Кои професии могат да се придобият само в една област в България?
Обущар, дърворезбар, животновъд и растениевъд. Това са единствено част от основните специалности, които могат да се придобият единствено в една област в България. Според неотдавнашен отчет на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) у нас има общо 26 специалности, които се оферират единствено в една област.
Например бижутер – в Пловдив, кинолог или библиотекар – в Монтана, обущар – в Пазарджик, растениевъд – в Стара Загора, животновъд – в Ямбол и други.
Данните са на база план-приема за професионалното обучение за образователната година 2024/2025 година
От другата страна на таблицата са по-разпространените специалности, като готвач, която може да се придобие в 27 области, или ресторантьор, която може да се придобие в 25 области, икономист и икономист-информатик – също в толкоз.
Единствено специалността механик на транспортна техника участва в план-приема във всяка една от 28-те области.
Същевременно шест от специалностите, за които е имало банкет през миналата образователна година, през тази не се оферират – това са музикант-вокалист, техник-геолог, корабостроителен механик, служащ в озеленяването, камериер, помощник-инструктор по фитнес.
Ролята на професионалната подготовка
Професионалното обучение е по-важно, в сравнение с се счита.
Всъщност една трета от работната мощ на страната е от хора, приключили професионално обучение. Коефициентът на икономическа интензивност на тази група е съвсем 83%, като това е с близо 7 процентни пункта повече по отношение на групата на хората със приблизително обучение (76.1%) и с близо 9 прочие п. по отношение на междинното равнище за страната (74%).
Показателите за заетостта и безработицата на работната мощ с добита професионална подготовка също са относително удобни. Коефициентът на претовареност на хората с ППК е 79.7% при 70.7% в страната, а на безработица – 3.7% при 4.4% в страната през 2023 година “, споделят от ИПИ.
Търсене против предложение
Очаквано, максимален дял записани възпитаници има в специалностите, които се преподават в множеството български области – като механик, икономист, ресторантьор и прочие
Прави усещане, че доста искащи има и за специалността дизайнер и техник-растениевъд.
Докато някои специалности в действителност наподобяват екзотично и всички приключили мъчно биха се осъществили, огромна част от типичните за техникумите в предишното специалности – като заварчик, шлосер, стругар, строител – са малко застъпени и в тазгодишни банкет (с по под 100 места) “, прибавят от ИПИ.
Без подготовка
По-притеснителната наклонност е, че за 15 от 20-те специалности, които най-вече се търсят на пазара на труда, „ професионалното обучение приготвя малко (под 1% от приема) или никакви фрагменти “. Това значи, че за 75% от случаите професионалното обучение не приготвя подобаващи фрагменти.
За специалността със декларирана най-висока нужда – строител с дял от 15% от всички търсени експерти – приемът е едвам 0.2% от почналите образование ", откриват от ИПИ.
Потребностите от шивачи и машинни оператори образуват по над 6% от декларираните места, до момента в който в професионалното обучение те съставляват по 0.3% от приема.
Сравнително огромно сходство има единствено при специалностите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери.
Тази наклонност обаче няма да се усъвършенства в идващите 3 до 5 години – това е интервалът, в който понастоящем заетите възпитаници ще завършат и ще стартират да търсят работа.
Изводи и рекомендации
Според специалистите от Института данните удостоверяват, че „ професионалното обучение има основна роля за трудовия пазар “ в България. В същото време
професионалното обучение не извършва главната си задача да обезпечава директна връзка сред търсенето и предлагането на фрагменти “, предизвестяват икономистите.
От там удостоверяват, че у нас към момента се оферират специалности, които действително не се търсят от бизнеса.
От Института предлагат да се вкара обвързване учебните заведения да наблюдават приложението на добитите познания, както и обвързване да се понижи план-приема за специалности, които не се търсят.
Според тях е добре да се вкара по-широко отраслово обучение с акцент върху езиково и софтуерно образование, защто раздробяването на доста на брой и мощно характерни специалности и специалности не разрешава на приключилите елементарно да минават от едно специалност в друга при нужда.
дуално обучение професионално обучение план-прием пазар на труда специалности специалности Институт за пазарна икономика
Например бижутер – в Пловдив, кинолог или библиотекар – в Монтана, обущар – в Пазарджик, растениевъд – в Стара Загора, животновъд – в Ямбол и други.
Данните са на база план-приема за професионалното обучение за образователната година 2024/2025 година
От другата страна на таблицата са по-разпространените специалности, като готвач, която може да се придобие в 27 области, или ресторантьор, която може да се придобие в 25 области, икономист и икономист-информатик – също в толкоз.
Единствено специалността механик на транспортна техника участва в план-приема във всяка една от 28-те области.
Същевременно шест от специалностите, за които е имало банкет през миналата образователна година, през тази не се оферират – това са музикант-вокалист, техник-геолог, корабостроителен механик, служащ в озеленяването, камериер, помощник-инструктор по фитнес.
Ролята на професионалната подготовка
Професионалното обучение е по-важно, в сравнение с се счита.
Всъщност една трета от работната мощ на страната е от хора, приключили професионално обучение. Коефициентът на икономическа интензивност на тази група е съвсем 83%, като това е с близо 7 процентни пункта повече по отношение на групата на хората със приблизително обучение (76.1%) и с близо 9 прочие п. по отношение на междинното равнище за страната (74%).
Показателите за заетостта и безработицата на работната мощ с добита професионална подготовка също са относително удобни. Коефициентът на претовареност на хората с ППК е 79.7% при 70.7% в страната, а на безработица – 3.7% при 4.4% в страната през 2023 година “, споделят от ИПИ.
Търсене против предложение
Очаквано, максимален дял записани възпитаници има в специалностите, които се преподават в множеството български области – като механик, икономист, ресторантьор и прочие
Прави усещане, че доста искащи има и за специалността дизайнер и техник-растениевъд.
Докато някои специалности в действителност наподобяват екзотично и всички приключили мъчно биха се осъществили, огромна част от типичните за техникумите в предишното специалности – като заварчик, шлосер, стругар, строител – са малко застъпени и в тазгодишни банкет (с по под 100 места) “, прибавят от ИПИ.
Без подготовка
По-притеснителната наклонност е, че за 15 от 20-те специалности, които най-вече се търсят на пазара на труда, „ професионалното обучение приготвя малко (под 1% от приема) или никакви фрагменти “. Това значи, че за 75% от случаите професионалното обучение не приготвя подобаващи фрагменти.
За специалността със декларирана най-висока нужда – строител с дял от 15% от всички търсени експерти – приемът е едвам 0.2% от почналите образование ", откриват от ИПИ.
Потребностите от шивачи и машинни оператори образуват по над 6% от декларираните места, до момента в който в професионалното обучение те съставляват по 0.3% от приема.
Сравнително огромно сходство има единствено при специалностите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери.
Тази наклонност обаче няма да се усъвършенства в идващите 3 до 5 години – това е интервалът, в който понастоящем заетите възпитаници ще завършат и ще стартират да търсят работа.
Изводи и рекомендации
Според специалистите от Института данните удостоверяват, че „ професионалното обучение има основна роля за трудовия пазар “ в България. В същото време
професионалното обучение не извършва главната си задача да обезпечава директна връзка сред търсенето и предлагането на фрагменти “, предизвестяват икономистите.
От там удостоверяват, че у нас към момента се оферират специалности, които действително не се търсят от бизнеса.
От Института предлагат да се вкара обвързване учебните заведения да наблюдават приложението на добитите познания, както и обвързване да се понижи план-приема за специалности, които не се търсят.
Според тях е добре да се вкара по-широко отраслово обучение с акцент върху езиково и софтуерно образование, защто раздробяването на доста на брой и мощно характерни специалности и специалности не разрешава на приключилите елементарно да минават от едно специалност в друга при нужда.
дуално обучение професионално обучение план-прием пазар на труда специалности специалности Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ