Атанас Пеканов за бойкота на супермаркетите: Цените са високи, но това не означава, че и инфлацията е
Обявяват се протести. Хората се тормозят от цените. Отчасти с право. От другата страна, се правят непозволени дейности против Националния статистически институт (НСИ). Цените са високи – това е правилно, само че това не е същото като инфлацията да е висока. Това изясни в изявление за „ Още от деня “ – някогашен вицепремиер по ръководство на европейските средства.
Според него, хората гледат на процеса с протестите с съмнение.
Въпреки това, Пеканов изясни, че от сходно неодобрение смисъл има. " Имаме търсене и предложение. Потребителите също имат мощ. Не споделям, че с това ще трансформират ценовите процеси, само че ще покажат, че са недоволни. Не споделям, че резултатът ще е голям, само че това е методът, по който жителите демонстрират недоволството си. Със сигурност регулаторите би трябвало да погледнат дали структурата на пазара подсигурява цялостна конкуренция, или прекомерно доста договорна мощност на супермаркетите ", разяснява още някогашният вицепремиер.
" Инфлацията е друга за всекиго, всеки купува разнообразни неща ", уточни Пеканов.
По тематиката с участието на България в еврозоната, той изясни, че никой принудително не желае да ни натика там. " Ние към този момент сме се прикрепили към еврото с влизането ни във Валутния ръб. Напротив, те ни споделят, че не изпълняваме критериите. Имам терзания и за инфлацията, и за недостига ".
Бюджет 2025 година и какъв ще е дефицитът в него Пеканов дефинира като " златния въпрос " и разяснява по този начин: " Без да съм последовател на уравновесения бюджет, не искаш да имаш недостиг всяка година. Използваш го в годините на рецесия. Такава в България няма, за разлика от Австрия и Германия, които са в криза. Дефицитът в България би трябвало да бъде понижен, страната няма потребност от толкоз висок недостиг ".
Според него, финансовите разноски още веднъж няма да бъдат изпълнени, а това е обезпокоително.
В подтекста на държавния бюджет, финансовите разноски са разноските на държавното управление за придобиване, създаване или усъвършенстване на дълготрайни активи, които се употребяват за публични потребности. Тези разноски имат дълготрайна стойност и способстват за икономическия напредък и развиването на инфраструктурата. Примери за такива са изграждане и ремонт на пътища, мостове, жп линии, летища, създаване на Водноелектрическа централа, АЕЦ, слънчеви или вятърни паркове, инвестиции в системи за водоснабдяване, канализация и електроснабдяване и др.
" От заложени 10-15 милиарда лева, евентуално ще " създадем " 4-5 милиарда. Не влагаме в разгръщането на стопанската система. Разходите отиват в обществената сфера. Не че съм съперник на това, само че не може да бъде политика, която да продължава до безконечност ", изясни.
