Обявен е с Решение 1039 на Министерския съвет от 20

Обявен е с Решение 1039 на Министерския съвет от 20 декември 2012 година, с което България става единствената страна в Европа, а евентуално и в света, която държавнически уважава паметта на своите лекари, починали при избавяне на хора в спокойно време.
Идеята за Национален ден на спасението е на доктор Тотко Найденов – един от най-уважаваните медици у нас. В особено изявление за Дир.бг доктор Найденов описа за какво е избрал тази дата.

– От 2005 година по ваша самодейност на 15 август се уважава паметта на починалите медици. Защо навръх този ден?

– В късния следобяд на 15 август 1963 година 26-годишният тогава доктор Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е доктор в търновското село Стрелец, като е почнал лекарската си процедура единствено 8 месеца по-рано – през януари 1963 година, а е роден на 26 април 1937 г в село Виноград. Д-р Черкезов се качва в рейс, който е бил препълнен с хора.

На излизане от Горна Оряховица обаче автобусът се блъска в камион и избухва в пламъци. От взривната вълна лекарят е изхвърлен в канавката, само че не е бил ранен. Става и се връща към горящия рейс и стартира да вади хората. Успява да извади 47 души, само че за жалост е облечен с бяла найлонова риза. Тя се стопява върху тялото му. Косата му също гори. Изгасява я с ръце и продължава да се бори за живота на хората.

Когато идват колите за спешна помощ от Горна Оряховица, доктор Черкезов продължава да оказва помощ, макар че самият той е грубо обгорял. Отказва да се качи в кола за спешна помощ, макар че кожата му виси на парцали и пешком потегля към града. По пътя го пресреща последната кола за спешна помощ и го откарва в болничното заведение. Когато го смъкват в хирургията, доктор Черкезов споделя на лекарите: “Колеги, оставете ме, аз ще умра. Гледайте другите пациенти! ”. На другата заран – 16 август – в действителност умира в пъклен страдания. Това е най-големият воин на българското лекарско съсловие.

– А какво се случва с останалите хора от рейса?

– Всички са избавени. Нито един не е умрял.

– Д-р Черкезов имал ли е семейство?

– Да, по време на злополуката, брачната половинка му Лидия Черкезова е 23-годишна счетоводителка. Двамата имат момиченце на 7-8 месеца. Именно на брачната половинка си, доктор Черкезов споделя преди да издъхне: “Кажи на баща, че не е харчил на вятъра парите си, с цел да ме изучи; и нека да бъде горделив с мене –  демонстрирах се като същински лекар… ”. Същата година – на 19 октомври – доктор Стефан Черкезов е разгласен за „ Герой на социалистическия труд “, а тогавашният здравен министър Ангел Тодоров предлага на брачната половинка му да следва медицина без приемен изпит. Тя се съгласява, приключва и става доцент по обществена медицина. Дъщеричката им Антония пък е отгледана от баба си и дядо си. В момента тя е доктор със компетентност „ Уши, нос, гърло “ и от години живее и работи в Германия. Там е омъжена. Майка й към този момент е пенсионерка, само че за жалост е болна.

– Какъв е бил животът на двете след гибелта на доктор Черкезов?

– Много, доста сложен. Дъщеря му показа, че нито един от избавените от татко й хора не е отишъл по-късно да ги потърси и да ги поддържа.

– Знаем, че болничното заведение във Велико Търново носи името на доктор Черкезов…

– Да, болничното заведение в Търново и в София е била кръстена улица на неговото име. Но след 1989 година улицата е прекръстена. Не знаят, за жалост хората, кой е Стефан Черкезов и какъв героизъм е направил. Аз персонално два пъти писах до Столична община с молба да върнат името на улицата или да кръстят друга на него. Първият път бе преди години. Тогава служители от Столична община ми дадоха отговор, че имало решение, че щом веднъж е махнато името, не може да бъде възобновено. Вторият път писах преди месец до кмета Йорданка Фандъкова. Нямам отговор.

– Как ще бъде почетена паметта на починалите медици през днешния ден?

– Както всяка година от 2005 година до момента, по този начин и през днешния ден – тъкмо в 12 часа пред постройката на Военномедицинска академия отдаваме респект с едноминутно безмълвие. Там има монумент на починалите медици. Слизат сътрудниците от ВМА, коли за спешна помощ пускат сирените си, а ген. Николай Петров, който в този момент е здравен министър, още когато беше началник на ВМА спомага и гвардейски духов оркестър да свири химна. Не единствено за доктор Черкезов, а за над 130 лекари и 15 медицински сестри, изгубили живота си по време на работа.