Обявената мобилизация заварва героя от Опълчението капитан Стефан Кисов в

Обявената готовност заварва героя от Опълчението капитан Стефан Кисов в Севлиево, а думите в неговите мемоари ни придвижват в атмосферата на дребното градче.

 

" Пристигането на тия бойци ставаше тържествено. Но още по-бляскаво и дори прочувствено беше изпращанието им в полковете: майки, татковци, сестри, родственици и прочие, облечени в праздничните си премени, се стичаха към призователния пункт, да изпратят своите синове, братия и родственици, като им поднасяха китки и венци от всякакви цветя. Войниците, окичени с тия цветя, под такта на воинствените песни, постоянно заменявани с писъците на гайди, кавали и тъпани, тържествено заминаваха за полковете. Между изпращачите се виждаха някои със сълзи на очи, само че сълзи не от жал за раздялата с най-близките до сърцата им, а от избликванието на патриотическите усеща, които пълнеха душата и сърдцето на всеки българин.

 

Изпращачите напътствуваха запасните бойци с всякакви благословии и благопожелания.

 

– Да ви даде, синко, Господ здравие и мощ да успехите врага и запазите България, благославяха старците. Земайте образец от вашите прародители, опълченците, които така безстрашно се биха с турците при Стара Загора, Шипка и Шейново, във време на освободителната война. Нека Бог и Света Богородица да ви дадат мощ и здравие и да поддържат десницата, с цел да успехите врага.

– Брей, Иване, Цветко, да не сте се върнали в селото с неокичени с кръстове гърди, тъй като няма да ви приемем, викаха едни от момите.

– Хем гледайте добре да не се уплашите от турците, викаха шеговито други, та да стане потребност и ний да дойдем на помощ!

В същото време сред бойците се водеха шумни диалози и се държаха воинствени речи.... "

 

Българският политик, тогава още гимназист, Никола Генадиев разказва атмосферата в Пловдив:

 

" В Пловдив стигнахме едвам на 8 септември. Тук към този момент беше избликът на националния екстаз. Щом минахме моста на Марица, влязохме в тържествующ празничен град. Преди да ида вкъщи си, да видя татко си и майка си, аз се упътих към кметството, дето заседаваше краткотрайното държавно управление. Улиците бяха претъпкани с народ. Дюкяните отворени, само че хората малко внимание отдаваха на търговията, всички лица засмени, всички приказват за Съединението и за идното идване на княза. Всред множеството се мяркат Чардафонови конарци, с огромни рунтави калпаци, със стегнати навуща, с патрондаши, препасани на кръста и през двете рамена, с изрази на лицето, които напомняха старовремските български войни из картините на Доспевски; доброволци с най-разнообразни носии, от униформата на Ботевата чета до гражданско облекло и цървули. И сред тях и до през днешния ден е пред очите ми един висок чирпанец, пристигнал в Пловдив да се нарадва на Съединението, облякъл се в редингот, черни панталони и черна жилетка от чохено сукно, препасал през рамото си турска сабя, окачена на зелена копринена лента. Засмян, тържествующ, той непрекъснато махаше с дългите си ръце, на всекиго се смееше, с всекиго се ръкуваше, всекиго поздравяваше и с всеки привет свършваше:

Долу Румелия! Долу лъжесъединистите! Да живее Съединението!

 

Съединена България чества с цялостно сърце в Чирпан, Татар Пазарджик, Стара Загора, стотизи градове и села.

Направена е първата крачка към реализиране на националния блян – сливане на българското етническо землище в една страна.