Наказателните съдии искат КС да отмени отнемането на коли от пияни шофьори
Общото заседание на Наказателната гилдия на Върховния касационен съд (ОСНК на ВКС) насочи до Конституционния съд искане за оповестяване на противоконституционност на следните разпореждания от Наказателния кодекс: член 280, алинея 5 Наказателен кодекс и член 343, алинея 5 Наказателен кодекс - напълно, член 281, алинея 4 Наказателен кодекс - в частта " или се постанова санкция в размер на пазарната стойност на транспортното средство в лв., в случай че не е негова благосъстоятелност ", и член 343б, алинея 5 - в частта " а когато деецът не е притежател - да присъди равностойността му ".
Това оповестиха от Върховен касационен съд.
Според наказателната гилдия на Върховен касационен съд липсват претекстове към плановете за посочения закон, съпътстващи основаването на упоменатите нови разпореждания и указващи аргументите и технологията на основаването им, надлежно смисъла и предназначението им, както и преследваните с тях цели. От там разясняват, че резултатът от коментираното нормотворчество е преобразяване в част от настоящото право на текстове, които опонират на Конституцията, било то напълно (чл. 280, алинея 5 и член 343, алинея 5 НК) или отчасти (чл. 281, алинея 4 и член 343б, алинея 5 НК) ",
Върховните магистрати означават, че проблемите, които слагат четирите разпореждания, са непреодолими посредством пояснение по наставления от член 46, алинея 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) път, тъй като са свързани с въвеждане на двусмислени наставления, на постановки, които са в очевидно несъгласие с фундаментални положения в наказателното право и с режима на съществени негови институти, каквито са наказването и превантивните ограничения по член 53 Наказателен кодекс, и надлежно в несъгласие с концепцията, на която всеки от тези институти е учреден, с тяхното наличие, с правната логичност при основаването им и с метода, по който е планувано те да се ползват.
Така е нарушен заложеният във фундамента на правовата страна парламентарен принцип на законността (чл. 4, алинея 1 КРБ), като е накърнена предвидимостта в правното контролиране, дестабилизирана е правната сигурност, която правовата страна, каквато е България според член 4, алинея 1, изр. 1 Конституция на Република България, е предопределена да обезпечи и която е предпоставена от основаването и действието на ясно, еднопосочно, непротиворечиво, устойчиво и предвидимо законодателство. Нарушено е и заложеното в член 5, алинея 3 от Конституцията предписание, както и правилото за справедливостта и юридическото тъждество на жителите (чл. 6, алинея 2 КРБ).
В настояването на Върховен касационен съд са изложени подробни претекстове във връзка с всяка от четирите разпореждания.
Съгласно член 280, алинея 5 от Наказателен кодекс в случаите по алинея 2, т. 5 на член 280 Наказателен кодекс (т.е. когато трафикът на хора е проведен от група или организация или е осъществен по предписание и/или в осъществяване на решение на проведена незаконна група) " транспортното средство се лишава в интерес на страната, в случай че е благосъстоятелност на дееца или се постанова санкция в размер на пазарната стойност на транспортното средство в лв., когато не е негова благосъстоятелност ". Член 281, алинея 4 Наказателен кодекс планува, че когато незаконното подкрепяне на чужденец да обитава или минава в страната в нарушаване на закона е осъществено посредством потребление на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство, " транспортното средство се лишава в интерес на страната, в случай че е благосъстоятелност на дееца, или се постанова санкция в размер на пазарната стойност на транспортното средство в лв., когато не е негова благосъстоятелност ". Според Общо събрание на наказателната колегия наредбите са неразбираеми до неспособност за практическото им използване в частите, предвиждащи налагане на " санкция " в размер на пазарната стойност на транспортното средство, когато то не е благосъстоятелност на дееца. В тези им елементи двете разпореждания вкарват структури, без аналог в наказателното право досега.
От двата текста е невероятно да се реши какъв тъкмо е характерът на нововъведените " санкции ". Според Указа за използване на Закон за нормативните актове думи и изрази с одобрено правно значение се употребяват в еднакъв смисъл във всички нормативни актове. " Глоба " е юридически термин, претрупан с тъкмо несъмнено смислово наличие. В наказателното право се употребява за наименуване на едно от наказванията по член 37, алинея 1 от Наказателен кодекс, които се постановат за осъществени закононарушения. Тя е уредена в Общата част на Наказателен кодекс точно и единствено като наказване и надлежно по метод, който дава опция на съда да я индивидуализира по разпоредбите за индивидуализация на наказванията съгласно с особеностите на случая, публичната заплаха на дееца и имущественото негово положение (чл. 47 НК). А " санкциите " по член 280, алинея 5 и член 281, алинея 4 Наказателен кодекс са във закрепен размер, величината на който е подвластна само от пазарната стойност на транспортното средство. В този смисъл наредбите нарушават правилото на член 5, алинея 3 от Конституция на Република България, което всъщност изисква както да се постановат само плануваните в закона санкции, по този начин и тези санкции да са с одобреното от този закон наличие.
Със основаването на член 280, алинея 5 Наказателен кодекс и на член 281, алинея 4 Наказателен кодекс на практика законът вкарва по едно и също време налагане на две наказания от един и същи тип, т.е. на две санкции за едно и също закононарушение, осъществено от едно и също лице - един път наказването санкция по член 37, алинея 1, т. 4 Наказателен кодекс и повторно още веднъж " санкция ", само че към този момент като опция на отнемането на транспортното средство, когато то не е лично на дееца.
Депутатите одобриха по-тежки санкции за пияни и дрогирани водачи
Това одобриха народните представители с ремонти в Наказателния кодекс
Правилата на член 280, алинея 5 и член 281, алинея 4 Наказателен кодекс са в несъгласие и с общата норма на член 53 Наказателен кодекс, уреждаща режима на лишаване в интерес на страната на предмета и на средството на умишленото закононарушение. Върховните съдии показват, че според член 53, алинея 1, б. " а " и алинея 2, б. " а " Наказателен кодекс средството на съзнателно закононарушение фактически предстои на лишаване в интерес на страната, само че отсъждане на равностойността му, когато то е отчуждено или липсва, е планувано само когато послужилата като такова средство движимост е принадлежала на отговорния. Изискването на член 280, алинея 5 Наказателен кодекс и на член 281, алинея 4 Наказателен кодекс за налагане на " санкции " в размер на пазарната стойност на транспортното средство, когато то не е лично на дееца, респективно плануваното в член 343, алинея 5 и в член 343б, алинея 5 Наказателен кодекс отсъждане на равностойността на транспортното средство в аналогични хипотези, съставлява не реакция на осъщественото закононарушение, а самоцелно в допълнение санкциониране на съответното лице, написа в настояването. В този смисъл оскърбен е конституционният мащаб за възможно ограничение на правата, като е въведено ограничаване, лишено от каквото и да е законно съображение, което да прави ограниченията " съразмерни с характера на защитавания интерес ".
Разпоредбата на член 280, алинея 5 от Наказателен кодекс е проблематична и в друга тенденция, което я прави напълно противоконституционна. Нарушена е вътрешната логичност и системността в структурата на член 280, защото текстът на новосъздадената пета алинея препраща към състава по член 280, алинея 2, т. 5 Наказателен кодекс, който обаче не планува потребление на транспортно средство, било то като средство на закононарушението или като негов предмет. В този му тип текстът затруднява правоприлагането заради неспособност за пояснение на наличието му, на инвестиции в него юридически смисъл и вярното и точното негово схващане. От друга страна, в първата своя част наредбата на практика насочва към лишаване на транспортно средство в хипотезите на закононарушения по член 280, алинея 2, т. 5 Наказателен кодекс, стига това транспортно средство да принадлежи на дееца, без да е нужно то да е послужило за осъществяване на закононарушението или да съставлява предмет на същото.
Разпоредбата на член 343, алинея 5 Наказателен кодекс планува, че " в случаите по алинея 3 и 4 на член 343 Наказателен кодекс съдът може да отнеме в интерес на страната въздухоплавателното средство, моторното транспортно средство, плавателния съд или специфичната машина, което е послужило за осъществяване на закононарушението и е благосъстоятелност на дееца, а когато деецът не е притежател - да присъди равностойността му ". Липсва поредност в метода на законодателя, доколкото новата санкционираща всъщност мярка е въведена за непредпазливите закононарушения по член 343 Наказателен кодекс, само че не и за умишлените закононарушения по превоза по член 342 Наказателен кодекс. Но аргументите, които обуславят противоконституционност на член 343, алинея 5 Наказателен кодекс, са други. За да предстои на лишаване в интерес на страната, належащо изискване, освен това от първостепенна значимост, е движимостта, представляваща предмет или средство на закононарушението, да е принадлежала на дееца (изцяло или най-малко част от нея).
Прилагането на сходно превръщане, каквото е въведено с член 343, алинея 5 Наказателен кодекс, във връзка с имущество, което не е принадлежало на дееца, е немислимо. Аргументите в тази връзка, изложени при оспорването на конституционната съобразеност на член 280, алинея 5 и член 281, алинея 4 Наказателен кодекс важат в цялостна степен и тук, се споделя в настояването. " На последващо място, според член 53, алинея 1, б. " а " и б. " б " Наказателен кодекс на лишаване подлежат както предметът, по този начин и средството на закононарушението, само и единствено когато закононарушението е съзнателно. Касае се за императивно, абсолютно наложително общо предписание, едно от тези, които указват кардиналната основа, на която се ползват превантивните ограничения, свързани с лишаване на предмета и/или на средството на закононарушението, което предписание не може да се дерогира посредством основаване на специфични разпореждания в Особената част на Наказателния кодекс. А закононарушенията по член 343 Наказателен кодекс са непредпазливи. Поради това при основаването на член 343, алинея 5 Наказателен кодекс изцяло е неглижирана същността на института на превантивните ограничения ", безапелационни са висшите съдии.
Според член 343б, алинея 5 Наказателен кодекс " в случаите по алинея 1 - 4 съдът лишава в интерес на страната моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на закононарушението и е благосъстоятелност на дееца, а когато деецът не е притежател - да присъди равностойността му ". Така дефинирано, предписанието слага казуса, който към този момент е назван по отношение на коментара на член 280, алинея 5 Наказателен кодекс и на член 281, алинея 4 Наказателен кодекс и опцията от становище на общата норма на член 53, алинея 1 Наказателен кодекс за лишаване в интерес на страната на движимостта, представляваща предмет/средство на закононарушението, надлежно за отсъждане на паричната нейна равноценност, когато тази движимост не е принадлежала на дееца, и нарушаването на заложеното в член 5, алинея 3 от Конституцията предписание, както и на правилата на пропорция, правдивост и тъждество на жителите пред закона, които член 6, алинея 2 от Конституцията е предопределен да обезпечи.
Коментираните интервенции в материалния углавен закон са случайни, безредни, противоречащи на самата юридическа негова същина , като посредством тях са въведени ограничения, оставащи отвън стандартите на наказателното право, на Наказателния кодекс и на Конституцията, показват от Върховен касационен съд.
Това оповестиха от Върховен касационен съд.
Според наказателната гилдия на Върховен касационен съд липсват претекстове към плановете за посочения закон, съпътстващи основаването на упоменатите нови разпореждания и указващи аргументите и технологията на основаването им, надлежно смисъла и предназначението им, както и преследваните с тях цели. От там разясняват, че резултатът от коментираното нормотворчество е преобразяване в част от настоящото право на текстове, които опонират на Конституцията, било то напълно (чл. 280, алинея 5 и член 343, алинея 5 НК) или отчасти (чл. 281, алинея 4 и член 343б, алинея 5 НК) ",
Върховните магистрати означават, че проблемите, които слагат четирите разпореждания, са непреодолими посредством пояснение по наставления от член 46, алинея 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) път, тъй като са свързани с въвеждане на двусмислени наставления, на постановки, които са в очевидно несъгласие с фундаментални положения в наказателното право и с режима на съществени негови институти, каквито са наказването и превантивните ограничения по член 53 Наказателен кодекс, и надлежно в несъгласие с концепцията, на която всеки от тези институти е учреден, с тяхното наличие, с правната логичност при основаването им и с метода, по който е планувано те да се ползват.
Така е нарушен заложеният във фундамента на правовата страна парламентарен принцип на законността (чл. 4, алинея 1 КРБ), като е накърнена предвидимостта в правното контролиране, дестабилизирана е правната сигурност, която правовата страна, каквато е България според член 4, алинея 1, изр. 1 Конституция на Република България, е предопределена да обезпечи и която е предпоставена от основаването и действието на ясно, еднопосочно, непротиворечиво, устойчиво и предвидимо законодателство. Нарушено е и заложеното в член 5, алинея 3 от Конституцията предписание, както и правилото за справедливостта и юридическото тъждество на жителите (чл. 6, алинея 2 КРБ).
В настояването на Върховен касационен съд са изложени подробни претекстове във връзка с всяка от четирите разпореждания.
Съгласно член 280, алинея 5 от Наказателен кодекс в случаите по алинея 2, т. 5 на член 280 Наказателен кодекс (т.е. когато трафикът на хора е проведен от група или организация или е осъществен по предписание и/или в осъществяване на решение на проведена незаконна група) " транспортното средство се лишава в интерес на страната, в случай че е благосъстоятелност на дееца или се постанова санкция в размер на пазарната стойност на транспортното средство в лв., когато не е негова благосъстоятелност ". Член 281, алинея 4 Наказателен кодекс планува, че когато незаконното подкрепяне на чужденец да обитава или минава в страната в нарушаване на закона е осъществено посредством потребление на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство, " транспортното средство се лишава в интерес на страната, в случай че е благосъстоятелност на дееца, или се постанова санкция в размер на пазарната стойност на транспортното средство в лв., когато не е негова благосъстоятелност ". Според Общо събрание на наказателната колегия наредбите са неразбираеми до неспособност за практическото им използване в частите, предвиждащи налагане на " санкция " в размер на пазарната стойност на транспортното средство, когато то не е благосъстоятелност на дееца. В тези им елементи двете разпореждания вкарват структури, без аналог в наказателното право досега.
От двата текста е невероятно да се реши какъв тъкмо е характерът на нововъведените " санкции ". Според Указа за използване на Закон за нормативните актове думи и изрази с одобрено правно значение се употребяват в еднакъв смисъл във всички нормативни актове. " Глоба " е юридически термин, претрупан с тъкмо несъмнено смислово наличие. В наказателното право се употребява за наименуване на едно от наказванията по член 37, алинея 1 от Наказателен кодекс, които се постановат за осъществени закононарушения. Тя е уредена в Общата част на Наказателен кодекс точно и единствено като наказване и надлежно по метод, който дава опция на съда да я индивидуализира по разпоредбите за индивидуализация на наказванията съгласно с особеностите на случая, публичната заплаха на дееца и имущественото негово положение (чл. 47 НК). А " санкциите " по член 280, алинея 5 и член 281, алинея 4 Наказателен кодекс са във закрепен размер, величината на който е подвластна само от пазарната стойност на транспортното средство. В този смисъл наредбите нарушават правилото на член 5, алинея 3 от Конституция на Република България, което всъщност изисква както да се постановат само плануваните в закона санкции, по този начин и тези санкции да са с одобреното от този закон наличие.
Със основаването на член 280, алинея 5 Наказателен кодекс и на член 281, алинея 4 Наказателен кодекс на практика законът вкарва по едно и също време налагане на две наказания от един и същи тип, т.е. на две санкции за едно и също закононарушение, осъществено от едно и също лице - един път наказването санкция по член 37, алинея 1, т. 4 Наказателен кодекс и повторно още веднъж " санкция ", само че към този момент като опция на отнемането на транспортното средство, когато то не е лично на дееца.
Депутатите одобриха по-тежки санкции за пияни и дрогирани водачи
Това одобриха народните представители с ремонти в Наказателния кодекс
Правилата на член 280, алинея 5 и член 281, алинея 4 Наказателен кодекс са в несъгласие и с общата норма на член 53 Наказателен кодекс, уреждаща режима на лишаване в интерес на страната на предмета и на средството на умишленото закононарушение. Върховните съдии показват, че според член 53, алинея 1, б. " а " и алинея 2, б. " а " Наказателен кодекс средството на съзнателно закононарушение фактически предстои на лишаване в интерес на страната, само че отсъждане на равностойността му, когато то е отчуждено или липсва, е планувано само когато послужилата като такова средство движимост е принадлежала на отговорния. Изискването на член 280, алинея 5 Наказателен кодекс и на член 281, алинея 4 Наказателен кодекс за налагане на " санкции " в размер на пазарната стойност на транспортното средство, когато то не е лично на дееца, респективно плануваното в член 343, алинея 5 и в член 343б, алинея 5 Наказателен кодекс отсъждане на равностойността на транспортното средство в аналогични хипотези, съставлява не реакция на осъщественото закононарушение, а самоцелно в допълнение санкциониране на съответното лице, написа в настояването. В този смисъл оскърбен е конституционният мащаб за възможно ограничение на правата, като е въведено ограничаване, лишено от каквото и да е законно съображение, което да прави ограниченията " съразмерни с характера на защитавания интерес ".
Разпоредбата на член 280, алинея 5 от Наказателен кодекс е проблематична и в друга тенденция, което я прави напълно противоконституционна. Нарушена е вътрешната логичност и системността в структурата на член 280, защото текстът на новосъздадената пета алинея препраща към състава по член 280, алинея 2, т. 5 Наказателен кодекс, който обаче не планува потребление на транспортно средство, било то като средство на закононарушението или като негов предмет. В този му тип текстът затруднява правоприлагането заради неспособност за пояснение на наличието му, на инвестиции в него юридически смисъл и вярното и точното негово схващане. От друга страна, в първата своя част наредбата на практика насочва към лишаване на транспортно средство в хипотезите на закононарушения по член 280, алинея 2, т. 5 Наказателен кодекс, стига това транспортно средство да принадлежи на дееца, без да е нужно то да е послужило за осъществяване на закононарушението или да съставлява предмет на същото.
Разпоредбата на член 343, алинея 5 Наказателен кодекс планува, че " в случаите по алинея 3 и 4 на член 343 Наказателен кодекс съдът може да отнеме в интерес на страната въздухоплавателното средство, моторното транспортно средство, плавателния съд или специфичната машина, което е послужило за осъществяване на закононарушението и е благосъстоятелност на дееца, а когато деецът не е притежател - да присъди равностойността му ". Липсва поредност в метода на законодателя, доколкото новата санкционираща всъщност мярка е въведена за непредпазливите закононарушения по член 343 Наказателен кодекс, само че не и за умишлените закононарушения по превоза по член 342 Наказателен кодекс. Но аргументите, които обуславят противоконституционност на член 343, алинея 5 Наказателен кодекс, са други. За да предстои на лишаване в интерес на страната, належащо изискване, освен това от първостепенна значимост, е движимостта, представляваща предмет или средство на закононарушението, да е принадлежала на дееца (изцяло или най-малко част от нея).
Прилагането на сходно превръщане, каквото е въведено с член 343, алинея 5 Наказателен кодекс, във връзка с имущество, което не е принадлежало на дееца, е немислимо. Аргументите в тази връзка, изложени при оспорването на конституционната съобразеност на член 280, алинея 5 и член 281, алинея 4 Наказателен кодекс важат в цялостна степен и тук, се споделя в настояването. " На последващо място, според член 53, алинея 1, б. " а " и б. " б " Наказателен кодекс на лишаване подлежат както предметът, по този начин и средството на закононарушението, само и единствено когато закононарушението е съзнателно. Касае се за императивно, абсолютно наложително общо предписание, едно от тези, които указват кардиналната основа, на която се ползват превантивните ограничения, свързани с лишаване на предмета и/или на средството на закононарушението, което предписание не може да се дерогира посредством основаване на специфични разпореждания в Особената част на Наказателния кодекс. А закононарушенията по член 343 Наказателен кодекс са непредпазливи. Поради това при основаването на член 343, алинея 5 Наказателен кодекс изцяло е неглижирана същността на института на превантивните ограничения ", безапелационни са висшите съдии.
Според член 343б, алинея 5 Наказателен кодекс " в случаите по алинея 1 - 4 съдът лишава в интерес на страната моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на закононарушението и е благосъстоятелност на дееца, а когато деецът не е притежател - да присъди равностойността му ". Така дефинирано, предписанието слага казуса, който към този момент е назван по отношение на коментара на член 280, алинея 5 Наказателен кодекс и на член 281, алинея 4 Наказателен кодекс и опцията от становище на общата норма на член 53, алинея 1 Наказателен кодекс за лишаване в интерес на страната на движимостта, представляваща предмет/средство на закононарушението, надлежно за отсъждане на паричната нейна равноценност, когато тази движимост не е принадлежала на дееца, и нарушаването на заложеното в член 5, алинея 3 от Конституцията предписание, както и на правилата на пропорция, правдивост и тъждество на жителите пред закона, които член 6, алинея 2 от Конституцията е предопределен да обезпечи.
Коментираните интервенции в материалния углавен закон са случайни, безредни, противоречащи на самата юридическа негова същина , като посредством тях са въведени ограничения, оставащи отвън стандартите на наказателното право, на Наказателния кодекс и на Конституцията, показват от Върховен касационен съд.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ