Общоприетото разбиране за това какво е характерно един умен човек

Общоприетото схващане за това какво е особено един интелигентен човек постоянно опира до когнитивни качества, креативност или висок коефициент на просветеност (IQ). И въпреки всичко, в случай че в миналото сте се чудили дали принадлежите към групата на умниците, има няколко други фактора, които може да потвърдят това, което към този момент знаете. Други могат да бъдат прелестно сюрпризирани от обстоятелството, че са по-умни, в сравнение с мислят.
Вие сте доста любопитни
Harvard Business Review оповестява, че хората с по-висок коефициент на любознание (CQ) са по-любознателни и генерират по-оригинални. Техният жанр на мислене води до по-високи равнища на придобиване на познания с течение на времето. CQ, декларира създателят на материала на HBR, „ е най-хубавият инструмент за основаване на елементарни решения за комплицирани проблеми “. Сега си представете корпоративна просвета, формирана от любопитни, новаторски и поемащи риск бизнесмени, които работят за вас. Разбирате ли какво тъкмо има планува създателя? Това може да изясни за какво Алберт Айнщайн е споделил: „ Нямам специфични гении. Аз съм единствено буйно любопитен “.
Подлагате всичко на подозрение
Надграждайки върху последната точка, умните хора постоянно са склонни да слагат под въпрос преобладаващите правила или да провокират тези, които са на власт. Истинската просветеност се простира оттатък елементарната дарба за анализиране на информация или решение на уравнения. Тя обгръща вроденото любознание и желанието за разбиране на голям брой гледни точки. И тъкмо това се случва, когато поставяте всичко под подозрение. Това демонстрира, че отказвате да се задоволите с приемането на нещата на незадълбочено равнище. Вместо това копнеете да се гмурнете по-дълбоко, да изследвате нови хрумвания и да се ангажирате с сериозно мислене. Поставянето под въпрос на всичко е въплъщение на същинска просветеност и на един ученолюбив, отворен разум.