Общо 79,1% от българите на възраст 50 - 74 г.

Общо 79,1% от българите на възраст 50 - 74 година са спрели да работят, откакто са се пенсионирали, 16,7% са траяли да работят, а 4,2% не са работили сега на пенсионирането си. Това сочат данни от включения към Наблюдението на работната мощ през 2023 г. модул „ Пенсиониране и присъединяване на пазара на труда “, обхващащ  хората на възраст от 50 до 74 навършени години в това число, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Данните са оповестени на уеб страницата на Национален статистически институт. Проучването е съфинансирано от Европейската комисия.

От хората, които са траяли да работят след пенсионирането си, 62,8% работят заради финансови аргументи, 31,3%, тъй като им харесва да работят, да бъдат продуктивни или обществено ангажирани, а 5,9% – заради други аргументи. 

През 2023 година болшинството от хората, излезли в пенсия, са спрели да работят (64,7 на сто) или не са работили изобщо (22,4 на сто), до момента в който едвам 13 на 100 са траяли трудовата си активност, сочи изследване на трудовата мощ в Европейски Съюз (EU-LFS) на Евростат, оповестено на уеб страницата на европейската статистическа организация. 

Най-висок е делът на хората, траяли да работят, в балтийските страни - Естония (54,9 на сто), Латвия (44,2 на сто) и Литва (43,7 на сто), до момента в който най-ниско равнище е записано в Румъния (1,7 на сто), Гърция (4,2 на сто) и Испания (4,9 на сто). 

Най-висок дял хора, които не престават да работят, тъй като им харесва, е регистриран в Дания (61 на сто), Нидерландия (59,6 на сто) и Италия (51,7 на сто). Най-нисък дял от работещите, които декларират това като причина, е регистриран в Испания (17,9 на сто), Кипър (19,1 на сто) и Словакия (20,4 на сто).

От друга страна, финансовата нужда е главната причина за продължение на трудовата интензивност в Кипър (68,6 на сто), Румъния (54,3 на сто) и България (53,6 на сто). Най-нисък дял от хората, заявяващи финансовата нужда като причина, е регистриран в Швеция (9,4 на сто), Чехия (12,4 на сто) и Люксембург (14,4 на сто).

България се намира в средата на сериозен демографски преход, като се чака до 2070 година популацията да намалее с малко над 23 % , сподели преди седмица Зорница Русинова, ръководител на Икономическия и обществен съвет на България при разискването на опциите за модернизиране и рационализиране на тристълбовия пенсионен модел в страната в границите на четвъртото издание на форума " Пауърс Съмит " (Powers Summit), който събира представители на държавното управление, на политическите сили и бизнеса в полемика по главните провокации за България. По думите ѝ икономическата интензивност на популацията над 55 години остава относително ниска.

Работниците и чиновниците над 55 години попадат в така наречен потомство Т, известно още като „ хартиеното потомство “, поколението на традиционалистите. 

Според анализ на поколенческите профили, изработен по план, в който взе участие Българската стопанска камара, за поколението на традиционалистите пенсионирането е премия. Те са работили старателно, възнамерявали са, спестявали са и са отлагали задоволяването на потребностите си за по – късен миг, когато децата са поели по своя път, а задълженията са платени. Хората от това потомство основателно преглеждат пенсионирането като заслужена премия след цялостен живот работа на компанията, страната и фамилията. За „ потомство Т “ пенсионирането е време, когато можеш да правиш, да се наслаждаваш и да цениш всички неща в живота, за които не си имал време, до момента в който си работил.

Това е оптимистичното разбиране, само че актуалната обстановка трансформира разбирането за пенсиониране в паника за по-нататъшното оцеляване, се отбелязва в разбора.

Представителите на „ потомство Т “ си дават ясна сметка, че не могат да си обезпечат естествен живот единствено с приход от пенсия. По тази причина и заради демографските катаклизми на пазара на труда, все по-нарастваща част от хората в законоустановена пенсионна възраст не престават да работят и след пенсиониране.  Те са извънредно чувствителни към всяка смяна в пенсионната система. Немалка част от тях не могат да разчитат на поддръжка от децата си, тъй като са в чужбина или също имат потребност от поддръжка, изпитвайки финансови усложнения. Все повече хора от „ потомство Т “ чакат от работодателите съответни ограничения, свързани с удължаването на техния трудов живот, като зачитащо достолепието и възрастта отношение, гъвкаво работно време, подобаващи, съобразени с възрастта условия на труд и организация на работата, предварителна защита на болесттите, консолидация на опита с другите генерации работещи, помощ в приспособяването към измененията и др, се отбелязва в разбора.  

„ Поколение Т “ ценят трудолюбието и се самоопределят на основата на положените старания и своите професионални достижения. Тъй като са пожертвали доста, с цел да реализиран стъпка по-стъпка професионален триумф, това потомство от работохолици не харесва претенциите на по-младите и има вяра, че те също би трябвало да отдадат своето, да желаят и чакат единствено заслуженото и да се придържат към просвета, фокусирана върху продължителна, търпелива и усърдна работа. Очакват корпоративните ръководители да са решителни, респектиращи и авторитетни. И желаят същото отношение към личната им персона – почитание, ценене на достолепието и почит.

Една от най-силните характерности на „ Поколение Т “ е мощно развитото им възприятие за общественост. Те процъфтяват, когато са сложени в екипна среда, тъй като са положителни „ балансьори “ и имат развити междуличностни и информационни умения, написа още в разбора на поколенческия профил. В него се отбелязва, че „ потомство Т “  са „ пазители “ на ценностното отношение към труда, отдадено на работата си потомство и са известни със своята известност, че „ живеят, с цел да работят “.