Обучението по религия би могло да влезе в сила от

Обучението по вяра би могло да влезе в действие от образователната 2026/2027 година За задачата обаче са нужни ремонти в Закона за предучилищното и учебното обучение. Обучението по вяра ще стартира първо за учениците в първи клас с един час седмично. Това разяснява пред публицисти просветният министър Красимир Вълчев.

Попитан за концепцията за въвеждането на религията като наложителен предмет, министър Вълчев изясни, че наложителен не значи, че наложително ще се учи, имаме наложителен образователен проект и сега религията е в така наречен факултативни образователни часове. Преместването й в наложителния образователен проект, както е в над 50 % от европейските страни и в страните към нас, не значи, че децата наложително ще учат вяра, а те ще могат да избират сред стратегии. Ако един възпитаник или неговите родители не желаят той да учи вяра, той ще има опция да учи други неща, които ще се уточнят, само че концепцията е това да бъде час по образование и да се усили възпитателната функционалност в просветителната ни система.

Това става с всички образователни стратегии и с всички часове, само че се планува да имаме и обособен час по образование в добродетели, тъй като цел на всяка просветителна система е освен да направи децата знаещи, а да ги направи и положителни хора. Ако стартираме от идната, или от по идната образователна година, ще стартираме с първи клас, сподели просветителният министър.    

Има концепция математическите и природо-математическите гимназии да станат профилирани учебни заведения и това ще разреши те да образоват едни и същи възпитаници до 12-и клас. Те ще имат спомагателен банкет след седми клас, само че тези възпитаници, които са почнали да учат от пети клас в математическите гимназии, ще могат да продължат до 12-и клас. Това се постанова, тъй като една част от тях сега учат от пети до седми клас, само че по-късно не съумяват да продължат, макар че имат високи математически качества, тъй като общият банкет е подобен, че могат да бъдат изпреварени от други възпитаници, които имат по-високи резултати по български език. Колкото и да усилят тежестта на математиката в балообразуващата оценка, има риск някои математически гении да отпаднат от математически гимназии, което е нежелано, сподели министърът на образованието в отговор на въпроси за подготвяните промени в просветителната система. 

Идеята за математическите гимназии може да стане факт с промени в Закона за предучилищното и учебното обучение, и упоритостта ни е през май-юни да предложим промени в закона и се надяваме, че до есента ще бъдат признати, в случай че имаме политическа воля и непоклатимост, изясни министърът. 

На въпрос какъв ще е приемът след седми клас през тази година и дали по-малко ще са езиковите паралелки, министър Красимир Вълчев, сподели, че ще има повече професионални паралелки, малко повече, тъй като в множеството области е доближат лимитът на увеличение на професионалното обучение и тази политика се организира съвсем от осем години. " Ще има и повече паралелки в региона на естествените науки, за жалост математическият профил не можем да го разтеглим поради неналичието най-много на учители, няма и предпочитание в учениците. Имаме много амбициозни профили, изключително в математиката и естествените науки, които демотивират учениците.

Имаме и проблем с демотивацията в прогимназиалния стадий на учениците, в най-голяма степен виждаме слабите резултати по математика и естествени науки, оттова са и ниските резултати в девети клас в интернационалното проучване PISA. Още преди 25 години, преди последната промяна преди 10 години, заложихме повече на чуждоезиковото образование и нашият образователен проект е прекомерно упорит към чуждоезиковото образование и прекомерно упорит към по-тясно профилиране и специализация в професионалното обучение ", сподели министър Вълчев. 

Той изясни, че в този момент ще се промени парадигмата и ще се разширят часовете по математика и по естествени науки. " Моето мнение е, че би трябвало и по български език и литература да се разширят часовете. Днешните деца, които ще бъдат дейни в идващите четири-пет десетилетия на пазара на труда, ще живеят в свят, който изисква и повече базови умения, тъй като ще е цифров, само че ще е значима и филантропичната основа, тъй като те ще живеят в ерата на интензивно взаимоотношение сред хора и логаритми. Разбирането на технологиите ще допуска повече базови умения, а не толкоз профилирани умения. Математиката развива едни от най-ценните умения на 21-и век - като нереална просветеност, дисциплинираност на мисленето, креативност, централизация, за която доста хора споделят, че е умеенето на 21-и век. Това значи, че се връщаме към обичайна парадигма с необятната филантропична основа, с ученето на математика и естествени науки, това е нещо, което се осъзнава и в останалите просветителни системи. Те са призвани да приготвят деца, които ще бъдат дейни до 2075 година, когато не знаем по какъв начин ще се е трансформирал света ", сподели просветителният министър.

В момента имаме девет профила, от които избират учениците и хибридните профили ще разрешат комбиниране сред тях, заяви министър Вълчев. Той добави, че специалностите на бъдещето ще изискват повече и по-комплексни умения, огромна част от учениците не завършват единствено с учебното обучение, а не престават и приключват висше обучение.

" С учебното обучение, или с профилите, би трябвало да дадем една по-широка основа. Ако до момента парадигмата е била за повече профилирани познания, ние понижаваме упоритостта за специализацията в системата и вършим по този начин, че учениците да получат по-широка основа от познания, която по-късно да им разреши да надградят ", изясни подготвяните промени министър Красимир Вълчев.

По думите му специалностите на бъдещето ще изискват от ден на ден и по-комплексни умения, ще изискват повече адаптивност и по-широката база от умения.

Сега 36 % от профилираните паралелки са чуждоезикови, а две трети от останалите - са с интензивно и с разширено проучване на език. В момента в гимназиален стадий нашите възпитаници учат повече непознати езици в сравнение с математика и естествени науки, като сбор часове, заяви просветителният министър. 
 

Той взе участие през днешния ден във конгрес за първата фаза на интернационален план сред България и Румъния за рационализация на образователните стратегии в прогимназиален стадий с поддръжката на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), и на Европейската комисия (ЕК).