Петимата най-богати в света удвоиха състоянието си, Oxfam призова милиардерите да бъдат овладени
Общото положение на петимата най-богати мъже в света се е нараснало повече от два пъти до 869 милиарда $ от 2020 година насам, до момента в който пет милиарда души са обеднели, обявиха от Oxfam, която се бори с бедността, предава Reuters .
В отчета на Oxfam, който се разгласява в миг, когато бизнес елитът се събира тази седмица за годишната среща на Световния стопански конгрес (СИФ) в Давос, се показва, че сега милиардер ръководи или е главен акционер в 7 от 10 най-големи компании в света.
В понеделник Oxfam прикани държавните управления да лимитират корпоративната власт посредством разтрошаване на монополите, въвеждане на налози върху свръхпечалбата и благосъстоянието и поощряване на други възможности на акционерния надзор, като да вземем за пример форми на благосъстоятелност на чиновниците.
Според изчисленията на организацията 148-те най-големи корпорации са осъществили облаги в размер на 1,8 трилиона $, което е с 52% повече от междинното за последните три години, което разрешава изплащането на огромни суми на акционерите, макар че милиони служащи са изправени пред рецесия на виталните разноски, защото инфлацията води до действително понижаване на заплатите.
" Това неравноправие не е инцидентно: класата на милиардерите подсигурява, че корпорациите ще им обезпечат повече благосъстояние за сметка на всички останали ", декларира краткотрайният изпълнителен шеф на Oxfam International Амитабх Бехар.
Събитията в Давос стартираха за да се отбрани " капитализмът на заинтригуваните страни ", който съгласно WEF дефинира корпорацията освен като стремяща се към максимизиране на облагите, само че и като изпълняваща " човешките и публичните желания като част от по-широката обществена система ".
Oxfam съобщи, че нейният отчет, учреден на разнообразни източници на данни - от Международната организация на труда и Световната банка до годишния лист на най-богатите съгласно Forbes - демонстрира, че тези желания надалеч не са изпълнени.
" Това, което знаем сигурно, е, че днешната рискова система на акционерния капитализъм, която слага все по-големите облаги на богатите акционери над всички други цели, е причина за неравенството ", разяснява Макс Лоусън, началник на отдела за политика в региона на неравенството.
Коригираното по отношение на инфлацията повишаване на благосъстоянието на петимата най-богати милиардери се дължи на мощното нарастване на активите на основния изпълнителен шеф на Tesla Елон Мъск, шефа на LVMH Бернар Арно, Джеф Безос от Amazon, съоснователя на Oracle Лари Елисън и вложителя Уорън Бъфет.
В същото време заплатите на близо 800 милиона служащи през последните две години не са съумели да се изравнят с инфлацията, което съгласно разбора на Oxfam е довело до загуба на годишен приход приблизително в размер на 25 дни на служащ.
От 1600-те най-големи корпорации в света единствено 0,4% са поели обществен ангажимент да заплащат на служащите си заплата, която да обезпечава средства за " заслужен живот ", и да поддържат заплащането средства за " основаване на полезности ", сочи изследването.
В отчета на Oxfam, който се разгласява в миг, когато бизнес елитът се събира тази седмица за годишната среща на Световния стопански конгрес (СИФ) в Давос, се показва, че сега милиардер ръководи или е главен акционер в 7 от 10 най-големи компании в света.
В понеделник Oxfam прикани държавните управления да лимитират корпоративната власт посредством разтрошаване на монополите, въвеждане на налози върху свръхпечалбата и благосъстоянието и поощряване на други възможности на акционерния надзор, като да вземем за пример форми на благосъстоятелност на чиновниците.
Според изчисленията на организацията 148-те най-големи корпорации са осъществили облаги в размер на 1,8 трилиона $, което е с 52% повече от междинното за последните три години, което разрешава изплащането на огромни суми на акционерите, макар че милиони служащи са изправени пред рецесия на виталните разноски, защото инфлацията води до действително понижаване на заплатите.
" Това неравноправие не е инцидентно: класата на милиардерите подсигурява, че корпорациите ще им обезпечат повече благосъстояние за сметка на всички останали ", декларира краткотрайният изпълнителен шеф на Oxfam International Амитабх Бехар.
Събитията в Давос стартираха за да се отбрани " капитализмът на заинтригуваните страни ", който съгласно WEF дефинира корпорацията освен като стремяща се към максимизиране на облагите, само че и като изпълняваща " човешките и публичните желания като част от по-широката обществена система ".
Oxfam съобщи, че нейният отчет, учреден на разнообразни източници на данни - от Международната организация на труда и Световната банка до годишния лист на най-богатите съгласно Forbes - демонстрира, че тези желания надалеч не са изпълнени.
" Това, което знаем сигурно, е, че днешната рискова система на акционерния капитализъм, която слага все по-големите облаги на богатите акционери над всички други цели, е причина за неравенството ", разяснява Макс Лоусън, началник на отдела за политика в региона на неравенството.
Коригираното по отношение на инфлацията повишаване на благосъстоянието на петимата най-богати милиардери се дължи на мощното нарастване на активите на основния изпълнителен шеф на Tesla Елон Мъск, шефа на LVMH Бернар Арно, Джеф Безос от Amazon, съоснователя на Oracle Лари Елисън и вложителя Уорън Бъфет.
В същото време заплатите на близо 800 милиона служащи през последните две години не са съумели да се изравнят с инфлацията, което съгласно разбора на Oxfam е довело до загуба на годишен приход приблизително в размер на 25 дни на служащ.
От 1600-те най-големи корпорации в света единствено 0,4% са поели обществен ангажимент да заплащат на служащите си заплата, която да обезпечава средства за " заслужен живот ", и да поддържат заплащането средства за " основаване на полезности ", сочи изследването.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ