Обядът е приключил, кафето е сервирано в източното крило на

Обядът е завършил, кафето е сервирано в източното крило на Белия дом, а президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън (тогава на 48 години), и съветският държавен глава Борис Елцин (на 63 години), към момента не са изрекли нито дума за разширението на НАТО на изток.

Русия на Путин

Лавров: Путин и Тръмп желаят мир в Украйна, само че европейските политици пречатБутилка с хелий се взриви в емблематичен детски магазин в Москва, има най-малко една жертваПутин: С идването на Тръмп има " светлина в края на тунела "

Накрая Клинтън хваща госта си за ръката и споделя: " Борис, още едно последно нещо. Става дума за НАТО. Искам да знаеш, че в никакъв случай не съм изключвал участието на Русия в НАТО. Когато приказваме за разширение на НАТО, имаме поради включване, а не изключване ".

И добавя: " Моята цел е дружно с теб и другите да създадем най-хубавите условия за една същински единна, неразделна, интегрирана Европа ". " Разбирам ", дава отговор Елцин, " и ти благодаря за това, което сподели ".

Запомнящата се американско-руска среща на върха се състои през септември 1994 година Пет години по-късно към западната коалиция се причисляват Полша, Чехия и Унгария, а по-късно, в границите на разширението на изток, още единадесет европейски страни. Но Русия, най-голямата страна в света, не е измежду тях.

Това би бил най-мощният боен алианс в историята на човечеството: от Сан Франциско до Владивосток, с правото да разполага с съвсем цялото нуклеарно оръжие, което е съществувало по това време в света. От формалните нуклеарни сили в него не би влезнал единствено Китай. Но, както е известно, това не се случва.

Напротив, връзките сред Русия и Запада се утежняват внезапно. При наследника на Елцин Владимир Путин Москва през днешния ден е може би толкоз надалеч от участие в НАТО, колкото в миналото при Йосиф Сталин. Именно неговата нападателна външна политика води до основаването на НАТО през 1949 година Някои западни политици даже се притесняват, че след успеха над Украйна Путин ще нападне НАТО.

Какво се случва, когато президентът на Съединени американски щати разисква с госта си въпроса за присъединението на Русия към НАТО? Била ли тази концепция сериозна, както твърдеше Клинтън след съветското навлизане в Украйна през 2022 година: " Винаги сме оставяли вратата отворена "?

Или би трябвало да се съгласим с Путин, който възрази на Клинтън и сътвори усещането, че Русия в никакъв случай не е имала съществени вероятности за присъединение към алианса? Може би Западът е пропуснал опцията да разубеди Русия от пътя, който в последна сметка докара до нападението над Украйна?

" Шпигел " проучва поверителни немски документи от 1994 година, когато страните от НАТО взимат кардинално решение за приемане в алианса на страните от някогашния Варшавски контракт. Тези документи са взети от частната сбирка на един от участниците, постоянно оповестена от Института за модерна история. Сред тях са писма на канцлера Хелмут Кол до Клинтън, отчети на немски дипломати в Москва и Вашингтон, както и служебни документи на министъра на външните работи Клаус Кинкел.

Според документите Клинтън в действителност е разглеждал разновидността с Русия в НАТО.

Клинтън в действителност е разглеждал разновидността с Русия. Това е " формалната позиция на Съединени американски щати ", оповестява през 1994 година от Вашингтон немският дипломат Томас Матушек.

Клинтън, радостен южняк с оптимистичен темперамент, е вярвал, че неговото - новото - потомство носи специфична отговорност за образуването на бъдещето. И той счита, че точно Студената война е посочила: съвсем всичко е допустимо.

По това време държавното управление на Съединени американски щати неведнъж разисква с съдружниците си опцията за присъединение на Русия към НАТО, да вземем за пример на 15 януари в щабквартирата на НАТО в Брюксел. Там идва специфичният делегат на Съединени американски щати Строуб Талбът, специалист по Русия, другар на Клинтън от университета и негов основен консултант по въпросите на разширението на НАТО на изток.

Талбът осведоми събралите се посланици на НАТО за позицията на Клинтън. След това немският представител написа в Бон, че в случай че алиансът последва метода на Съединени американски щати, въпросът за участието на Русия " ще възникне към този момент след няколко години ". Няколко седмици по-късно немският посланик от Вашингтон оповестява, че Талбът е показал краткотрайни рамки - процесът може да стартира почти от 2004 година

Германските опасения

Сега обаче наличните документи демонстрират, че Клинтън и Талбът са срещнали огромна опозиция. Клинтън едвам през миналата година се е преместил в Белия дом. А журналистът Талбът е бил новобранец в политиката, той идва от списание " Тайм ".

Те не са съумели да убедят даже опитни чиновници от личното си държавно управление, което с изненада е установила делегацията на немското външно министерство във Вашингтон през август 1994 година Германците се срещат с високопоставени представители на Държавния департамент на Съединени американски щати, Белия дом, Пентагона и специфичните служби на Централно разузнавателно управление на САЩ. Те декларират, че не схващат за какво Клинтън " до момента не е преразгледал " позицията си по отношение на участието на Русия в НАТО. " Удивително ", разяснява чиновник на немското посолство.

Президентът на Съединени американски щати се сблъсква с мощна опозиция от страна на европейските съдружници, преди всичко от страна на държавното управление на Кол. По въпроса за участието на Русия в НАТО федералното държавно управление е твърдо като бетон. Приемането на Русия ще стане " смъртна присъда " за алианса, яростно декларира министърът на защитата Фолкер Рюе от ХДС, който по-късно трансформира мнението си.

Дипломатите от Бон изброяват своите възражения на няколко страници: вътрешните несъгласия ще станат прекомерно огромни, НАТО ще загуби способността си да работи. Освен това, алиансът е " застраховка против съветската неустойчивост ", което е несъвместимо с Русия. И най-важното: в случай че Москва стане част от алианса, западните бойци може би ще бъдат принудени да " пазят Русия на границата с Китай (ядрена сила) и Монголия ". Немислимо.

Но тогава обещанието на НАТО за взаимна помощ като цяло би изгубило всякаква меродавност. Заключение: " Присъединяването на Русия значи завършек на алианса в този тип, в който го виждаме ".

Това кардинално несъгласие не съумява да бъде разсеяно. Дори за демократична Русия с устойчива политическа система Бон очевидно не вижда място в алианса.

Тъй като другите европейци споделят тази позиция, мъчно е да си представим по какъв начин би могло да се реализира разширение за сметка на Русия. Години по-късно наследникът на Клинтън, Джордж Буш-младши, канцлерът Ангела Меркел и други съдружници попречиха на приемането на Украйна в алианса.

Оправданието на Кинкел

Кол и Кинкел обаче не желаят да отблъскват Кремъл. Работна група от чиновници на канцеларията на канцлера, Министерството на външните работи и Министерството на защитата формулира документ, който през ноември 1994 година е разпратен като окръжно писмо до всички представителства на Бон в чужбина.

В него се споделя: " Русия, както и Украйна и Беларус, не могат да станат членове на Западноевропейския съюз или НАТО. Въпреки това би трябвало да се заобикалят обществени изказвания, като се имат поради желателните съглашения с московското управление ". Западноевропейският съюз е европейски защитителен съюз, който по-късно е разхлабен.

Когато съветският външен министър Андрей Козирев един път попитал своя немски сътрудник какво пречи на страната му да се причисли към алианса, Кинкел е избегнал отговора. НАТО, съгласно него, " понастоящем " не е подготвена да одобри Русия в редиците си. Така е написано в новите документи.

Кол обаче заобикаля неприятната тематика за НАТО в телефонните диалози и срещите си с Елцин, както свидетелства Йоахим Битерлих, по това време основен консултант на канцлера по външната политика. Елцин евентуално не е повдигал този въпрос, тъй като е считал, че в него значима роля играят единствено американците. Кол също мълчи.

" Списание " Шпигел " един път ме разказа като последния динозавър ", споделил той тогава на Клинтън, " и в случай че това е правилно, тогава би трябвало да работя внимателно ". Динозаврите не постоянно би трябвало да стоят на първия ред.

Тримата политици - Кол, Клинтън и Елцин - се обичат и са на " ти ". Елцин, наследник на селяндур от Урал, е израснал в огромна беднотия. Кол цени смелостта и устрема към промени на инженера, който е на неговата възраст и който през 1991 година потушава пуча на комунистите. Той счита поддръжката на Запада за Елцин за " без конкуренция ", само че не и под формата на участие в НАТО.

Изпитанието на Елцин

Първоначално тази впечатляваща концепция идва от Кремъл. Елцин за първи път показва интереса си към участие в НАТО на 20 декември 1991 година Това са последните дни на Съветския съюз, който би трябвало да се разпадне в края на годината, и като президент на новата Русия той написа до Брюксел, че е подготвен да прегледа участието " като дълготрайна политическа цел ".

Това предложение подхожда на духа на времето: Русия " вдиша въздуха на демокрацията и почувства свободата ", тя ще стане " друга страна ", дава обещание Елцин.

Когато година и половина по-късно Полша, Чехия и Унгария се стремят да влязат в алианса, външният министър на Елцин Козирев моли американците да се отнесат към Русия по същия метод, както към другите нови демокрации.

Днес Козирев живее в Съединени американски щати и е критик на Путин. Експертите по Русия от немското външно министерство още тогава означават, че той се ориентира към " западните идеали ". Той се стреми да " интегрира Русия в европейските и трансатлантически институции ". В записките си, оповестени през 2019 година, Козирев написа, че въпросът за влизането в НАТО е бил за неговото държавно управление " лакмусова хартия, показваща дали алиансът е кардинално надъхан против ползите на Русия ".

От позиция на Москва, след договарянията за обединяването на Германия през 1990 година е съществувало " базово съгласие ", както го формулира немското външно министерство през 1994 година: " СССР/Русия се отхвърля от контрола над територията до Елба и изтегля въоръжените си сили от цялата тази територия. От своя страна Западът няма да употребява това за политически или военни цели; архитектурата на европейската сигурност ще се построява взаимно, въз основата на равноправно партньорство ".

Не е ясно обаче дали Русия в действителност е била подготвена да се причисли към алианса като един от многото членове или е надявала на специфичен хегемонен статут.

Във всеки случай Кремъл счита, че е извършил своята част от " базовото съгласие ". През 1994 година съветските войски дефинитивно напущат Германия, Естония и Латвия. Дипломатите в Бон също означават " плачевното положение " на въоръжените сили. Разширяването на НАТО на изток не подхожда на обстановката в региона на сигурността - по този начин считат даже прозападните реформатори в Москва. С изключение на случая, в случай че Русия също би влезнала в алианса.

През януари 1994 година, по време на пътешестване из Европа, Клинтън декларира, че разширението на НАТО към този момент не е въпрос на " в случай че ", а на " по кое време " и " по какъв начин ". Когато президентът на Съединени американски щати продължава полета си към Москва, Елцин му предлага НАТО да одобри в редиците си преди всичко Русия. Клинтън не се включва в полемиката за реда, само че по принцип се съгласява с опцията за присъединение на Русия, за което Талбът скоро уведомява съдружниците.

Дипломатите в Бонн незабавно се опълчват: " Убедихме американците да не предизвикват в Русия размишления, водещи в тази посока ".

Нерешителността на Кол

От гледната точка на Кол цялата полемика за разширението е ненавременна: " Трябва да кажем на страните от Източна Европа, че могат да разчитат на нашата поддръжка, само че не и на участие ". Четири години след обединяването на Германия канцлерът е на върха на интернационалния си престиж.

Той счита разсъжденията на Клинтън за недобре премислени и никога не желае да отслаби Елцин, който през 1996 година би трябвало да се яви пред гласоподавателите и е подложен на напън от страна на ултранационалистическите последователи на твърдата линия.

Кол счита за пресилена реакцията на полския президент Лех Валенса, който предизвестява, че съветският мечок би трябвало да бъде затворен в клетка и да не му се разрешава да тича свободно. Поляците доста желаят да влязат в НАТО, за тях " е изцяло без значение каква цена ще платим за това ", възмущава се той. Кинкел също моли американците да успокоят поляците: " Не би трябвало да се чака, че Русия на следващия ден ще ги нападне ".

Канцлерът и неговият министър на външните работи следват собствен личен проект: Полша, Унгария, Чехия и, евентуално, други страни би трябвало да бъдат признати в Европейски Съюз, който първо би трябвало да бъде реформиран. Сближаването с НАТО би трябвало да се реализира паралелно с това. До 2000 година при подобен ред на дейностите не би трябвало да се чака първото разширение на Атлантическия алианс.

Решението на Клинтън

Но Клинтън не желае да чака толкоз дълго. Той е учил в Оксфорд и евентуално в действителност е мечтал за обединена и мирна Европа, в това число с Русия.

Но и той е под възходящ напън. Опозиционните републиканци откриват за себе си тематиката за разширението на изток и съгласуват дейностите си с полското държавно управление. Те упрекват Клинтън в прекомерно меко отношение към Москва. В резултат на изборите за Конгрес на Съединени американски щати през ноември 1994 година републиканците реализират впечатляващ триумф.

С известна злорадост Александър Вершбоу, гневен покровител на разширението и старши консултант в Белия дом, споделя на един от водещите немски дипломати, че Кол самичък е съдействал за това, че Клинтън доста е ускорил темповете. Кол разкрива на очевидно нищо неподозиращия президент на Съединени американски щати графика на промените на Европейски Съюз в Бон.

От позиция на Съединени американски щати процесът би трябвало да стартира още през 1996/97 година Първият претендент е Полша. На 22 ноември 1994 година немският дипломат в НАТО Херман декор Рихтхофен оповестява, че американците към този момент работят по правилото " My way or no way " ( " Или по моя метод, или по никакъв метод " ).

Членството на Русия в НАТО по този метод дефинитивно остава на назад във времето. Оттогава то наподобява като транспарантен опит да се помирят руснаците с идното влизане на Полша и други страни в алианса, което не се получава.

Разширяването на изток е било " самобитно изменничество ", както още през ноември 1994 година декларира съветският посланик Юрий Ушаков. Именно този Ушаков през днешния ден води договаряния от името на Путин във връзка войната на Русия в Украйна.