Обвинените от Цветан Цветанов метеоролози за неточна прогноза за бедствието

...
Обвинените от Цветан Цветанов метеоролози за неточна прогноза за бедствието
Коментари Харесай

Метеоролозите опровергаха Цветанов за Бургас и разказаха как се мери дъжд в България

Обвинените от Цветан Цветанов метеоролози за неточна прогноза за бедствието в Бургас го опровергаха и описаха в детайли по какъв начин са принудени да мерят дъжда - с старомоден способ, включващ цилиндър, мензора и телефон. Няма автоматизирана система, няма по какъв начин те да знаят къде какво се случва в действително време.

Не сме разгласявали жълт код за Бургас, дадохме оранжев код (втората степен за опасност) и на 23 октомври, и на 24 октомври. На 25-и в 8 сутринта кодът беше червен (най-високата степен за опасност), разгласи проф.   Христо Брънзов , шеф на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при Българската академия на науките (БАН), пред Нова тв. Наводнението стана през нощта против 25-и.

" Следим този развой от 20-и, петък. Процесът е извънредно комплициран и моделите даваха разнообразни траектории. Първоначално дори се очакваше да мине през Родопите и Северозападна България ", описа Брънзов и напомни хронологията: на 22 октомври Национален институт по метеорология и хидрология дава жълт код за Западна България. На 23-и, когато прогнозата е по-ясна, всички структури (оперативните дежурни в Национален институт по метеорология и хидрология и по места) са приведени в рисков режим на работа. В 12 ч. същия ден метеоролозите дават оранжев код (валежи от 35 до 60 л/кв. м за денонощието) за 16 области, в това число Бургас.

" В 12 ч. на 24 октомври - главният дъжд е вечерта на 24 октомври - сме удостоверили оранжев код за областите Бургас, Ямбол, Хасково и Кърджали, което значи за идващото денонощие още от 35 до 60 литра. Жълт изобщо не сме давали за тези области . Наводнението е на 24-и против 25-и, през нощта. След това сутринта на 25 октомври даваме червен код за Бургас ", сподели проф. Брънзов.

Имайте поради, че нашата прогноза не може да бъде за съответно населено място, тя е за цялата област - за два дни са насъбрани 120 литра, посочи той и описа по какъв брой старомоден метод са принудени да работят.

" Проблемът при нас е, че нямаме автоматизирани дъждометри, които в действително време да ни предават информацията. Нашите хора, синоптиците, получават противоположна връзка какво действително се случва там веднъж в денонощието - сутринта, когато по примитивен метод, по телефони, тези хора предават информацията си какво се случва на място. Ние 50 години по този метод работим. В момента, в който те получават действителната обстановка там, подвигат преднамерено кода червен - това е най-високата степен на заплаха. "

Мизерията, в която страната е оставила метеоролозите от Българска академия на науките шефът им разяснява по този начин:

" Българският народ има една хубава приказка, за триците и маймуните. При състояние, че над 65% от хората в Института получават минимална заплата, в случай, че нямаме никакви средства за автоматизиране на метеорологичната система от 30 години насам мисля, че нашите хора, с това, с което разполагат, правят доста повече, в сравнение с би трябвало ".

На въпрос по какъв начин се мери количеството дъжд той отговори, че не тъкмо с кофи, само че:

" Валежът се събира в съд в железен цилиндър и по-късно преливат от този съд в една мензора и мерят за избрания интервал какъв брой дъжд е паднал.

В Щатите има автоматизирани принадлежности, които онлайн, в техния център, предават във всеки миг къде какво вали, с каква активност, какъв брой е натрупало.

Тук хората, които мерят, се обаждат  в районния център, оттова го предават през интернет към София ", описа професорът и добави, че хората, които мерят, вземат 40 лв. за труда си на месец.

" Трагедията е голяма. Хора с висше обучение, ръководители на обсерватории, отиват на минимална заплата. Благодарен съм, че стоят, тъй като не виждам по какъв начин мога да ги стимулирам, с какво ", добави той.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР