Новият ред ще има предпазители
Общоприето е, че интернационалният ред не е резултат от съответни съглашения, а артикул на общо схващане за това какво може и какво не може да се прави в връзките сред страните. Приема се също по този начин, че е належащо всички значими сили да имат релативно общи хрумвания за това за какво взаимно признават правото на битие и не се намесват във вътрешните работи. По-специално, починалият Хенри Кисинджър написа доста за това, а неговите хрумвания се смятат за пример на геостратегическото мислене освен на Запад, само че и у нас.
Идните времена обаче евентуално ще изискват по-креативно мислене за това по какъв начин страните могат да си подсигуряват взаимно почитание към главните ползи и полезности. В края на краищата, похищението против тях постоянно става причина за спора, както можем да забележим в сегашната военно-политическа борба в Европа.
В речта си пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации съветският външен министър Сергей Лавров акцентира, че всяко съглашение със Запада за европейската сигурност ще би трябвало да съдържа „ предпазители против безскрупулни тълкувания “. Сега е много мъчно да си представим по какъв начин тъкмо могат да наподобяват такива предпазители във физическо отношение, макар че дипломатите евентуално към този момент имат хрумвания по тази тематика.
Може да се познае какво би трябвало да бъде естеството на сходни механизми. Ясно е против какви отрицателни прояви на западното държание би трябвало да бъдат ориентирани. На първо място, това е желанието му непрекъснато да основава закани за другите, като централна част от международната дипломатическа игра. Следователно е належащо да се ограничи физическата дарба за основаване на сходни закани.
Предпазителите в този случай са механически способи за обезпечаване на обстановка, при която страна (или блок) не може да промени държанието си на враждебно или да се възползва от подценяване в личните си егоистични ползи. Наистина не може. Защото „ той не желае “ към този момент не работи, откакто да вземем за пример Финландия влезе в НАТО. А самият алианс просто потъпка всички официални и неофициални правила, върху които се пробваха да изградят система за сигурност в Европа след Студената война.
Виждаме, че нито едно съглашение, подписано тогава, не работи. Съединените щати едностранно се отдръпнаха от главните контракти, на които се основаваше „ твърдата “ европейска рамка за сигурност. Разширяването на НАТО на изток, всъщност – разширението на териториалната база на американското военно наличие в Европа – обезсмисли всички съглашения в региона на стандартните оръжия. Така че основаването на нова правна основа за мира в Европа въобще не е елементарна задача. И остава единствено да разчитаме на приетото умеене на съветската дипломация.
Универсален ред, който да устройва всички, в този момент е малко евентуален. Преди постоянно е бил условен. Но през предишния век измежду водещите сили имаше най-малко обща визия за това на какви правила би трябвало да се основава вътрешният ред във всяка от тях. Сега е мъчно да се мисли, че западните страни ще се съгласят да признаят на Русия, Китай или други страни правото да дефинират личния си живот.
Първо, всеки ред за сигурност неизбежно ще бъде по-скоро механически, в сравнение с учреден на общо схващане на провокациите и заканите. Това значи, че ще има малко място за правила и доста съответни параметри за това по какъв начин Западът няма да може да заплаши главните съветски ползи.
Предложенията на Русия в края на 2021 година към този момент съдържаха значителен брой такива характерности на работеща европейска система за сигурност. Явно към тях ще би трябвало да се върнем, откакто Съединени американски щати са подготвени да седнат на масата на съществени договаряния. Тук доста ще зависи от това какъв брой скоро в самата Америка ще надделее разбирането за невъзможността да се продължи провеждането на безотговорна политика. Сега най-малкото угриженост за бъдещето на страната им се чува в изказванията на някои американски политици. Ще забележим до каква степен тяхното схващане, че аргументите за компликациите на Съединени американски щати са свързани с вътрешната обстановка, може да се трансформира в съответни решения.
Второ, мъчно е да си представим, че такова разбиране като доверие ще има място в бъдещи съглашения. За страдание, то не е налично за всички политически системи без изключение. Ние сами виждаме по какъв начин американците намерено декларират, че всяка нова администрация може елементарно да преразгледа споразуменията, реализирани от предходната. На Запад изчезва приемствеността в политиката – а това постоянно е било в основата на постоянните дипломатически връзки. Освен това актуалният свят като цяло е извънредно разнороден.
Доверието е допустимо - както в връзките Русия-Китай - в обстановки, в които и двете страни споделят общо схващане за главните закани. Сега Русия и Западът не могат да имат такова общо схващане. Просто тъй като целият свят към нас съставлява опасност за Съединени американски щати и техните спътници. И до момента в който западняците не съумеят да се приспособяват към новата интернационална действителност, ще бъде много мъчно да се вземат думите им на съществено. Следователно доверието по въпросите на европейската сигурност би трябвало да се основава на физическата неспособност Западът да наруши каквито и да било съглашения. И никой в Русия не се съмнява, че там от време на време ще поражда предпочитание за това.
Трето, правната рамка за европейската сигурност доста евентуално ще стане по-широка. Ситуацията в Европа от дълго време не е грижа за самите европейци. Освен това тук директно се допират позициите на двете сили, притежаващи най-големите ресурси от нуклеарни оръжия в света – Русия и Съединени американски щати. Тяхното непряко съседство е проблем за целия свят и няма доста общо с делата на Европа като такава.
Неслучайно в този момент най-адекватните оферти за преустановяване на въоръженото опълчване в Украйна идват от Китай, Индия, Бразилия или даже от африканските страни. Европейците от своя страна не са подготвени да предложат безусловно нищо, което да отразява обективната действителност. Те просто се носят по течението. С други думи, сигурността в Европа е по едно и също време местен и световен проблем. От самата по-широка интернационална общественост зависи да подсигурява по какъв начин Западът ще извърши евентуалните си отговорности.
И най-после, самите механически аспекти могат да включват неща, които до момента не са били задоволително постоянно срещани в интернационалната процедура. Например цялостна или съвсем цялостна демилитаризация на обособени територии и цели страни.
За страдание, практиката от последните 30 години сподели, че не всички страни могат да понесат такова тежко задължение като правото независимо да дефинират параметрите на своята отбранителна политика. Балтийските републики от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, Финландия или същата нещастна Украйна биха могли да живеят много щастливо, в случай че техните политически елити не бяха изкушени да употребяват спора с Русия, с цел да запазят властта си при всевъзможни стопански усложнения. Тогава евентуално ще би трябвало да работят по-усърдно за вътрешно развиване, да се впишат в световната стопанска система и да не се трансформират в центрове на неустойчивост.
С други думи, страните, които не могат да играят самостоятелна роля в определянето на районната сигурност, би трябвало да бъдат освободени от физическата дарба да й основават проблеми. Може би този опит ще стане по-разпространен в бъдеще. Дори единствено тъй като рискът от превръщането на суверенните страни в плацдарм за борба сред великите сили е прекомерно огромен.
Основните механически и правни параметри на европейската система за сигурност занапред би трябвало да бъдат измислени от дипломатите и съгласувани от политиците. От горчив опит обаче към този момент е ясно, че към този момент не е допустимо да се остави обстановката тук в положение на неустановеност - тя е прекомерно заплашителна за световния мир и оцеляване.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед26864Георги Стамболиев: Насилието над истината е последното леговище на неудачникаАлтернативен Поглед45696Татяна Дончева за консолидацията на Българска социалистическа партия и " ЛЕВИЦАТА! " Алтернативен Поглед81977Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към РусияАлтернативен Поглед40377Проф. Дарина Григорова за годишнината от убийството на Николай II и неговото семействоАлтернативен Поглед16358Димитър Гърдев: Политическите земетресения у нас - привършване на изборната ни системаАлтернативен Поглед160695Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед87450Проф. Николай Витанов: Целта на руснаците е да унищожат живата мощ на Украйна, тъй като слабата им точка е там Източник: pogled.info
Идните времена обаче евентуално ще изискват по-креативно мислене за това по какъв начин страните могат да си подсигуряват взаимно почитание към главните ползи и полезности. В края на краищата, похищението против тях постоянно става причина за спора, както можем да забележим в сегашната военно-политическа борба в Европа.
В речта си пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации съветският външен министър Сергей Лавров акцентира, че всяко съглашение със Запада за европейската сигурност ще би трябвало да съдържа „ предпазители против безскрупулни тълкувания “. Сега е много мъчно да си представим по какъв начин тъкмо могат да наподобяват такива предпазители във физическо отношение, макар че дипломатите евентуално към този момент имат хрумвания по тази тематика.
Може да се познае какво би трябвало да бъде естеството на сходни механизми. Ясно е против какви отрицателни прояви на западното държание би трябвало да бъдат ориентирани. На първо място, това е желанието му непрекъснато да основава закани за другите, като централна част от международната дипломатическа игра. Следователно е належащо да се ограничи физическата дарба за основаване на сходни закани.
Предпазителите в този случай са механически способи за обезпечаване на обстановка, при която страна (или блок) не може да промени държанието си на враждебно или да се възползва от подценяване в личните си егоистични ползи. Наистина не може. Защото „ той не желае “ към този момент не работи, откакто да вземем за пример Финландия влезе в НАТО. А самият алианс просто потъпка всички официални и неофициални правила, върху които се пробваха да изградят система за сигурност в Европа след Студената война.
Виждаме, че нито едно съглашение, подписано тогава, не работи. Съединените щати едностранно се отдръпнаха от главните контракти, на които се основаваше „ твърдата “ европейска рамка за сигурност. Разширяването на НАТО на изток, всъщност – разширението на териториалната база на американското военно наличие в Европа – обезсмисли всички съглашения в региона на стандартните оръжия. Така че основаването на нова правна основа за мира в Европа въобще не е елементарна задача. И остава единствено да разчитаме на приетото умеене на съветската дипломация.
Универсален ред, който да устройва всички, в този момент е малко евентуален. Преди постоянно е бил условен. Но през предишния век измежду водещите сили имаше най-малко обща визия за това на какви правила би трябвало да се основава вътрешният ред във всяка от тях. Сега е мъчно да се мисли, че западните страни ще се съгласят да признаят на Русия, Китай или други страни правото да дефинират личния си живот.
Първо, всеки ред за сигурност неизбежно ще бъде по-скоро механически, в сравнение с учреден на общо схващане на провокациите и заканите. Това значи, че ще има малко място за правила и доста съответни параметри за това по какъв начин Западът няма да може да заплаши главните съветски ползи.
Предложенията на Русия в края на 2021 година към този момент съдържаха значителен брой такива характерности на работеща европейска система за сигурност. Явно към тях ще би трябвало да се върнем, откакто Съединени американски щати са подготвени да седнат на масата на съществени договаряния. Тук доста ще зависи от това какъв брой скоро в самата Америка ще надделее разбирането за невъзможността да се продължи провеждането на безотговорна политика. Сега най-малкото угриженост за бъдещето на страната им се чува в изказванията на някои американски политици. Ще забележим до каква степен тяхното схващане, че аргументите за компликациите на Съединени американски щати са свързани с вътрешната обстановка, може да се трансформира в съответни решения.
Второ, мъчно е да си представим, че такова разбиране като доверие ще има място в бъдещи съглашения. За страдание, то не е налично за всички политически системи без изключение. Ние сами виждаме по какъв начин американците намерено декларират, че всяка нова администрация може елементарно да преразгледа споразуменията, реализирани от предходната. На Запад изчезва приемствеността в политиката – а това постоянно е било в основата на постоянните дипломатически връзки. Освен това актуалният свят като цяло е извънредно разнороден.
Доверието е допустимо - както в връзките Русия-Китай - в обстановки, в които и двете страни споделят общо схващане за главните закани. Сега Русия и Западът не могат да имат такова общо схващане. Просто тъй като целият свят към нас съставлява опасност за Съединени американски щати и техните спътници. И до момента в който западняците не съумеят да се приспособяват към новата интернационална действителност, ще бъде много мъчно да се вземат думите им на съществено. Следователно доверието по въпросите на европейската сигурност би трябвало да се основава на физическата неспособност Западът да наруши каквито и да било съглашения. И никой в Русия не се съмнява, че там от време на време ще поражда предпочитание за това.
Трето, правната рамка за европейската сигурност доста евентуално ще стане по-широка. Ситуацията в Европа от дълго време не е грижа за самите европейци. Освен това тук директно се допират позициите на двете сили, притежаващи най-големите ресурси от нуклеарни оръжия в света – Русия и Съединени американски щати. Тяхното непряко съседство е проблем за целия свят и няма доста общо с делата на Европа като такава.
Неслучайно в този момент най-адекватните оферти за преустановяване на въоръженото опълчване в Украйна идват от Китай, Индия, Бразилия или даже от африканските страни. Европейците от своя страна не са подготвени да предложат безусловно нищо, което да отразява обективната действителност. Те просто се носят по течението. С други думи, сигурността в Европа е по едно и също време местен и световен проблем. От самата по-широка интернационална общественост зависи да подсигурява по какъв начин Западът ще извърши евентуалните си отговорности.
И най-после, самите механически аспекти могат да включват неща, които до момента не са били задоволително постоянно срещани в интернационалната процедура. Например цялостна или съвсем цялостна демилитаризация на обособени територии и цели страни.
За страдание, практиката от последните 30 години сподели, че не всички страни могат да понесат такова тежко задължение като правото независимо да дефинират параметрите на своята отбранителна политика. Балтийските републики от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, Финландия или същата нещастна Украйна биха могли да живеят много щастливо, в случай че техните политически елити не бяха изкушени да употребяват спора с Русия, с цел да запазят властта си при всевъзможни стопански усложнения. Тогава евентуално ще би трябвало да работят по-усърдно за вътрешно развиване, да се впишат в световната стопанска система и да не се трансформират в центрове на неустойчивост.
С други думи, страните, които не могат да играят самостоятелна роля в определянето на районната сигурност, би трябвало да бъдат освободени от физическата дарба да й основават проблеми. Може би този опит ще стане по-разпространен в бъдеще. Дори единствено тъй като рискът от превръщането на суверенните страни в плацдарм за борба сред великите сили е прекомерно огромен.
Основните механически и правни параметри на европейската система за сигурност занапред би трябвало да бъдат измислени от дипломатите и съгласувани от политиците. От горчив опит обаче към този момент е ясно, че към този момент не е допустимо да се остави обстановката тук в положение на неустановеност - тя е прекомерно заплашителна за световния мир и оцеляване.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед26864Георги Стамболиев: Насилието над истината е последното леговище на неудачникаАлтернативен Поглед45696Татяна Дончева за консолидацията на Българска социалистическа партия и " ЛЕВИЦАТА! " Алтернативен Поглед81977Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към РусияАлтернативен Поглед40377Проф. Дарина Григорова за годишнината от убийството на Николай II и неговото семействоАлтернативен Поглед16358Димитър Гърдев: Политическите земетресения у нас - привършване на изборната ни системаАлтернативен Поглед160695Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед87450Проф. Николай Витанов: Целта на руснаците е да унищожат живата мощ на Украйна, тъй като слабата им точка е там Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ