Бюджетните мерки са само началото, предстоят тежки решения, твърд...
Обявените от държавното управление ограничения за ограничение на разноските са първа стъпка към преодоляване на възходящия бюджетен недостиг, само че сами по себе си няма да бъдат задоволителни за решение на структурните проблеми в обществените финанси, стана ясно от диалога на изпълнителния директор на АИКБ Добрин Иванов, журналиста Стефан Антонов и икономиста Георги Ангелов.
Според тях главният проблем е несъответствието сред възходящите разноски и по-слабите доходи, който слага напън върху бюджета и лимитира опцията частният бранш да компенсира държавните разходи. В центъра на полемиката беше въпросът дали подхванатото „ стягане на коланите “ е задоволително или са нужни още по-дълбоки промени.
Георги Ангелов уточни, че част от финансовите разноски по този начин или другояче няма да бъдат осъществени в границите на годината, което краткотрайно ще ограничи натиска върху бюджета. В същото време обаче остават обилни отговорности от предишни интервали, както и нови заплащания по огромни инфраструктурни и общински планове, които следва да натоварят обществените финанси.
Той сподели, че оповестеното 10% редуциране на разноските за заплати се отнася главно за администрацията, до момента в който основни браншове като армията и вътрешните работи остават отвън обсега, здравната система също не е наранена. Той чака действителният резултат от тези ограничения да бъде стеснен, защото част от икономиите ще се проявят отчасти в границите на настоящата година.
Стефан Антонов дефинира подхванатите дейности като „ стъпка в вярната посока “, само че предизвести, че те имат по-скоро алегоричен резултат. Според него, в случай че съкращенията стартират да работят едвам от есента, действителното им отражение върху бюджета ще бъде минимално. Той чака същинският мащаб на казуса да стане явен при правенето на идващия бюджет, когато евентуално ще се наложат по-сериозни ограничения. Антонов сподели, че в условия на икономическо закъснение несъразмерното ограничение на разноските може да има отрицателен резултат върху икономическия напредък, като даде образец с предходни рецесии, когато сходна политика е задълбочила рецесионни процеси. Според него е нужен уравновесен метод сред фискална дисциплинираност и поддръжка за стопанската система.
Добрин Иванов изрази поддръжка за ограниченията, като съобщи, че те са вярна стъпка за нормализиране на обществените финанси. Според него действителният недостиг е по-висок от публично регистрирания, в случай че се включат неизплатени отговорности, разсрочени заплащания и предплатено изразходвани средства. Той сподели, че страната би трябвало да приключи практики, които маскират действителното положение на бюджета, и да премине към по-строга финансова дисциплинираност. Иванов предизвести, че всяка промяна би трябвало деликатно да регистрира резултата върху държавните чиновници и салдото сред обществения и частния бранш.
Според анализаторите обществената администрация има потребност от дълбока функционална промяна, вместо механично понижаване на разноските с еднакъв % за всички структури. Георги Ангелов счита, че действителната промяна би трябвало да включва разбор кои структури имат действителна нужда от личен състав и къде щатните бройки са непотребни. Според него в някои звена е належащо редуциране, а в други – даже увеличение на личния състав и възнагражденията, което изключва опцията за универсално 10% понижение.
Стефан Антонов дефинира метода с еднообразно редуциране за всички администрации като неефикасен и означи, че сходни решения постоянно се ползват в условия на фискален напън, когато липсва време за изчерпателен разбор. Той акцентира, че основният проблем е неналичието на управнически потенциал за промени, защото министерствата постоянно се трансформират в бранители на съществуващите структури, вместо да ги усъвършенстват.
Добрин Иванов също поддържа тезата, че е нужен функционален разбор на администрацията, който да дефинира действителната потребност от личен състав в обособените звена. По негови думи ролята на Министерството на финансите е да задава бюджетни ограничавания, които да подтикват промените в обособените ведомства, вместо да постанова обединен процентен метод.
И тримата се сплотиха към тезата, че актуалните ограничения съставляват единствено начална фаза. Според тях по-дълбоки решения ще станат неизбежни при правенето на идващия бюджет, когато ще се търси баланс сред ограничение на недостига, стопански напредък и обществена.
Според тях главният проблем е несъответствието сред възходящите разноски и по-слабите доходи, който слага напън върху бюджета и лимитира опцията частният бранш да компенсира държавните разходи. В центъра на полемиката беше въпросът дали подхванатото „ стягане на коланите “ е задоволително или са нужни още по-дълбоки промени.
Георги Ангелов уточни, че част от финансовите разноски по този начин или другояче няма да бъдат осъществени в границите на годината, което краткотрайно ще ограничи натиска върху бюджета. В същото време обаче остават обилни отговорности от предишни интервали, както и нови заплащания по огромни инфраструктурни и общински планове, които следва да натоварят обществените финанси.
Той сподели, че оповестеното 10% редуциране на разноските за заплати се отнася главно за администрацията, до момента в който основни браншове като армията и вътрешните работи остават отвън обсега, здравната система също не е наранена. Той чака действителният резултат от тези ограничения да бъде стеснен, защото част от икономиите ще се проявят отчасти в границите на настоящата година.
Стефан Антонов дефинира подхванатите дейности като „ стъпка в вярната посока “, само че предизвести, че те имат по-скоро алегоричен резултат. Според него, в случай че съкращенията стартират да работят едвам от есента, действителното им отражение върху бюджета ще бъде минимално. Той чака същинският мащаб на казуса да стане явен при правенето на идващия бюджет, когато евентуално ще се наложат по-сериозни ограничения. Антонов сподели, че в условия на икономическо закъснение несъразмерното ограничение на разноските може да има отрицателен резултат върху икономическия напредък, като даде образец с предходни рецесии, когато сходна политика е задълбочила рецесионни процеси. Според него е нужен уравновесен метод сред фискална дисциплинираност и поддръжка за стопанската система.
Добрин Иванов изрази поддръжка за ограниченията, като съобщи, че те са вярна стъпка за нормализиране на обществените финанси. Според него действителният недостиг е по-висок от публично регистрирания, в случай че се включат неизплатени отговорности, разсрочени заплащания и предплатено изразходвани средства. Той сподели, че страната би трябвало да приключи практики, които маскират действителното положение на бюджета, и да премине към по-строга финансова дисциплинираност. Иванов предизвести, че всяка промяна би трябвало деликатно да регистрира резултата върху държавните чиновници и салдото сред обществения и частния бранш.
Според анализаторите обществената администрация има потребност от дълбока функционална промяна, вместо механично понижаване на разноските с еднакъв % за всички структури. Георги Ангелов счита, че действителната промяна би трябвало да включва разбор кои структури имат действителна нужда от личен състав и къде щатните бройки са непотребни. Според него в някои звена е належащо редуциране, а в други – даже увеличение на личния състав и възнагражденията, което изключва опцията за универсално 10% понижение.
Стефан Антонов дефинира метода с еднообразно редуциране за всички администрации като неефикасен и означи, че сходни решения постоянно се ползват в условия на фискален напън, когато липсва време за изчерпателен разбор. Той акцентира, че основният проблем е неналичието на управнически потенциал за промени, защото министерствата постоянно се трансформират в бранители на съществуващите структури, вместо да ги усъвършенстват.
Добрин Иванов също поддържа тезата, че е нужен функционален разбор на администрацията, който да дефинира действителната потребност от личен състав в обособените звена. По негови думи ролята на Министерството на финансите е да задава бюджетни ограничавания, които да подтикват промените в обособените ведомства, вместо да постанова обединен процентен метод.
И тримата се сплотиха към тезата, че актуалните ограничения съставляват единствено начална фаза. Според тях по-дълбоки решения ще станат неизбежни при правенето на идващия бюджет, когато ще се търси баланс сред ограничение на недостига, стопански напредък и обществена.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ