Митко Павлов разсипа новите спортни БМВ-та на МВР: Кога станахме Швейцария? А ние събираме капачки за линейки.
Общо с 462 мощни автомобила Министерство на вътрешните работи обнови автопарка си, а през вчерашния ден бяха връчени първите 86 ключа на 15 регионални дирекции. На фрагментите, които са споделени от пресцентъра на Министерство на вътрешните работи се вижда, че високоскоростните коли които са връчени на служителите на реда са от модела BMW M340i xDrive, което значи, че под капака им работи 3.0-литров бензинов мотор. Миналата година от ведомството оповестиха, че плануванаъа сума за нов автопарк е към 33 745 470 лева Дали обаче това бе най-спешният разход за държавния бюджет?, написа Фрог.
Публикуваме без редакторска интервенция коментарът на журналиста Митко Павлов по случая:
Ние събираме капачки, с цел да могат децата ни да имат коли за спешна помощ и кувьози. Ние събираме пари за акции за същите тези деца, по Коледа, Великден или всеки божи ден. Ние псуваме когато вървим по развалени тротоари и с учудване означаваме, че новия ремонт на ремонта още веднъж е разкопан, тъй като някой не е съгласувал нещо с другия. Ние изпадаме в делириум когато пътуваме по пътища в България тъй като такиви няма.
Ние сме съгласни да се пребием в дупка или аквапланинг, когато пътуваме за лелеяното море или вила, тъй като може и да псуваме на маса, само че морето никой не може да ни го вземе. За нас е значимо да пием и да словоблудстваме, само че не и да станем и да сме недоволни и изискващи, до момента в който нещо не се промени. Не някой, а нещо. Което ние сме платили. Ние събираме пари за деца, до момента в който Министерство на вътрешните работи си купи нови БМВ-та, част от тях спортни. Лошо няма. Ако бяхме Швейцария. Или Германия.
Но не сме. Въпросът е чисто честен, не ме разбирайте неправилно. Предполагам, че колите са финансирани по план, допускам, че са нужни, само че има надалеч по-нужни пера в тая клета територия, които 20 години чакат нещо да се случи и някой да има топките за промени. Тук ни крадат необмислено, всекидневно. Но си траем. И чакаме заплата. И чакаме новия щат на новия министър. Щот може да влезем и в някой ръб. И майната им на другите ще се оправям самичък. Ние забравяме бързо.
Забравяме учителите, забравяме лекарите, забравяме себе си. Защото сме заети да чакаме морето. Или следващия мотив да се напием. И да забравим. Да забравим, че събираме капачки. И плачем върху следващия пост за събиране пари. За дете. А да се поядосаме? А да пожелаваме повечко. За себе си. За другия. За нас си? Защо сме такива кретени? Защо сме толкоз извратени? Не разбирам. И очевидно в никакъв случай няма да схвана. Заслужаваме си безусловно всичко. Докато пием ракия. И събираме капачки за кувьоз. Който от дълго време сме платили от налозите си.
Но е отпътувал в нечия административна бяла престилка или костюм. Весел ден ви искам. А в новите БМВ-та на милицията ще има и пост терминали да е по-удобно заплащането на санкция. За клиента вършим всичко.
