Как се отразява онлайн обучението на децата със специални образователни потребности?
Обучението от разстояние в електронна среда е мъчно за първокласниците, изключително в случай че те са със специфични просветителни потребности.
Силвена Христова от Варна е майка на дете със синдром на Даун, което тази година е в първи клас - Микаела. Срещали сме ви нееднократно с нея.
“Микаела е извънредно щастлива, че е ученичка. Ние ѝ разказвахме доста преди започването на образователната година, че тя ще бъде на учебно заведение, какво се случва там, че ще има и деца също, с които ще се запознае. Много, доста добре призната е от цялото учебно заведение като управление и от децата в класа. Изключително признателни сме, че попадна тъкмо в подобен клас с доста приемащи, отворени и сърцати хора, които имат предпочитание да я подкрепят”, споделя Силвена.
Само месец след началото на първата образователна година за Микаела, поради пандемията, всички възпитаници започнаха образование в електронна среда, което се оказва доста мъчно и неефективно, изключително за децата със специфични просветителни потребности. Заедно с нея от у дома учи и батко ѝ Крис.
“Изключително мъчно. Много тежко беше като цяло в фамилията за всички, тъй като има и батко, който беше до нея. Бях до нея от сутринта до вечерта още веднъж. Часовете бяха по 20 минути. Изключително незадоволително да се съобщи материалът, да се разбере, да се усвои”, споделя майката.
Самата Микаела избира да върви на учебно заведение присъствено, споделя нейната майка.
" Предпочита да е измежду децата и за нас е доста значим методът, който съумява да има класният началник, тъй като ние у дома не сме педагози и се оправяме, само че доста мъчно. Изключително неуместно е онлайн образованието за децата като цяло, още повече за първи клас, още повече за тези със специфични потребности ", съобщи Силвена.
Микаела учи в всеобщо учебно заведение и по време на образованието си там е независима, без компаньон.
“Много е щастлива. Казва: " Аз не желая да съм онлайн, желая да съм в учебно заведение ". Има си другари, които доста обича. Децата доста я обгрижват, ужасно доста й оказват помощ. Те изцяло схващат, че тя е дете със специфични потребности, че има потребност от схващане, от помощ, от това да бъдат деликатни към нея и фактически това се случва. И дружно с общи старания, екипна работа нещата стартират да се случват, въпреки и в действителност доста постепенно. Учебният развой тече с цялостна мощ!”, споделя майката.
И след въвеждането на щадящите проби, Микаела още веднъж е в класната стая със своите съученици.
“Тестовете са друга тематика, за която имам не доста позитивна позиция, само че за психологичното здраве и на двете ми деца сме съгласни да бъдат направени, с цел да не си останат у дома. Социализацията е просто извънредно значима. Всяко едно дете би трябвало да е в учебно заведение, само че, несъмнено, би трябвало да е подкрепено съгласно неговите потребности и възможности”, разяснява Силвена Христова.
Силвена Христова от Варна е майка на дете със синдром на Даун, което тази година е в първи клас - Микаела. Срещали сме ви нееднократно с нея.
“Микаела е извънредно щастлива, че е ученичка. Ние ѝ разказвахме доста преди започването на образователната година, че тя ще бъде на учебно заведение, какво се случва там, че ще има и деца също, с които ще се запознае. Много, доста добре призната е от цялото учебно заведение като управление и от децата в класа. Изключително признателни сме, че попадна тъкмо в подобен клас с доста приемащи, отворени и сърцати хора, които имат предпочитание да я подкрепят”, споделя Силвена.
Само месец след началото на първата образователна година за Микаела, поради пандемията, всички възпитаници започнаха образование в електронна среда, което се оказва доста мъчно и неефективно, изключително за децата със специфични просветителни потребности. Заедно с нея от у дома учи и батко ѝ Крис.
“Изключително мъчно. Много тежко беше като цяло в фамилията за всички, тъй като има и батко, който беше до нея. Бях до нея от сутринта до вечерта още веднъж. Часовете бяха по 20 минути. Изключително незадоволително да се съобщи материалът, да се разбере, да се усвои”, споделя майката.
Самата Микаела избира да върви на учебно заведение присъствено, споделя нейната майка.
" Предпочита да е измежду децата и за нас е доста значим методът, който съумява да има класният началник, тъй като ние у дома не сме педагози и се оправяме, само че доста мъчно. Изключително неуместно е онлайн образованието за децата като цяло, още повече за първи клас, още повече за тези със специфични потребности ", съобщи Силвена.
Микаела учи в всеобщо учебно заведение и по време на образованието си там е независима, без компаньон.
“Много е щастлива. Казва: " Аз не желая да съм онлайн, желая да съм в учебно заведение ". Има си другари, които доста обича. Децата доста я обгрижват, ужасно доста й оказват помощ. Те изцяло схващат, че тя е дете със специфични потребности, че има потребност от схващане, от помощ, от това да бъдат деликатни към нея и фактически това се случва. И дружно с общи старания, екипна работа нещата стартират да се случват, въпреки и в действителност доста постепенно. Учебният развой тече с цялостна мощ!”, споделя майката.
И след въвеждането на щадящите проби, Микаела още веднъж е в класната стая със своите съученици.
“Тестовете са друга тематика, за която имам не доста позитивна позиция, само че за психологичното здраве и на двете ми деца сме съгласни да бъдат направени, с цел да не си останат у дома. Социализацията е просто извънредно значима. Всяко едно дете би трябвало да е в учебно заведение, само че, несъмнено, би трябвало да е подкрепено съгласно неговите потребности и възможности”, разяснява Силвена Христова.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ