Обзорът е изготвен специално за 3E-NEWS от Апостол Апостолов. Икономическият

Обзорът е направен особено за 3E-NEWS от Апостол Апостолов. Икономическият публицист живее в Белгия, поддържа собствен Белгия има две атомни електроцентрали. Едната е АЕЦ „ Тианж “  (Tihange). Разположена  на брега на река Маас, близо до Лиеж. Изградена е на повърхност от 75 хектара. Другата е АЕЦ „ Дул “ (Doel). Намира на брега на река  Шелда в покрайнините на  Антверпен. Мажоритарен притежател е френската енергийна корпорация Engie чрез нейното дъщерно дружество Electrabel. В двете централи има общо седем реактора. През 2003 година федералният парламент приема закон, който не разрешава строителството на нови мощности. През 2021 година сегашното държавното управление с министър председател Александър де Кроо приема решение, че страната би трябвало да е затворила поетапно всички блокове до 2025 година. След разразилата се енергийна рецесия поради войната в Украйна кабинетът обаче взема решение да даде крачка обратно и на процедура нарушава личния си закон с желание да отсрочи затварянето на мощностите до зимата на 2026-2027 година. Според Агенцията за нуклеарна сигурност те са изцяло безвредни. Операторът „ Енджи “ обаче е изрично срещу двугодишното отсрочване. През септември предходната година, като следва закона от 2003, страната извежда от енергийната мрежа първият от седемте реактори. В края на януари и втори. Така, остава с общо 5 от 7 реактора. Другата съседка на Белгия – Франция също не може да се похвали през последната година като постоянен енергиен сътрудник при една възможна енергийна рецесия в региона на Бенелюкс. Множество проблеми съпътстваха френските АЕЦ през миналата година. Заради непредвидени повреди и продължителни поправки, производството на електрическа енергия е спаднало до най-ниското си равнище от повече от три десетилетия. От тази позиция министър председателят Александър Де Кроо и министърът на енергетиката Тине ван дер Стратен са единомислещи, че нe желаят да поемат никакви опасности с енергийната сигурност на страната. Така се стига до договаряния с оператора за модернизиране и удължение с 10 години живота на два от най-новите реактори „ Дул “ 4 и „ Тианж “ 3. Поставен е и съответен период на стартиране 2026 г. От затваряне към рационализация Пътят на договарянията стартира безусловно месеци след началото на войната. Зареждат се поредност от срещи, които се дефинират като задънена улица, без никакъв резултат. Опозицията надава писък, че разговорът с „ Енджи “ е ленив, а нуклеарните управляващи се притесняват, че времето лети и нямат нужното софтуерно време да пуснат ремонтираните мощности след 3 години. През лятото на предходната година е подписано авансово съглашение, в което се споделя че при удължение на живота на „ Дул “ 4 и „ Тианж “ 3, те ще бъдат трансферирани в нова компания с по 50% акционерно присъединяване на „ Енджи “ и държавното управление. Дебело се акцентира, че страната влиза с финансиране, само че не и в употребата.  Очаква се окончателното съглашение да бъде парафирано в края на март. Това може да стане, в случай че дотогава операторът и държавното управление са изчистили финансов спор, обвързван с отработеното нуклеарно гориво. За потребностите по извеждане е основана сметка с бюджет от над 14 милиарда евро, която се зарежда както страната, по този начин и операторът. На всеки три години Комисията за нуклеарни уреди (CNV) прави проверка и преценя дали съгласно инфлацията е належащо да се внасят спомагателни пари, тъй че да не се спъва процесът. Парите главно ще се отиват по две посоки – ремонт и предпазване на нуклеарните боклуци. Ядрените управляващи упорстват компанията-майка Engie да внесе за 2022 година спомагателни 3,3 милиарда евро. Французите обаче считат, че настояването е безпричинно и не биха внесли в допълнение повече от 900 млн. евро. По този въпрос разногласията предстоят. Очаква се и решението на така наречен пазарен съд, който е част от Апелативния съд в Брюксел. Времето тиктака Докато държавното управление и компанията се пробват да реализират съглашение, часовникът безмилостно тиктака, изрича опасенията си пред вестниците De Tijd и L`Echo генералният шеф на нуклеарния регулатор Франк Хардман. Ако бъде взето някакво решение при започване на годината, можем да осъществим проектите, само че маржът ни на дейности е мощно скъсен, споделя той. Опасенията за основният изпълнителен шеф на „ Енджи Електрабел “ Тиери Сагеман са, че до визираната 2026 година няма време, а са нужни проби. " Ако се появи проблем, може да забави рестарта. За нас това към момента е допустимо, само че, несъмнено, би трябвало да се извърши и законодателна работа и Оценка на въздействието върху околната среда. След три години допускам, че нуклеарното гориво към момента може да бъде поръчано, ние не се намесваме в това ", показва той пред няколко локални ежедневника. План Б – партньорство с Нидерландия И до момента в който Белгия води диалози с французите, прилежаща Нидерландия разгласи желанието си да построява две нови атомни централи. До 2024 година ще бъде изработен Оценка на въздействието върху околната среда и потърсено интернационално финансиране, а самото строителсто през 2028, разгласи Хага. Мълниеносно последва реакция от Брюксел с изказване на фламандският министър на околната среда Зухар Демил, която предложи страната да взе участие взаимно в построяването на новата АЕЦ  край Борселе покрай белгийската граница.  Ситуацията с силата, съгласно Демил, е такава, че страната е " принудена да залага на няколко коня “, с цел да усили енергийните си доставки в бъдеще и да понижи зависимостта си от въглищата. " Заедно с нашите нидерландски сътрудници желаеме да стартираме дълготраен диалог, в който фламандско-нидерландско съдействие или взаимна инвестиция в построяването на нови атомни електроцентрали в Нидерландия е една от опциите за мен “, аргументира се тя. Проектът за новите атомни мощности, с обща мощ от 1600 мегавата, беше включен в съдружното съглашение на нидерландското държавното управление през декември 2021 година Освен в Борселе, покрай белгийската граница се разискват още два разновидността -  Маасвлакте (Ротердам) и Грьонинген.   Фаворитът на нидерландското държавно управление обаче е Борселе, тъй като имало задоволително място за разполагането на повече реактори. Освен това, като настояща и сега централа има подготвена инфраструктура и специалисти на терен. Нейният живот също следва да бъде продължен и след 2033 г. Реактори от ново потомство Наред с проектите за модернизацията на два от блоковете, обмисля се и проект за строителство на нови  модулни реактори (SMR). За тази цел от централния бюджет ще бъдат вложени 100 милиона евро в проучвания, стана ясно от изявление с ръководителя на една от съдружните партии в ръководството Сами Махди за фламандската социална фламандска телевизия VRT. Недостиг на сила? Призиви за по-бързи дейности на държавното управление идват и от изработен разбор на риска, създаден от оператора на мрежата „ Елиа “. В него се споделя, че може да има дефицит на електрическа енергия през идващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1,2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото ползване. Операторът предложи проект за опазване на нуклеарното гориво, като реакторите създават по-малко електрическа енергия през летните месеци. Правителството се надява, че това ще даде опция да работят по-дълго време, с цел да се подсигурява сигурността на енергийните доставки през зимите на 2025-2026 година и 2026-2027 г. " Войната в Украйна и проблемите във френския нуклеарен енергиен бранш ни накараха да потърсим способи за основаване на повече сигурност и понижаване на рисковете в енергийните доставки ", съобщи представителят на енергийното министерство Йонас Дутордоар пред Ройтерс. Този процес от изводите в разбора навеждат на мисълта кабинетът да мисли за удължение живота на още реактори. В телевизионно изявление за VRT министър председателят Александър де Кроо ясно съобщи, че не е „ изключено “ да се прибегне и до тази стъпка, с цел да са сигурни, че ще има задоволително сила през идващите зими. Премиерът акцентира, че проектите са с диапазон и към идващото държавно управление след неговото, което „ ще е с развързани ръце “, в случай че реши да следва водената сега политика и да резервира нуклеарните мощности отворени. От политиката, която води държавното управление, е видно, че няма никакво желание да се отхвърля от атома предвид на несигурната енергийна среда, проблематичните френски АЕЦ и рекомендацията на оператора „ Елиа “.