74% от младите хора у нас обмислят идеята за емиграция в чужбина
Общо 74% от младежите в България обмислят повече или по-малко съществено концепцията за емиграция в чужбина. Това сочат данните от проучване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация " Фридрих Еберт ", в което са взели участие 9 000 души на възраст сред 14 и 29 години.
Според проучването последните години бележат растеж в миграционните планове на младежите, евентуално поради множеството рецесии подбудени от пандемията от ковид, войната в Украйна и инфлацията.
" Запитани по кое време считат да осъществят своята подвижност зад граница, една забележителна част от младежите дават отговор " след 2 до 5 години " (20,8 %) или че не могат да преценяват (28,3 %) ", заяви Първан Симеонов, който е част от екипа на изследването.
Данните от проучването сочат, че едвам 26% от младежите в България не имат намерение да емигрират . По думи на Симеонов дружно с проектите за овакантяване на страната и определяне в чужбина се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в профилът на евентуалните емигранти. Над 80 % от искащите да емигрират обаче нямат ясни проекти и подготовка.
" Формира се прагматичен мироглед за емиграцията като вероятен и краткотраен, а не единствен и непрекъснат път към бъдещето ", регистрира социологът, представен от Българска телеграфна агенция.
Да учат, само че защо?
Близо половината от работещите младежи заявяват, че не работят по специалността си. За 6 години този дял е повишен фрапантно (от 18% на 48%) и е сензитивно по-висок от междинния за района. Според данните от изследването едвам 51% от младите считат, че експертните им умения ще им оказват помощ да си намерят работа .
Въпреки това, множеството млади българи (56%) считат за значимо да завършат университет, само че едвам към една пета (21%) са задоволени от качеството на образованието у нас .
" Анализът на събраните данни дава учредения да се заключи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители ", означи Симеонов.
Същевременно обаче проучването открива ниски равнища на задоволеност от качеството на добитото обучение (21 %) и високи усещания на корупция в просветителната система (57 %).
Мнозинството от респондентите намира за значимо завършването на висше обучение (56 %), само че не и инвестицията на време в просветителна подготовка.
" Образователната подвижност не е необятно публикувана и не провокира интерес ", уточни още Първан Симеонов.
За какво се борят младите?
Според изследването самостоятелните полезности надвиват в съзнанието на младите българи пред груповите. Човешките права (24 %) и сигурността (20 %) и икономическото богатство (14%) заемат челни позиции, до момента в който равенството (7 %) и демокрацията (5 %) остават обратно измежду посочените преди всичко полезности .
Според проучването на фондация " Фридрих Еберт " младите българи са от ден на ден толерантни към другите, само че и от време на време склонни да се помиряват с противозаконни или непрестижни практики като даването на подкупи или укриването на налози.
" Усещането за тревога е релативно високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето ", означи Борис Попиванов – лекар по политология и теоретичен началник на плана.
Най-сериозните терзания за младите българи са свързани с неприятното опазване на здравето в страната (47%), рисковете от война (44%) и климатичните промени (42%).
" Изследването демонстрира, че персоналният оптимизъм, присъщ за младежа, съжителства с публичен скептицизъм. Младите са повече оптимисти за личното си бъдеще, в сравнение с за бъдещето на българското общество ", уточни още Попиванов.
Според данните болшинството младежи (70%) имат вяра, че ги чака по-добро бъдеще. От друга страна, малцинство от 29% има вяра в по-доброто бъдеще на българското общество.
Политиката и младият българин
Има осезателен растеж в интереса към политиката – от 7% през 2018 година на 21% в този момент. Готовността за политическо присъединяване обаче не е висока и издава съмнение към институционализираните форми на деяние за сметка на самостоятелните (бойкоти, подписки, доброволчество), сочи проучването.
" Осезаем е и спадът в доверието към всички съществени институции, в това число към Европейски Съюз, който получава равнища на доверие от 24 %. Това не значи безусловно прилив на евроскептицизъм, колкото отлив на убеждението, че Европейският съюз предлага в този миг нужните за България решения ", счита Попиванов.
Едва 15% от младите българи обаче виждат себе си изцяло като европейци , до момента в който 16% въобще не се считат за такива.
" Съществуват и съществени дялове от близо една трета от респондентите, които изповядват една чисто етнонационалистическа политическа визия, разграничаваща от време на време българската еднаквост от европейската ", изясни Юлиана Гальова, част от екипа на плана.
Българските млади са повече десни (24 %), в сравнение с леви (15 %) в своята идеологическа самоидентификация , сочат резултатите от изследването. По-голямата част (41%) от участниците в изследването се дефинират в центъра.
Един значителен дял от 19% от респондентите поддържат тезата, че диктатурата може да е по-добра форма на ръководство от демокрацията.
" В настройките си към настоящи тематики и проблеми младежите са по-скоро внимателни. Отсъстват решителност по въпроси като климатичните промени, както и възторг по отношение на изкуствения разсъдък. Материални съображения диктуват постоянно отношението към бежанците или към работата от у дома ", добави Гальова.
Проучването бе показано в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция от шефа на Фондация " Фридрих Еберт " Жак Папаро, научния началник на плана - Борис Попиванов. Част от екипа на проучването са и Първан Симеонов, Лилия Еленкова, Юлиана Гальова и Яница Петкова.
Според проучването последните години бележат растеж в миграционните планове на младежите, евентуално поради множеството рецесии подбудени от пандемията от ковид, войната в Украйна и инфлацията.
" Запитани по кое време считат да осъществят своята подвижност зад граница, една забележителна част от младежите дават отговор " след 2 до 5 години " (20,8 %) или че не могат да преценяват (28,3 %) ", заяви Първан Симеонов, който е част от екипа на изследването.
Данните от проучването сочат, че едвам 26% от младежите в България не имат намерение да емигрират . По думи на Симеонов дружно с проектите за овакантяване на страната и определяне в чужбина се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в профилът на евентуалните емигранти. Над 80 % от искащите да емигрират обаче нямат ясни проекти и подготовка.
" Формира се прагматичен мироглед за емиграцията като вероятен и краткотраен, а не единствен и непрекъснат път към бъдещето ", регистрира социологът, представен от Българска телеграфна агенция.
Да учат, само че защо?
Близо половината от работещите младежи заявяват, че не работят по специалността си. За 6 години този дял е повишен фрапантно (от 18% на 48%) и е сензитивно по-висок от междинния за района. Според данните от изследването едвам 51% от младите считат, че експертните им умения ще им оказват помощ да си намерят работа .
Въпреки това, множеството млади българи (56%) считат за значимо да завършат университет, само че едвам към една пета (21%) са задоволени от качеството на образованието у нас .
" Анализът на събраните данни дава учредения да се заключи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители ", означи Симеонов.
Същевременно обаче проучването открива ниски равнища на задоволеност от качеството на добитото обучение (21 %) и високи усещания на корупция в просветителната система (57 %).
Мнозинството от респондентите намира за значимо завършването на висше обучение (56 %), само че не и инвестицията на време в просветителна подготовка.
" Образователната подвижност не е необятно публикувана и не провокира интерес ", уточни още Първан Симеонов.
За какво се борят младите?
Според изследването самостоятелните полезности надвиват в съзнанието на младите българи пред груповите. Човешките права (24 %) и сигурността (20 %) и икономическото богатство (14%) заемат челни позиции, до момента в който равенството (7 %) и демокрацията (5 %) остават обратно измежду посочените преди всичко полезности .
Според проучването на фондация " Фридрих Еберт " младите българи са от ден на ден толерантни към другите, само че и от време на време склонни да се помиряват с противозаконни или непрестижни практики като даването на подкупи или укриването на налози.
" Усещането за тревога е релативно високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето ", означи Борис Попиванов – лекар по политология и теоретичен началник на плана.
Най-сериозните терзания за младите българи са свързани с неприятното опазване на здравето в страната (47%), рисковете от война (44%) и климатичните промени (42%).
" Изследването демонстрира, че персоналният оптимизъм, присъщ за младежа, съжителства с публичен скептицизъм. Младите са повече оптимисти за личното си бъдеще, в сравнение с за бъдещето на българското общество ", уточни още Попиванов.
Според данните болшинството младежи (70%) имат вяра, че ги чака по-добро бъдеще. От друга страна, малцинство от 29% има вяра в по-доброто бъдеще на българското общество.
Политиката и младият българин
Има осезателен растеж в интереса към политиката – от 7% през 2018 година на 21% в този момент. Готовността за политическо присъединяване обаче не е висока и издава съмнение към институционализираните форми на деяние за сметка на самостоятелните (бойкоти, подписки, доброволчество), сочи проучването.
" Осезаем е и спадът в доверието към всички съществени институции, в това число към Европейски Съюз, който получава равнища на доверие от 24 %. Това не значи безусловно прилив на евроскептицизъм, колкото отлив на убеждението, че Европейският съюз предлага в този миг нужните за България решения ", счита Попиванов.
Едва 15% от младите българи обаче виждат себе си изцяло като европейци , до момента в който 16% въобще не се считат за такива.
" Съществуват и съществени дялове от близо една трета от респондентите, които изповядват една чисто етнонационалистическа политическа визия, разграничаваща от време на време българската еднаквост от европейската ", изясни Юлиана Гальова, част от екипа на плана.
Българските млади са повече десни (24 %), в сравнение с леви (15 %) в своята идеологическа самоидентификация , сочат резултатите от изследването. По-голямата част (41%) от участниците в изследването се дефинират в центъра.
Един значителен дял от 19% от респондентите поддържат тезата, че диктатурата може да е по-добра форма на ръководство от демокрацията.
" В настройките си към настоящи тематики и проблеми младежите са по-скоро внимателни. Отсъстват решителност по въпроси като климатичните промени, както и възторг по отношение на изкуствения разсъдък. Материални съображения диктуват постоянно отношението към бежанците или към работата от у дома ", добави Гальова.
Проучването бе показано в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция от шефа на Фондация " Фридрих Еберт " Жак Папаро, научния началник на плана - Борис Попиванов. Част от екипа на проучването са и Първан Симеонов, Лилия Еленкова, Юлиана Гальова и Яница Петкова.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ