Да бе, да: Днешните младежи били по-образовани от родителите си
Общо 74% от младежите в България обмислят повече или по-малко съществено концепцията за емиграция в чужбина. Това сочат данните от проучване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация " Фридрих Еберт ", в което са взели участие 9000 души на възраст сред 14 и 29 години.
Според проучването последните години бележат растеж в миграционните планове на младежите, евентуално поради множеството рецесии, подбудени от пандемията от ковид, войната в Украйна и инфлацията.
" Запитани по кое време считат да осъществят своята подвижност зад граница, една забележителна част от младежите дават отговор " след 2 до 5 години " (20,8%) или че не могат да преценяват (28,3%) ", алазилира Първан Симеонов, който е част от екипа на изследването.
Данните от проучването сочат, че едвам 26% от младежите в България не имат намерение да емигрират. По думи на Симеонов дружно с проектите за овакантяване на страната и определяне в чужбина се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в профилът на евентуалните емигранти. Над 80% от искащите да емигрират обаче нямат ясни проекти и подготовка.
" Формира се прагматичен мироглед за емиграцията като вероятен и краткотраен, а не единствен и непрекъснат път към бъдещето ", регистрира социологът.
Близо половината от работещите младежи заявяват, че не работят по специалността си. За 6 години този дял е повишен фрапантно - съвсем три пъти (от 18% на 48%) и е сензитивно по-висок от междинния за района. Според данните от изследването едвам 51% от младите считат, че експертните им умения ще им оказват помощ да си намерят работа. Въпреки това, множеството млади българи (56%) считат за значимо да завършат университет, но едва към една пета (21%) са задоволени от качеството на образованието у нас.
" Анализът на събраните данни дава учредения да се заключи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители ", означи Симеонов.
Същевременно обаче проучването открива прекомерно ниски равнища на задоволеност от качеството на добитото обучение (21%) и високи усещания на корупция в просветителната система (57%). Мнозинството от респондентите намира за значимо завършването на висше обучение (56%), само че не и инвестицията на време в просветителна подготовка.
Най-сериозните терзания за младите българи са свързани с неприятното опазване на здравето в страната (47%), рисковете от война (44%) и климатичните промени (42%), сочи още проучването.
Българските млади са повече десни (24 %), в сравнение с леви (15 %) в своята идеологическа самоидентификация, сочат резултатите от изследването. По-голямата част (41%) от участниците в изследването се дефинират в центъра. Един значителен дял от 19% от респондентите поддържат тезата, че диктатурата може да е по-добра форма на ръководство от демокрацията.
Проучването бе показано в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция от шефа на Фондация " Фридрих Еберт " Жак Папаро, научния началник на плана - Борис Попиванов. Част от екипа на проучването са и социолозите Първан Симеонов, Лилия Еленкова, Юлиана Гальова и Яница Петкова.
Според проучването последните години бележат растеж в миграционните планове на младежите, евентуално поради множеството рецесии, подбудени от пандемията от ковид, войната в Украйна и инфлацията.
" Запитани по кое време считат да осъществят своята подвижност зад граница, една забележителна част от младежите дават отговор " след 2 до 5 години " (20,8%) или че не могат да преценяват (28,3%) ", алазилира Първан Симеонов, който е част от екипа на изследването.
Данните от проучването сочат, че едвам 26% от младежите в България не имат намерение да емигрират. По думи на Симеонов дружно с проектите за овакантяване на страната и определяне в чужбина се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в профилът на евентуалните емигранти. Над 80% от искащите да емигрират обаче нямат ясни проекти и подготовка.
" Формира се прагматичен мироглед за емиграцията като вероятен и краткотраен, а не единствен и непрекъснат път към бъдещето ", регистрира социологът.
Близо половината от работещите младежи заявяват, че не работят по специалността си. За 6 години този дял е повишен фрапантно - съвсем три пъти (от 18% на 48%) и е сензитивно по-висок от междинния за района. Според данните от изследването едвам 51% от младите считат, че експертните им умения ще им оказват помощ да си намерят работа. Въпреки това, множеството млади българи (56%) считат за значимо да завършат университет, но едва към една пета (21%) са задоволени от качеството на образованието у нас.
" Анализът на събраните данни дава учредения да се заключи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители ", означи Симеонов.
Същевременно обаче проучването открива прекомерно ниски равнища на задоволеност от качеството на добитото обучение (21%) и високи усещания на корупция в просветителната система (57%). Мнозинството от респондентите намира за значимо завършването на висше обучение (56%), само че не и инвестицията на време в просветителна подготовка.
Най-сериозните терзания за младите българи са свързани с неприятното опазване на здравето в страната (47%), рисковете от война (44%) и климатичните промени (42%), сочи още проучването.
Българските млади са повече десни (24 %), в сравнение с леви (15 %) в своята идеологическа самоидентификация, сочат резултатите от изследването. По-голямата част (41%) от участниците в изследването се дефинират в центъра. Един значителен дял от 19% от респондентите поддържат тезата, че диктатурата може да е по-добра форма на ръководство от демокрацията.
Проучването бе показано в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция от шефа на Фондация " Фридрих Еберт " Жак Папаро, научния началник на плана - Борис Попиванов. Част от екипа на проучването са и социолозите Първан Симеонов, Лилия Еленкова, Юлиана Гальова и Яница Петкова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ