Обвиняема е родена в Котел, където и живее. През 2004

Обвиняема е родена в Котел, където и живее. През 2004 година е приключила междинното си обучение в там, не е приключила висше обучение и не е работила в никакъв случай като счетоводител. През 2005 година отпътувала да живее и работи в Кралство Англия. Съгласно получен в Търговско предприятие на Национален осигурителен институт – Сливен формуляр от способената институция на Англия, обвинената е с доказан интервал на осигурителна заетост  от общо 8 години, 3 месеца и 18 календарни дни.

Тъй като брачният партньор на обвинената е отишъл да работи в Дубай и тя останала сама във Англия се наложило да се прибере и да заживее в България.

Тя решила след идването си в България да се възползва от опцията, която й дава директното използване на нормативна  наредба за приемане на парично обезщетение за безработица и да получи оптимално вероятния размер на обезщетение за оптимално дълъг интервал, съгласно трудовия й стаж. Съгласно цитираната наредба, способената институция на държава-членка, чието законодателство планува изчисляването на компенсациите да се основава на размера на предходното трудово заплащане или професионален приход, регистрира извънредно трудовото заплащане или професионалния приход получавани от заинтригуваното лице при последната му работа по трудово правно отношение или като независимо заето лице, според посоченото законодателство. Това значи, че при пресмятане размера на паричното обезщетение за безработица на Росица Р., която има осигурителни интервали по законодателството на друга държава–членка на Европейски Съюз - Англия, когато способената страна е България, а способената институция е Национален осигурителен институт, ще се ползва правото на България. При пресмятане на прихода, въз основа на който ще бъде избран размера на компенсацията се вземат поради единствено приходите, получавани от  обвинената при последната й работа от трудово или служебно правно отношение в България и от изискуемите 24 календарни месеца, предхождащи месеца на преустановяване на обезпечаването.

За тази цел Росица Р. е следвало да подписа трудов контракт с български шеф, с висок размер на трудовото заплащане, защото според чл.54б от Кодекса за обществено обезпечаване дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60% от среднодневното заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски във фонд " Безработица “ за предходните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на преустановяване на обезпечаването, и не може да бъде по-малък от минималния дневен размер и по-голям от оптималния дневен размер на компенсацията за безработица, които се дефинират годишно със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване. За трудовия стаж, който обвинената е имала – 8 години, 3 месеца и 18 календарни дни, според чл.54в от Кодекса за обществено обезпечаване, тя е следвало да получи обезщетение за безработица за 8 месеца. Съгласно чл.12 от Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2018 година минималния размер на обезщетение за безработица е 9 лева, а оптималният размер на компенсацията възлиза на 74,29 лева дневно.

Обвиняемата се познавала с жена (свидетелка по делото), която е била шеф на комерсиално сдружение от Сливен и с предмет на активност - счетоводни услуги. Обвиняемата поискала от свидетелката официално да я назначи с трудов контракт в ръководеното от нея сдружение, с изпитателен период от един месец, като сумата на дължимото й трудово заплащане щяло да бъде обезпечено от самата нея, с цел да не се ощети дружеството-работодател. След приключването на едномесечния изпитателен период е следвало свидетелката официално да освободи от заеманата служба обвинената, което от своя страна ще докара до опцията Росица Р. да подаде заявление в Търговско дружество на Национален осигурителен институт - Сливен за приемане на обезщетение за безработица със средства от държавния бюджет, съгласно Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2018 година

Въпреки, че Росица нямала нужното обучение и професионален опит, за да получи оптималния размер на обезщетение за безработица, тя поискала от свидетелката да бъде назначена на служба " Ръководител счетоводен отдел “, с главно месечно заплащане 2 300 лева и в допълнение заплащане за трудов стаж и добит професионален опит 7,80% - 179,40 лева

Такъв контракт бил подписан, а след един месец преустановен. След това Росица Р.е подала заявление в Търговско предприятие на Национален осигурителен институт гр.Сливен, за приемане на обезщетение за безработица, като в тези случаи при установяване размера на компенсацията за безработица се вземат поради единствено приходите, получавани от лицето при последната му работа по трудово или служебно правно отношение при български шеф.

След като заявката било получено в Търговско предприятие на Национален осигурителен институт – Сливен, от тяхна страна е била осъществена инспекция по разноските на държавно публично обезпечаване на комерсиалното сдружение и след  установяване  гореизложените обстоятелства е сигнализирана прокуратурата.

Окръжен съд – Сливен е насрочил съвещанието си за 16.01.2019 г.