Общуването с хора, които говорят твърде дълго и твърде много,

Общуването с хора, които приказват прекомерно дълго и прекалено много, може да е доста мъчно и затормозяващо. Опитвате се да ги избягвате, нали? Но това не е единствената допустима тактика. 
Психологията дава някои оферти по отношение на тази доста постоянно срещана обстановка, наречена „ празнословие отвън задачата “. Когато хората нямат надзор заради известна загуба на по този начин наречената „ функционалност на челния лоб “, те просто не могат да се спрат да бърборят, а и не осъзнават, че го вършат.

Проучване от 2016 година на Естер Джиролди от университета в Маастрихт е отдадено на тактиките за лекари, които се пробват да извлекат информация от прекомерно приказливите си пациенти. Заради бъбривостта на болните, медиците не могат да схванат същността на недоволствата им, надлежно и да вземат решение за лекуване. Джиролди и нейният екип се пробвали да дадат някои тактики за справяне с тази неприятна обстановка, в която е изпадал всеки от нас в всекидневието си.
Причините за несъразмерната приказливост са значими за лекарите и те се пробват да се ориентират в тях. Симптомите са ясни за всички: несъразмерна тирада, липса на фокус и конструкция в изрече, отклоняване от тематиката, претоварване с неуместна информация, повтаряне и сложни за ръководство или ориентиране детайлности и елементи. За елементарния човек не е нужно да знае медицинските аргументи за положението на своя събеседник, само че може да се възползва от някои от предложенията, в случай че си е сложил задачата да бъде толерантен и да подхожда съчувствено към всяко човешко създание: Осигурете прочувствена поддръжка на някого, чието прекалено говорене може да идва от самота;Създайте конструкция, с цел да помогнете на индивида с неприятни информационни умения да стесни речта си до това, което е най-подходящо и за двете страни в дадения разговор;Събеседникът ви може просто да е прекомерно нервозен по някаква причина, тъй че му създайте чувство за сигурност и удобство;Не бъдете прекомерно нападателни с индивида (т.е. не му казвайте да замълчи) първоначално и вижте дали можете да го ограничите;Вижте дали можете да го убедите да разреши на други хора да се причислят към разговора;Прекъсването на някого или правенето на забележка може да бъде унизително, тъй че проявете състрадание. Когато внимателно се пробвате да спрете речевия поток на мисълта, можете да опитате и с леко, не саркастично, възприятие за комизъм.Най-важната от всички тези тактики е концепцията за съчувствено спиране. Това би трябвало да се прави поетапно. Ако сте толкоз толерантни, че да оставите бъбривеца да приказва, рано или късно ще ви се скъсат нервите и ще изръсите нещо жестоко, за което ще съжалявате по-късно. Ако пък това се случи в наличието на други хора, рискувате да изглеждате безчувствени или пренебрегващо сериозни. На всеки се случва да е превъзбуден и прекомерно разговорлив, изключително в случай че е разчувствуван или угрижен от някаква обстановка или прекомерно дълго е бил уединен и не общувал с никого от известно време.

Намирането на метод да контролирате с великолепие прекомерно дългите монолози на дългоговорещите може да ви помогне освен да облекчите личната си досада и отчаяние, само че също по този начин да помогне за облекчение на прочувствените фактори, които могат да доведат до това държание.
Източник