Войната на пейките. Как европейските градове използват градското обзавеждане
Обяд в центъра на София. Градината на църквата св. " Седмочисленици " е цялостна с хора. Насядали са по многочислените пейки.
Около една от тях се е събрала компания от младежи. Говорят си, слушат музика, играят на хек. В съседство дами на междинна възраст, облечени делово, обядват. Около детската площадка са родителите с дребни деца, които тичат в близост. Няколко от по-сенчестите пейки са заети от мъже с овехтели и не доста чисти облекла. Вероятно са бездомни, а пейките са леглото им.
На няколкостотин метра е един от централните софийски площади - " Славейков ". Известен е с пейката на Петко и Пенчо Славейкови. От известно време обаче това централно място се е трансформирало в привлекателен център за бездомници. На всеки ъгъл могат да се видят хора, изпаднали в затруднено състояние, мъкнещи всичките си притежания в многочислени торби и торбички, натоварени на остарели детски колички.
Пейките тук са по-неудобни за спане, тъй като са каменни. Но в летните жеги това може и да е преимущество.
Подобна е картината и в други градски градини в центъра на София. А и на много огромни градове, освен в България, само че и в Европа. И в случай че в българската столица главната грижа на общината е пейките просто да са здрави, то някои градове в Европа употребяват тази градска мебел като средство да вършат политика.
Пейка с разделител, който не разрешава да си полегнеш.
В опит да " освободят " централните елементи на градовете от бездомници някои локални управляващи подменят дългите пейки с такива, които са неуместни за спане или даже за дълго седене. Други общини напряко разкарват местата за сядане от огромни площади или градски градини.
Във Виена пейките са инструмент за зониране на пространството за разнообразни групи жители. Целта е възрастните, които желаят успокоение, да не са директно до шумната детска площадка.
В България, а и освен, пейките са и " център " на обществения живот. Те са спонтанен бар, място за срещи или пък за квартални злословия.
В София пейките изчезват, тъй като се чупят
В София пейките са главно в паркове и площади. Те са нормална панорама пред съвсем всеки панелен блок. Общината обаче е надалеч от концепцията да употребява тази градска мебел, с цел да контролира пространствата в града.
" В София пейките изчезват не тъй като управляващите ги отстраняват или разчленяват, с цел да не се трансформират в място, на което се концентрират бездомници. Тук казусът е главно с качеството. Монтират се места за сядане от некачествени материали, които бързо се чупят и повреждат и по-късно просто се отстраняват, без да се подменят с нови ", разяснява урбанистът Силвия Чакърова.
Сн. Mediapool
Дълго време в Столичната община се разработваше стандарт за градското обзавеждане, в което влизат и пейките. Целта беше при поправки на публичните пространства да се поръчват пейки от по-устойчиви материали, а не всеобщите борови. Идеята беше да се употребяват естествени материали, да има стандарти за ергономичност и улеснение. Консенсус обаче по този начин и не беше реализиран, а все още стандартът а градското обзавеждане не наподобява да е във фокуса на общината.
Пейките по публичните места в центъра притеглят главно компании на по бира или диалог. На множеството места това не основава спорове с живеещите в региона, защото към градските градинки няма доста жилищни здания.
Сн. Mediapool
Въпреки това спорове, въпреки и спорадични, не липсват. Преди няколко години локалната власт имаше желание да ремонтира централната улица " Иван Вазов ", обособявайки дребни площадчета с места за сядане. Живеещите в близост се оповестиха против концепцията, опасявайки се, че пейките ще притеглят шумни компании късно вечер. В последна сметка общината се отхвърли от плана и просто смени настилките по улицата.
" Една от главните аргументи за сходни реакции е, че хората виждат неприятния образец по главната пешеходна улица в София - " Витоша ", разяснява Силвия Чакърова. Въпреки че към тази улица има най-вече жилищни здания, тя концентрира десетки заведения, които притеглят непрекъснато и локални поданици, и туристи. А това води до звук и дискомфорт за живеещите. Заради неналичието на надзор от страна на общината заведенията съумяха да завземат огромна част от пешеходното пространство, а това прави и пейките по улицата, за които са изхарчени обществени средства, неизползваеми.
В Атина има единствено 5000 пейки
В Атина живеят към 700 000 души (без популацията от предградията и покрайнините на града), стотици хиляди идват всеки ден на работа в града, а туристите са милиони. И все пак в гръцката столица има едвам 5000 общински пейки. Тоест на 140 атиняни се пада по една скамейка.
Мебелите са разпръснати главно в дребни и огромни градски градини и паркове. Пейките стартират да изчезват първо по време на финансовата рецесия в страната, когато локалната власт няма средства да подменя счупените мебели с нови и по тази причина ги маха.
В следствие изгубването на пейките се трансформира в инструмент в битката с бездомните, мигрантите и наркоманите в центъра на града. Така през 2020 година за една нощ тогавашната локална власт отстранява всички пейки от централния площад " Виктория ".
Бездомните и мигрантите изчезват, само че и живеещите в близост, и туристите са лишени от обществени места за сядане в гъсто обитаемата централна част на гръцката столица.
При последния опит за възобновяване на центъра на Атина преди 3-4 години изчезват и всички дървени пейки - в миналото знак на града.
Във Виена пейките са политика
Във Виена на пейките и изобщо на градското обзавеждане се гледа като на обществена инфраструктура. То се употребява, с цел да се контролира държанието на жителите. Моделите кошчета за отпадък, местата за сядане, осветлението се употребяват, с цел да " покажат " какво може да се прави на другите места в града и кои групи хора са добре пристигнали на тези места, споделя урбанистът Кристина Шрамъл от Университета по приложни изкуства във Виена.
Като образец за негостолюбив дизайн тя показва пейките с разделения, които не разрешават върху тях да се лежи или пък кошчетата за отпадък с дребни отвори, с цел да не може от тях да се вадят боклуци.
Специфичното за Виена обаче е мощното зониране на пространствата. Децата могат да играят на детските площадки, възрастните да поседнат на по-спокойно място надалеч от тях, а скейтбордистите са добре пристигнали в скейт паркове, само че не е и другаде. " Малко неща във Виена не са планувани и следени ", споделя Кристина Шрамъл.
" Така се вземат решение евентуалните спорове. Класическият образец на сходен конфликт са възрастните хора, които се нервират от това, че към тях децата играят прекомерно шумно. В тези случаи се прави ясно зониране на пространството или пейките към детската площадка просто се отстраняват ", изяснява Кристина Шрамъл.
Опит от Бърно
В Чехия " войната на пейките " се води от десетина години, а най-показателният образец е вторият по величина град в Чехия - Бърно.Още през 2014 година общината стартира да слага неуместни места за сядане, там където се събират бездомни хора. Новите пейки са с железни скари, на които може да поседнеш, само че за малко.
Неудобни пейки в Чехия.
В идната фаза на неуместните така и така пейки се слагат загради, които да не разрешават на тях да се лежи. И най-после най-предпочитаните места за сядане просто изчезват. Така бездомниците са изтикани отвън центъра.
Войната на пейките обаче не работи против фирмите от пияни, които просто сядат на земята. Освен това провокира много рецензии от леви организации и такива, които работят с хора от уязвими групи. Според тях казусът не се взема решение, а единствено се измества в пространството.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили Зорница Латева (Mediapool.bg, България), Kostas Zafeiropoulo (Efsyn, Гърция), Kim Son Hoang (Der Standard), Petr Jedlička (Denik Referendum).
Около една от тях се е събрала компания от младежи. Говорят си, слушат музика, играят на хек. В съседство дами на междинна възраст, облечени делово, обядват. Около детската площадка са родителите с дребни деца, които тичат в близост. Няколко от по-сенчестите пейки са заети от мъже с овехтели и не доста чисти облекла. Вероятно са бездомни, а пейките са леглото им.
На няколкостотин метра е един от централните софийски площади - " Славейков ". Известен е с пейката на Петко и Пенчо Славейкови. От известно време обаче това централно място се е трансформирало в привлекателен център за бездомници. На всеки ъгъл могат да се видят хора, изпаднали в затруднено състояние, мъкнещи всичките си притежания в многочислени торби и торбички, натоварени на остарели детски колички.
Пейките тук са по-неудобни за спане, тъй като са каменни. Но в летните жеги това може и да е преимущество.
Подобна е картината и в други градски градини в центъра на София. А и на много огромни градове, освен в България, само че и в Европа. И в случай че в българската столица главната грижа на общината е пейките просто да са здрави, то някои градове в Европа употребяват тази градска мебел като средство да вършат политика.
Пейка с разделител, който не разрешава да си полегнеш.
В опит да " освободят " централните елементи на градовете от бездомници някои локални управляващи подменят дългите пейки с такива, които са неуместни за спане или даже за дълго седене. Други общини напряко разкарват местата за сядане от огромни площади или градски градини.
Във Виена пейките са инструмент за зониране на пространството за разнообразни групи жители. Целта е възрастните, които желаят успокоение, да не са директно до шумната детска площадка.
В България, а и освен, пейките са и " център " на обществения живот. Те са спонтанен бар, място за срещи или пък за квартални злословия.
В София пейките изчезват, тъй като се чупят
В София пейките са главно в паркове и площади. Те са нормална панорама пред съвсем всеки панелен блок. Общината обаче е надалеч от концепцията да употребява тази градска мебел, с цел да контролира пространствата в града.
" В София пейките изчезват не тъй като управляващите ги отстраняват или разчленяват, с цел да не се трансформират в място, на което се концентрират бездомници. Тук казусът е главно с качеството. Монтират се места за сядане от некачествени материали, които бързо се чупят и повреждат и по-късно просто се отстраняват, без да се подменят с нови ", разяснява урбанистът Силвия Чакърова.
Сн. Mediapool
Дълго време в Столичната община се разработваше стандарт за градското обзавеждане, в което влизат и пейките. Целта беше при поправки на публичните пространства да се поръчват пейки от по-устойчиви материали, а не всеобщите борови. Идеята беше да се употребяват естествени материали, да има стандарти за ергономичност и улеснение. Консенсус обаче по този начин и не беше реализиран, а все още стандартът а градското обзавеждане не наподобява да е във фокуса на общината.
Пейките по публичните места в центъра притеглят главно компании на по бира или диалог. На множеството места това не основава спорове с живеещите в региона, защото към градските градинки няма доста жилищни здания.
Сн. Mediapool
Въпреки това спорове, въпреки и спорадични, не липсват. Преди няколко години локалната власт имаше желание да ремонтира централната улица " Иван Вазов ", обособявайки дребни площадчета с места за сядане. Живеещите в близост се оповестиха против концепцията, опасявайки се, че пейките ще притеглят шумни компании късно вечер. В последна сметка общината се отхвърли от плана и просто смени настилките по улицата.
" Една от главните аргументи за сходни реакции е, че хората виждат неприятния образец по главната пешеходна улица в София - " Витоша ", разяснява Силвия Чакърова. Въпреки че към тази улица има най-вече жилищни здания, тя концентрира десетки заведения, които притеглят непрекъснато и локални поданици, и туристи. А това води до звук и дискомфорт за живеещите. Заради неналичието на надзор от страна на общината заведенията съумяха да завземат огромна част от пешеходното пространство, а това прави и пейките по улицата, за които са изхарчени обществени средства, неизползваеми.
В Атина има единствено 5000 пейки
В Атина живеят към 700 000 души (без популацията от предградията и покрайнините на града), стотици хиляди идват всеки ден на работа в града, а туристите са милиони. И все пак в гръцката столица има едвам 5000 общински пейки. Тоест на 140 атиняни се пада по една скамейка.
Мебелите са разпръснати главно в дребни и огромни градски градини и паркове. Пейките стартират да изчезват първо по време на финансовата рецесия в страната, когато локалната власт няма средства да подменя счупените мебели с нови и по тази причина ги маха.
В следствие изгубването на пейките се трансформира в инструмент в битката с бездомните, мигрантите и наркоманите в центъра на града. Така през 2020 година за една нощ тогавашната локална власт отстранява всички пейки от централния площад " Виктория ".
Бездомните и мигрантите изчезват, само че и живеещите в близост, и туристите са лишени от обществени места за сядане в гъсто обитаемата централна част на гръцката столица.
При последния опит за възобновяване на центъра на Атина преди 3-4 години изчезват и всички дървени пейки - в миналото знак на града.
Във Виена пейките са политика
Във Виена на пейките и изобщо на градското обзавеждане се гледа като на обществена инфраструктура. То се употребява, с цел да се контролира държанието на жителите. Моделите кошчета за отпадък, местата за сядане, осветлението се употребяват, с цел да " покажат " какво може да се прави на другите места в града и кои групи хора са добре пристигнали на тези места, споделя урбанистът Кристина Шрамъл от Университета по приложни изкуства във Виена.
Като образец за негостолюбив дизайн тя показва пейките с разделения, които не разрешават върху тях да се лежи или пък кошчетата за отпадък с дребни отвори, с цел да не може от тях да се вадят боклуци.
Специфичното за Виена обаче е мощното зониране на пространствата. Децата могат да играят на детските площадки, възрастните да поседнат на по-спокойно място надалеч от тях, а скейтбордистите са добре пристигнали в скейт паркове, само че не е и другаде. " Малко неща във Виена не са планувани и следени ", споделя Кристина Шрамъл.
" Така се вземат решение евентуалните спорове. Класическият образец на сходен конфликт са възрастните хора, които се нервират от това, че към тях децата играят прекомерно шумно. В тези случаи се прави ясно зониране на пространството или пейките към детската площадка просто се отстраняват ", изяснява Кристина Шрамъл.
Опит от Бърно
В Чехия " войната на пейките " се води от десетина години, а най-показателният образец е вторият по величина град в Чехия - Бърно.Още през 2014 година общината стартира да слага неуместни места за сядане, там където се събират бездомни хора. Новите пейки са с железни скари, на които може да поседнеш, само че за малко.
Неудобни пейки в Чехия.
В идната фаза на неуместните така и така пейки се слагат загради, които да не разрешават на тях да се лежи. И най-после най-предпочитаните места за сядане просто изчезват. Така бездомниците са изтикани отвън центъра.
Войната на пейките обаче не работи против фирмите от пияни, които просто сядат на земята. Освен това провокира много рецензии от леви организации и такива, които работят с хора от уязвими групи. Според тях казусът не се взема решение, а единствено се измества в пространството.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили Зорница Латева (Mediapool.bg, България), Kostas Zafeiropoulo (Efsyn, Гърция), Kim Son Hoang (Der Standard), Petr Jedlička (Denik Referendum).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ