България е на второ място в Европа по дял на децата в риск от бедност
Общоевропейската мрежа Eurochild показа годишния си отчет за детската беднотия в страните от Европа. Анализът " Правата на децата: политическа воля или не? " се базира на данни, предоставени от 38 членове на Eurochild в 26 страни и включва рекомендации към всяка страна за справяне с детската беднотия и общественото изключване, дискриминирането, грижата здравето, онлайн сигурността и услугите в ранна детска възраст.
Какво демонстрира отчетът за България
Ключови за страната ни тематики са детските права в областите: онлайн безопасност; децата, зегнати от войната; присъединяване на децата в решенията, които ги засягат и в публичния спор по значимите за тях тематики. Според Eurochild у нас липсва схващане за правата на децата, а позицията на дете, по отношение на тази на възрастен, се омаловажава, което е съществена спънка за по-широкото им гражданско присъединяване.
В България ясно се следят придвижвания срещу правата на децата и човешките права като цяло. Факт, който е изключително използван за деца, които отстояват своите възгледи против по този начин наречените „ обичайни публични правила “ и деца от малцинствени групи (деца бежанци и мигранти, етнически малцинства, деца от ЛГБТИ общността). Тяхната накърнимост значително се дължи на необятно публикуваните дискриминационни настройки, високото равнище на дезинформация, подправени вести и ежедневна тирада на омразата.
Горещата линия на Центъра за безвреден интернет получава рекорден брой сигнали, 90% от които са за онлайн полова употреба, в това число тормоз и полово изнудване. Качеството на Националната детска телефонна линия (вторият инструмент в България за поддръжка на деца, които са жертви на принуждение дружно с Държавната организация за протекция на детето – ДАЗД) е с влошено качество през последните години заради неналичието на нужната експертиза измежду чиновниците, които го ръководят, в това число липса на подготовка за даване на психическа поддръжка за обаждащите се и търсещи помощ деца.
Системата за протекция на детето остава реактивна, като в нея влизат към 2000 деца годишно. Отделите за протекция на детето към момента имат сериозен дефицит на личен състав и огромно текучество. Съществуват и пропуски в дейностите за поощряване на смяна на настройките, които стигматизират бедността и маргинализацията. Правата на децата се подкопават и нарушават в жилищата от нов вид, които по концепция би трябвало да дават нов вид грижа по отношение на институционализирания модел на развъждане на деца. Липсват старания за създаване и подсилване на междусекторно съдействие и съгласуваност сред всички обществени институции, съставляващи всички детайли на системата за протекция на детето.
България е с максимален дял на непридружени малолетни измежду страните-членки на Европейски Съюз. От началото на войната в Украйна близо 150 000 украински бежанци са минали през България, към 40% от тях са деца. Под 10% от тях (около 2200 деца) са записани в българската просветителна система. Eurochild акцентира, че достъпът на всички деца бежанци до обучение и обществени услуги би трябвало да е над политическите задължения на страните. Семействата обаче остават изправени пред редица на практика спънки в достъпа до обучение, като езикови бариери и невисок административен и финансов потенциал на доставчиците на услуги за записване, навестяване на просветителна институция и поддръжка в учебна среда.
В България има общо 1,18 милиона деца, 33,9 % от които живеят в риск от беднотия и обществено изключване към 2022 година Това се равнява на почти 403 004 български деца в потребност. Процентът на децата, изложени на риск от беднотия и обществено изключване, се е нараснал от 2021 година насам. Има съществено противоречие сред общия % на детска беднотия и този на децата от друг етнически генезис – нарастват надлежно 37,5% деца от Турция и 69,4% от ромски генезис в беднотия. Близо 20% от децата в България живеят в семейства с три и повече деца. Именно те са обичайно изложените на най-голям риск от беднотия и обществено изключване. Предимно деца от маргинализирани общности и деца с увреждания са настанени в места за извънсемейни грижи на държавен бюджет. Според Eurochild повода за това е поредното неприлагане на „ правилото на нуждата “ при разделянето на деца и фамилиите им.
Детската беднотия в Европа
Според последните данни на Евростат за 2022 година 24,7% от децата в Европейски Съюз са били в риск от беднотия или обществено изключване. В съпоставяне с 2021 година детската беднотия се е нараснала в 8 страни и е намаляла в 19 страни. Румъния има най-вече деца в риск от беднотия или обществено изключване – 41,5%. България е на второ място с 33,9%, а на трето е Испания с 32,2%.
Най-голямо повишаване в детската беднотия има в Словакия и Франция, като се записва нарастване надлежно от 5,0% и 4,7%. Най-значителен спад се следи в Люксембург (-5,4%), Унгария (-5,2%) и Гърция (-3,9%). Процентът на децата в риск от беднотия или обществено изключване в страните, които чакат присъединение към Европейски Съюз, остава доста по-висок по отношение на страните от Съюза, като най-голям е в Турция – 45,2%. Изключение прави Сърбия с 27,5%. За Украйна няма данни от Евростат. За страните от Обединеното кралство данните са от Националната статистическа работа на Обединеното кралство. За 2022 година Англия има 30,8% деца в риск от беднотия или обществено изключване – нарастване от 0,15% по отношение на 2021 г.
Какво демонстрира отчетът за България
Ключови за страната ни тематики са детските права в областите: онлайн безопасност; децата, зегнати от войната; присъединяване на децата в решенията, които ги засягат и в публичния спор по значимите за тях тематики. Според Eurochild у нас липсва схващане за правата на децата, а позицията на дете, по отношение на тази на възрастен, се омаловажава, което е съществена спънка за по-широкото им гражданско присъединяване.
В България ясно се следят придвижвания срещу правата на децата и човешките права като цяло. Факт, който е изключително използван за деца, които отстояват своите възгледи против по този начин наречените „ обичайни публични правила “ и деца от малцинствени групи (деца бежанци и мигранти, етнически малцинства, деца от ЛГБТИ общността). Тяхната накърнимост значително се дължи на необятно публикуваните дискриминационни настройки, високото равнище на дезинформация, подправени вести и ежедневна тирада на омразата.
Горещата линия на Центъра за безвреден интернет получава рекорден брой сигнали, 90% от които са за онлайн полова употреба, в това число тормоз и полово изнудване. Качеството на Националната детска телефонна линия (вторият инструмент в България за поддръжка на деца, които са жертви на принуждение дружно с Държавната организация за протекция на детето – ДАЗД) е с влошено качество през последните години заради неналичието на нужната експертиза измежду чиновниците, които го ръководят, в това число липса на подготовка за даване на психическа поддръжка за обаждащите се и търсещи помощ деца.
Системата за протекция на детето остава реактивна, като в нея влизат към 2000 деца годишно. Отделите за протекция на детето към момента имат сериозен дефицит на личен състав и огромно текучество. Съществуват и пропуски в дейностите за поощряване на смяна на настройките, които стигматизират бедността и маргинализацията. Правата на децата се подкопават и нарушават в жилищата от нов вид, които по концепция би трябвало да дават нов вид грижа по отношение на институционализирания модел на развъждане на деца. Липсват старания за създаване и подсилване на междусекторно съдействие и съгласуваност сред всички обществени институции, съставляващи всички детайли на системата за протекция на детето.
България е с максимален дял на непридружени малолетни измежду страните-членки на Европейски Съюз. От началото на войната в Украйна близо 150 000 украински бежанци са минали през България, към 40% от тях са деца. Под 10% от тях (около 2200 деца) са записани в българската просветителна система. Eurochild акцентира, че достъпът на всички деца бежанци до обучение и обществени услуги би трябвало да е над политическите задължения на страните. Семействата обаче остават изправени пред редица на практика спънки в достъпа до обучение, като езикови бариери и невисок административен и финансов потенциал на доставчиците на услуги за записване, навестяване на просветителна институция и поддръжка в учебна среда.
В България има общо 1,18 милиона деца, 33,9 % от които живеят в риск от беднотия и обществено изключване към 2022 година Това се равнява на почти 403 004 български деца в потребност. Процентът на децата, изложени на риск от беднотия и обществено изключване, се е нараснал от 2021 година насам. Има съществено противоречие сред общия % на детска беднотия и този на децата от друг етнически генезис – нарастват надлежно 37,5% деца от Турция и 69,4% от ромски генезис в беднотия. Близо 20% от децата в България живеят в семейства с три и повече деца. Именно те са обичайно изложените на най-голям риск от беднотия и обществено изключване. Предимно деца от маргинализирани общности и деца с увреждания са настанени в места за извънсемейни грижи на държавен бюджет. Според Eurochild повода за това е поредното неприлагане на „ правилото на нуждата “ при разделянето на деца и фамилиите им.
Детската беднотия в Европа
Според последните данни на Евростат за 2022 година 24,7% от децата в Европейски Съюз са били в риск от беднотия или обществено изключване. В съпоставяне с 2021 година детската беднотия се е нараснала в 8 страни и е намаляла в 19 страни. Румъния има най-вече деца в риск от беднотия или обществено изключване – 41,5%. България е на второ място с 33,9%, а на трето е Испания с 32,2%.
Най-голямо повишаване в детската беднотия има в Словакия и Франция, като се записва нарастване надлежно от 5,0% и 4,7%. Най-значителен спад се следи в Люксембург (-5,4%), Унгария (-5,2%) и Гърция (-3,9%). Процентът на децата в риск от беднотия или обществено изключване в страните, които чакат присъединение към Европейски Съюз, остава доста по-висок по отношение на страните от Съюза, като най-голям е в Турция – 45,2%. Изключение прави Сърбия с 27,5%. За Украйна няма данни от Евростат. За страните от Обединеното кралство данните са от Националната статистическа работа на Обединеното кралство. За 2022 година Англия има 30,8% деца в риск от беднотия или обществено изключване – нарастване от 0,15% по отношение на 2021 г.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ