Общуването с родителите ни удължава живота им
Общуването с родителите ни удължава живота им.
Учени от Калифорнийския университет откриха, че животът на родителите се удължава, в случай че децата им прекарват повече време, общувайки с тях.
В изследването присъединяване са взели 1600 души. Оказало се, че с 15% е по-ниска смъртността в ранна възраст при родителите, които прекарват време със своите деца.
Около 89,6% от възрастното население по света в някакъв миг от живота си стават родители.
И въпреки множеството от нас да се стремят да бъдат допустимо най положителни в тази роля, ние постоянно сме комплицирани и разочаровани от безкрайните провокации на родителството.
При това те са разнообразни във всеки стадий от израстването на децата.
В началото са едни, по-късно се трансформират непрекъснато. Тъкмо си изработим тактика, и би трябвало да я променяме.
Със своя фокус върху щастието, устойчивостта и позитивното развиване на младежите позитивната логика на психиката е изключително подобаваща за полемиките за ефикасното родителство.
Появи се даже терминът “позитивно родителство ”.
Що е то?
Преди да дадем определение за положително родителство, дано създадем крачка обратно и да забележим какво имаме поради под “родители ”.
Докато огромна част от проучванията за родителството са фокусирани върху ролята на майките,
психосоциалното благоденствие на децата се въздейства от всички лица, участващи в тяхното образование. Това са освен биологичните родители, само че и осиновители, приемни родители, самотни,
доведени, по-големи братя и сестри и други родственици и близки, които играят значима роля в живота на детето.
С други думи, терминът “родител ” се употребява за лица,
чието наличие оказва въздействие върху здравето и благосъстоянието на дребните.
Специалисти дефинират позитивното родителство като “грижа, овластяване,
ненасилствено поведение, демонстрация на сензитивност към спецификите и потребностите на детето,
ценене на стадиите на неговото развиване, обезпечаване на самопризнание, отворена връзка, прочувствена сигурност и топлота,
предоставяне на насоки, което включва и установяване на граници,
с цел да се даде опция за цялостно развиване на детето. И, несъмнено, безусловна обич ”.
В този жанр на родителство държанието на възрастния се основава на най-хубавия интерес на детето. По този метод то се признава като субект с цялостни права, а родителят има за цел да пази, насочва и предизвиква неговото развиване на всички равнища. Чрез любов, сигурност и упътване той се стреми да построява автономността на дребния човек, тъй че той да може да реализира най-хубави резултати във всички разнообразни области на живота си.
Като цяло проучванията демонстрират, че позитивното родителство е обвързвано с разнообразни аспекти на здравословното развиване на детето. Такива резултати не са нито мимолетни, нито краткотрайни и ще дават плодове цялостен живот.
Децата не идват с справочник, макар че родителите постоянно си показват, че те имат подобен. Освен това моделите на родителство, с които са отгледани възрастните, евентуално са остарели, провокациите също са разнообразни, тъй че е по-добре те да не се връщат към спомените си.
Този модел е извънредно друг от властническия образователен жанр, прилаган в предходните генерации, при който родителите чакат чинно и пасивно отношение от децата си. Това обаче не е и позволителен или нехаен модел. Наистина би трябвало да има контрол, граници и добре разбрана дисциплинираност.
Компонентите на положителното родителство
• Топли прочувствени връзки сред всички членове на фамилията.
• Структурирана среда, която предлага подобаващи процедури и граници.
• Подходящо стимулиране за повишение на качествата и уменията на малолетните.
• Присъствие, внимание и споделено качествено време.
• Признаване на малолетния като пълноправно лице. Неговите отзиви, ползи и потребности се чуват и вземат под внимание.
• Повишаване на увереността, самочувствието и сигурността на децата. Това значи, че те се усещат способни да управляват личния си живот и да въздействат на околната среда.
Учени от Калифорнийския университет откриха, че животът на родителите се удължава, в случай че децата им прекарват повече време, общувайки с тях.
В изследването присъединяване са взели 1600 души. Оказало се, че с 15% е по-ниска смъртността в ранна възраст при родителите, които прекарват време със своите деца.
Около 89,6% от възрастното население по света в някакъв миг от живота си стават родители.
И въпреки множеството от нас да се стремят да бъдат допустимо най положителни в тази роля, ние постоянно сме комплицирани и разочаровани от безкрайните провокации на родителството.
При това те са разнообразни във всеки стадий от израстването на децата.
В началото са едни, по-късно се трансформират непрекъснато. Тъкмо си изработим тактика, и би трябвало да я променяме.
Със своя фокус върху щастието, устойчивостта и позитивното развиване на младежите позитивната логика на психиката е изключително подобаваща за полемиките за ефикасното родителство.
Появи се даже терминът “позитивно родителство ”.
Що е то?
Преди да дадем определение за положително родителство, дано създадем крачка обратно и да забележим какво имаме поради под “родители ”.
Докато огромна част от проучванията за родителството са фокусирани върху ролята на майките,
психосоциалното благоденствие на децата се въздейства от всички лица, участващи в тяхното образование. Това са освен биологичните родители, само че и осиновители, приемни родители, самотни,
доведени, по-големи братя и сестри и други родственици и близки, които играят значима роля в живота на детето.
С други думи, терминът “родител ” се употребява за лица,
чието наличие оказва въздействие върху здравето и благосъстоянието на дребните.
Специалисти дефинират позитивното родителство като “грижа, овластяване,
ненасилствено поведение, демонстрация на сензитивност към спецификите и потребностите на детето,
ценене на стадиите на неговото развиване, обезпечаване на самопризнание, отворена връзка, прочувствена сигурност и топлота,
предоставяне на насоки, което включва и установяване на граници,
с цел да се даде опция за цялостно развиване на детето. И, несъмнено, безусловна обич ”.
В този жанр на родителство държанието на възрастния се основава на най-хубавия интерес на детето. По този метод то се признава като субект с цялостни права, а родителят има за цел да пази, насочва и предизвиква неговото развиване на всички равнища. Чрез любов, сигурност и упътване той се стреми да построява автономността на дребния човек, тъй че той да може да реализира най-хубави резултати във всички разнообразни области на живота си.
Като цяло проучванията демонстрират, че позитивното родителство е обвързвано с разнообразни аспекти на здравословното развиване на детето. Такива резултати не са нито мимолетни, нито краткотрайни и ще дават плодове цялостен живот.
Децата не идват с справочник, макар че родителите постоянно си показват, че те имат подобен. Освен това моделите на родителство, с които са отгледани възрастните, евентуално са остарели, провокациите също са разнообразни, тъй че е по-добре те да не се връщат към спомените си.
Този модел е извънредно друг от властническия образователен жанр, прилаган в предходните генерации, при който родителите чакат чинно и пасивно отношение от децата си. Това обаче не е и позволителен или нехаен модел. Наистина би трябвало да има контрол, граници и добре разбрана дисциплинираност.
Компонентите на положителното родителство
• Топли прочувствени връзки сред всички членове на фамилията.
• Структурирана среда, която предлага подобаващи процедури и граници.
• Подходящо стимулиране за повишение на качествата и уменията на малолетните.
• Присъствие, внимание и споделено качествено време.
• Признаване на малолетния като пълноправно лице. Неговите отзиви, ползи и потребности се чуват и вземат под внимание.
• Повишаване на увереността, самочувствието и сигурността на децата. Това значи, че те се усещат способни да управляват личния си живот и да въздействат на околната среда.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ