Независимостта: Как нарушихме Берлинския договор
Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 година във Велико Търново е едно от най-важните събития в новата история на България. Така страната ни, васална на Османската империя след Берлинския контракт от 1878 година, се трансформира в без значение Българско царство, равноправна на другите европейски страни.
Акцията, готова авансово от държавното управление на демократите на Александър Малинов, употребява и удобната интернационална конюнктура. През юли 1908 година в Турция е осъществен младотурският прелом, който дестабилизира Османската империя и улеснява българските проекти.
Като предлог за този ход българското държавно управление употребява прословутия „ случай Гешов “. Дипломатическият сътрудник на княжество България в Цариград Иван Стефанов Гешов, някогашен пловдивски кмет и изтъкнат държавник, съзнателно не е поканен на галавечерята за дипломатическите представители в турската столица на 30 август по случай рождения ден на султан Абдул Хамид.
Това изостря българо-турските връзки, а Гешов е отзован от Цариград.
На 21 септември княз Фердинанд I се връща от почивка с яхтата „ Цар Крум “. На пристанище Русе го посреща кабинетът отпред с премиера Александър Малинов. Взето е решение за оповестяване на независимостта в старопрестолната българска столица. Съставянето на манифеста е предоставено на премиера Малинов - умел правист, дълготраен арбитър и прокурор в Пловдив.
Той написа документа на един мирис в царския трен на път за Търново, по време на престоя в село Две могили. Според историци документът е написан на коляно върху елементарни листи. Според една от легендите мощен вятър разпилял листовете от купето на влака. Манифестът обаче бил събран още веднъж и нищо за благополучие не липсвало.
На 22 септември царският трен стопира на гара Трапезица. Оттам Фердинанд потегля пеш през най-святата част на остарялата столица към църквата " Св. 40 мъченици ", където са били коронясвани и средновековните български владетели. В храма князът застава прав във владишкия престол, заобиколен от премиера, министрите и видни генерали. Възцарява се мъртва тишина. Княз Фердинанд I изважда отдолу под мундира си и прочита манифеста към българския народ. Сред просълзеното голям брой ръководителят на ХIV Общински народен съвет Христо Славейков, наследник на известния литератор и общественик Петко Р. Славейков, предлага на княза да одобри купата " цар на българите ", което той приема.
На крепостта Царевец царят е посрещнат от ликуващо поданство под особено издигната и окичена със зеленина арка. Вечерта остарялата столица ликува - хора с факли кръстосват града, свири военната музика, вият се хора.
Новината за историческото събитие обикаля цяла България.
Акцията, готова авансово от държавното управление на демократите на Александър Малинов, употребява и удобната интернационална конюнктура. През юли 1908 година в Турция е осъществен младотурският прелом, който дестабилизира Османската империя и улеснява българските проекти.
Като предлог за този ход българското държавно управление употребява прословутия „ случай Гешов “. Дипломатическият сътрудник на княжество България в Цариград Иван Стефанов Гешов, някогашен пловдивски кмет и изтъкнат държавник, съзнателно не е поканен на галавечерята за дипломатическите представители в турската столица на 30 август по случай рождения ден на султан Абдул Хамид.
Това изостря българо-турските връзки, а Гешов е отзован от Цариград.
На 21 септември княз Фердинанд I се връща от почивка с яхтата „ Цар Крум “. На пристанище Русе го посреща кабинетът отпред с премиера Александър Малинов. Взето е решение за оповестяване на независимостта в старопрестолната българска столица. Съставянето на манифеста е предоставено на премиера Малинов - умел правист, дълготраен арбитър и прокурор в Пловдив.
Той написа документа на един мирис в царския трен на път за Търново, по време на престоя в село Две могили. Според историци документът е написан на коляно върху елементарни листи. Според една от легендите мощен вятър разпилял листовете от купето на влака. Манифестът обаче бил събран още веднъж и нищо за благополучие не липсвало.
На 22 септември царският трен стопира на гара Трапезица. Оттам Фердинанд потегля пеш през най-святата част на остарялата столица към църквата " Св. 40 мъченици ", където са били коронясвани и средновековните български владетели. В храма князът застава прав във владишкия престол, заобиколен от премиера, министрите и видни генерали. Възцарява се мъртва тишина. Княз Фердинанд I изважда отдолу под мундира си и прочита манифеста към българския народ. Сред просълзеното голям брой ръководителят на ХIV Общински народен съвет Христо Славейков, наследник на известния литератор и общественик Петко Р. Славейков, предлага на княза да одобри купата " цар на българите ", което той приема.
На крепостта Царевец царят е посрещнат от ликуващо поданство под особено издигната и окичена със зеленина арка. Вечерта остарялата столица ликува - хора с факли кръстосват града, свири военната музика, вият се хора.
Новината за историческото събитие обикаля цяла България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ