Близо три четвърти от младите обмислят да напуснат страната
Общо 74% от българските младежи обмислят концепцията да емигрират в чужбина. Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на фондация " Фридрих Еберт ", показано от шефа на организацията Жак Папаро. Според проучването, в което са взели участие 9 хиляди души от 14 до 29 година, през последните години миграционните планове на младежите у нас бележат растеж. Най-вероятните аргументи са многочислените смени на държавни управления, инфлацията, пандемията, войната в Украйна. Над 80% от искащите да емигрират нямат ясни проекти и подготовка за това. Всеки пети (20,8%) запитан, дава отговор, че има намерение да напусне страната " след 2 до 5 години ", а над 28% настояват, че не могат да преценяват, обясни Първан Симеонов. Все отново, над една четвърт (26%) от интервюираните не възнамеряват да емигрират.
Изследването открива ниска задоволеност от качеството на добитото обучение (21%) и високи усещания на корупция в просветителната система (57%). Мнозинството от респондентите намира за значимо завършването на висше обучение (56%), само че не и инвестицията на време в просветителна подготовка. По думите на Симеонов анализът на данните дава учредения да се заключи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители.
Очевидно децата и внуците ни като цяло са индивидуалисти, тъй като съгласно изследването самостоятелните полезности надвиват в съзнанието им пред груповите. За актуалните младежи човешките права и сигурността заемат челни позиции, а равенството и демокрацията са в опашката на най-важните полезности. Анализът сочи, че младите българи стават все по-толерантни към близките. Понякога са склонни да се помиряват с беззакония като даването на рушвети и укриването на налози.
Както и предходни проучвания на други организации, и актуалното демонстрира, че чувството за тревога е много високо измежду младите. Страховете им постоянно са за живота, за здравето, за бъдещето. За 47% от интервюираните паниките са свързани със здравната система, страховете на 44% са от възможна война, за климатичните промени се тормозят 42% от запитаните, само че отсъства решителност по тези въпроси, споделят социолозите.
Според проучването персоналният юношески оптимизъм съжителства с публичен скептицизъм. Борис Попиванов разяснява, че се следи растеж в интереса на младите българи към политиката - в актуалното изследване са 21% от интервюираните, а през 2018 година са били 7%. В същото време множеството млади не демонстрират подготвеност да вземат участие в политиката, което очевидно е знак за съмнение към институционализираните форми на деяние за сметка на самостоятелните (бойкот, подписка, доброволчество). За това приказва и сериозният спад в доверието към всички институции, включително и към Европейски Съюз.
Изследването открива ниска задоволеност от качеството на добитото обучение (21%) и високи усещания на корупция в просветителната система (57%). Мнозинството от респондентите намира за значимо завършването на висше обучение (56%), само че не и инвестицията на време в просветителна подготовка. По думите на Симеонов анализът на данните дава учредения да се заключи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители.
Очевидно децата и внуците ни като цяло са индивидуалисти, тъй като съгласно изследването самостоятелните полезности надвиват в съзнанието им пред груповите. За актуалните младежи човешките права и сигурността заемат челни позиции, а равенството и демокрацията са в опашката на най-важните полезности. Анализът сочи, че младите българи стават все по-толерантни към близките. Понякога са склонни да се помиряват с беззакония като даването на рушвети и укриването на налози.
Както и предходни проучвания на други организации, и актуалното демонстрира, че чувството за тревога е много високо измежду младите. Страховете им постоянно са за живота, за здравето, за бъдещето. За 47% от интервюираните паниките са свързани със здравната система, страховете на 44% са от възможна война, за климатичните промени се тормозят 42% от запитаните, само че отсъства решителност по тези въпроси, споделят социолозите.
Според проучването персоналният юношески оптимизъм съжителства с публичен скептицизъм. Борис Попиванов разяснява, че се следи растеж в интереса на младите българи към политиката - в актуалното изследване са 21% от интервюираните, а през 2018 година са били 7%. В същото време множеството млади не демонстрират подготвеност да вземат участие в политиката, което очевидно е знак за съмнение към институционализираните форми на деяние за сметка на самостоятелните (бойкот, подписка, доброволчество). За това приказва и сериозният спад в доверието към всички институции, включително и към Европейски Съюз.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ