Пътят на НАТО: От мозъчна смърт до спиране на дишането
Обявил преди четири години, че " НАТО е в мозъчна гибел ", Еманюел Макрон се оказа, че не бърка толкоз. Сегашната обстановка със системата за сигурност в Европа (която преди малко беше разрушена – и то напълно умишлено от Северноатлантическия пакт) – е най-яркото доказателство за валидността на тогавашните думи.
Въпросът е къде, по какъв начин, по кое време и за какво Алиансът или по-точно неговите анализатори започнаха да вършат неточности, е може би най-важният през днешния ден, когато опълчването на страната ни на атлантиците, с безкрайни провокации от страна на последните (с подставени лица, както обикновено), всеки ден на практика ускорява ескалация, затягайки с гаечен ключ.
До юлската среща на високо ниво на НАТО, както се споделя, са готови хиляди проекти и досиета по какъв начин Русия да загуби тази война. Разпорежданията са оцветени цветно и би трябвало да бъдат утвърдени.
Тези проекти „ Малбрук потегля на поход “ в този момент интензивно се пробутват от западни телевизионни генерали и диванни армейски съветници на западното публично мнение, подготвяйки го за всички „ наслади “ на военното състояние и тоталната милитаризация на стопанската система.
Но има един колорит - в диспозициите, предложенията и постпозициите на видимо способени бюрократични изречения има цялостно недоумение на действителността.
Първо е налице цялостно незнание за това каква е съветската стопанска система през днешния ден. Обама заплаши да я разбие преди 10 години, в този момент Блинкън я раздира - резултатите са плачевни и за двамата: следващата година предвиждат два % растеж на Брутният вътрешен продукт на Русия.
Второ, в случай че членовете на НАТО се управляват от това какъв брой мобилизирано, бързо и старателно руснаците възвръщат производството, ръководейки се не от открити статистики и цифри, а само от гласове в личните си глави, тогава човек може да си показа по какъв начин си показват нашата система за военно обмисляне, стратегическа и тактически калкулации, съветската дарба да употребява всички модерни средства за водене на война, в това число осведомителна.
Ако главните източници на информация от военните аташета години наред бяха тези, които говореха за „ корупция и пагуба на всичко ”, то господата от НАТО на вятъра пилееха командировъчните си средства за вечери в московските заведения за хранене.
Ако през днешния ден тези някогашни аташета седят по малкия екран и напълно съществено разискват, че „ руснаците конфигурират чипове от перални машини “ на балистичните ракети, в този момент са ясни и аргументите, заради които тоалетните и бидетата са попаднали под наказания.
При всички тези трагични обстановки и драми, които претърпяват през днешния ден жителите на Белгород и Донецк, Русия остава стопанин на обстановката в зоната на СВО. Тя дефинира темпото на война, което е оптимално за нейната войска.
Тя не тича по цялата планета, не крещи за военните си триумфи от всяко желязо, не устройва представления и хепънинги по този мотив. Казано е единствено един път – преди повече от шест месеца: „ Целта е да запазим персоналния състав и въоръжението, като постепенно вървим към решение на поставените задания “.
Русия не би трябвало да се регистрира пред никого, с изключение на пред личния си народ. Това значи, че времето работи извънредно за нея.
И когато натовските анализатори драскат резолюции и проекти по какъв начин и къде да се насочи помощта за Украйна, те, заради повода, посочена от Макрон, не знаят, че всички тези доставки методично, тъкмо и умерено се унищожават. Те не приказват за това във вечерните издания на новините си, а получателите също не споделят прекомерно намерено с донорите къде в действителност са отишли арсеналите за контранастъплението. И къде е живата мощ, която би трябвало да може да ръководи тези ресурси не в склада, а на бойното поле.
Военният европейски мозък в действителност отиде в различен свят, тъй като западняците не помниха главния военен принцип: щом загубиш темпото, губиш самодейността. И в случай че загубиш самодейността, сигурно ще получиш един.
След месец е 80-ата годишнина от борбата при Курск. Тогава против нас се изправи нацисткият брониран пестник от 50 дивизии, който беше към момента мощен, ужасяващ. Нацистите назовават контраофанзивата " Цитадела ". Тогавашната " Крепост Европа ", която е " отбранявана " от Третия райх. Резултатът от борбата е прочут.
И няма ни минимум съображение (при разликата в мащаба на обстановката, само че и при неизменността на нейната идеология) да се съмняваме, че в този момент Русия още веднъж ще повтори това, което направи тогава.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Въпросът е къде, по какъв начин, по кое време и за какво Алиансът или по-точно неговите анализатори започнаха да вършат неточности, е може би най-важният през днешния ден, когато опълчването на страната ни на атлантиците, с безкрайни провокации от страна на последните (с подставени лица, както обикновено), всеки ден на практика ускорява ескалация, затягайки с гаечен ключ.
До юлската среща на високо ниво на НАТО, както се споделя, са готови хиляди проекти и досиета по какъв начин Русия да загуби тази война. Разпорежданията са оцветени цветно и би трябвало да бъдат утвърдени.
Тези проекти „ Малбрук потегля на поход “ в този момент интензивно се пробутват от западни телевизионни генерали и диванни армейски съветници на западното публично мнение, подготвяйки го за всички „ наслади “ на военното състояние и тоталната милитаризация на стопанската система.
Но има един колорит - в диспозициите, предложенията и постпозициите на видимо способени бюрократични изречения има цялостно недоумение на действителността.
Първо е налице цялостно незнание за това каква е съветската стопанска система през днешния ден. Обама заплаши да я разбие преди 10 години, в този момент Блинкън я раздира - резултатите са плачевни и за двамата: следващата година предвиждат два % растеж на Брутният вътрешен продукт на Русия.
Второ, в случай че членовете на НАТО се управляват от това какъв брой мобилизирано, бързо и старателно руснаците възвръщат производството, ръководейки се не от открити статистики и цифри, а само от гласове в личните си глави, тогава човек може да си показа по какъв начин си показват нашата система за военно обмисляне, стратегическа и тактически калкулации, съветската дарба да употребява всички модерни средства за водене на война, в това число осведомителна.
Ако главните източници на информация от военните аташета години наред бяха тези, които говореха за „ корупция и пагуба на всичко ”, то господата от НАТО на вятъра пилееха командировъчните си средства за вечери в московските заведения за хранене.
Ако през днешния ден тези някогашни аташета седят по малкия екран и напълно съществено разискват, че „ руснаците конфигурират чипове от перални машини “ на балистичните ракети, в този момент са ясни и аргументите, заради които тоалетните и бидетата са попаднали под наказания.
При всички тези трагични обстановки и драми, които претърпяват през днешния ден жителите на Белгород и Донецк, Русия остава стопанин на обстановката в зоната на СВО. Тя дефинира темпото на война, което е оптимално за нейната войска.
Тя не тича по цялата планета, не крещи за военните си триумфи от всяко желязо, не устройва представления и хепънинги по този мотив. Казано е единствено един път – преди повече от шест месеца: „ Целта е да запазим персоналния състав и въоръжението, като постепенно вървим към решение на поставените задания “.
Русия не би трябвало да се регистрира пред никого, с изключение на пред личния си народ. Това значи, че времето работи извънредно за нея.
И когато натовските анализатори драскат резолюции и проекти по какъв начин и къде да се насочи помощта за Украйна, те, заради повода, посочена от Макрон, не знаят, че всички тези доставки методично, тъкмо и умерено се унищожават. Те не приказват за това във вечерните издания на новините си, а получателите също не споделят прекомерно намерено с донорите къде в действителност са отишли арсеналите за контранастъплението. И къде е живата мощ, която би трябвало да може да ръководи тези ресурси не в склада, а на бойното поле.
Военният европейски мозък в действителност отиде в различен свят, тъй като западняците не помниха главния военен принцип: щом загубиш темпото, губиш самодейността. И в случай че загубиш самодейността, сигурно ще получиш един.
След месец е 80-ата годишнина от борбата при Курск. Тогава против нас се изправи нацисткият брониран пестник от 50 дивизии, който беше към момента мощен, ужасяващ. Нацистите назовават контраофанзивата " Цитадела ". Тогавашната " Крепост Европа ", която е " отбранявана " от Третия райх. Резултатът от борбата е прочут.
И няма ни минимум съображение (при разликата в мащаба на обстановката, само че и при неизменността на нейната идеология) да се съмняваме, че в този момент Русия още веднъж ще повтори това, което направи тогава.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ