Галъп: Близо 60% от българите не одобряват войната на Путин
Общо 58.8% от българите настояват, че по-скоро не утвърждават войната на Владимир Путин в Украйна, до момента в който 23.3% обаче не крият, че по-скоро утвърждават тези дейности. Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, които са последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски. Това се споделя в националното представително изследване на " Галъп интернешънъл болкан ".
Изследователите позволяват в данните да има " скрита поддръжка " за войната в Украйна, тъй като 17.9% от хората настояват, че не могат да преценяват кое тъкмо утвърждават.
" Галъп " разяснява, че в подтекста на съветската инвазия въздействието на подправените вести в България пораства, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която доближава до тях.
Сред източниците на информация преди всичко е малкия екран, а от малките екрани в България като най-обективна се възприема Българска национална телевизия. " Българските публични медии като цяло очевидно съумяват да компенсират по-голямата публика на комерсиалните оператори с по-осезаемо доверие от страна на потребителите. Това са част от изводите от самостоятелен сондаж за осведомителната среда у нас ", е коментарът към проучването.
Общо 50.7% от хората намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. Общо 25.9% споделят, че информацията е по-скоро достоверна, а останалите се двоумят.
" Данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда, въпреки в отговорите на въпроса може би да се отразява и обичайният в такива случаи песимизъм по инерция ", разяснява " Галъп ".
Най-възрастните хора са склонни да одобряват безрезервно поднасяната им информация, което буди паники за тяхната неустойчивост на дезинформация.
35% от българите свидетелстват, че всеки ден или съвсем всеки ден срещат вести, които могат да дефинират като подправени. Други 24,1% споделят, че срещат подправени вести няколко пъти в месеца, а 11,3% – най-малко един път месечно.
Преди четири години международната Асоциация " Галъп интернешънъл " направи сходно относително проучване, в това число и в България. Сравнението с времето преди години ясно демонстрира, че в случай че в този момент делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е 35%, той в действителност е повишен с 12 пункта спрямо предходната регистрация.
Основен заявен източник на информация като цяло остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните показват малкия екран като първи източник на информация. Веднага по-късно идват обществените мрежи в интернет – 22,3%. Общо 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет.
Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
Като цяло, българските медии са желани пред задграничните – 39% споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32,7%. Последното значи, че или сходен въпрос пред респондентите на процедура не стои, или пък действителното доверието в медийната среда е като цяло разтърсено, разяснява " Галъп ".
Изследването е направено измежду 1003 пълнолетни българи, сред 2 и 10 юни 2022 година – посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблети измежду двустепенна гнездова извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Данните са част от самостоятелна ежемесечна изследователска стратегия. Възможно отклоняване: ±3.1% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е почти еднакъв на 54 хиляди пълнолетни българи.
Изследователите позволяват в данните да има " скрита поддръжка " за войната в Украйна, тъй като 17.9% от хората настояват, че не могат да преценяват кое тъкмо утвърждават.
" Галъп " разяснява, че в подтекста на съветската инвазия въздействието на подправените вести в България пораства, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която доближава до тях.
Сред източниците на информация преди всичко е малкия екран, а от малките екрани в България като най-обективна се възприема Българска национална телевизия. " Българските публични медии като цяло очевидно съумяват да компенсират по-голямата публика на комерсиалните оператори с по-осезаемо доверие от страна на потребителите. Това са част от изводите от самостоятелен сондаж за осведомителната среда у нас ", е коментарът към проучването.
Общо 50.7% от хората намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. Общо 25.9% споделят, че информацията е по-скоро достоверна, а останалите се двоумят.
" Данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда, въпреки в отговорите на въпроса може би да се отразява и обичайният в такива случаи песимизъм по инерция ", разяснява " Галъп ".
Най-възрастните хора са склонни да одобряват безрезервно поднасяната им информация, което буди паники за тяхната неустойчивост на дезинформация.
35% от българите свидетелстват, че всеки ден или съвсем всеки ден срещат вести, които могат да дефинират като подправени. Други 24,1% споделят, че срещат подправени вести няколко пъти в месеца, а 11,3% – най-малко един път месечно.
Преди четири години международната Асоциация " Галъп интернешънъл " направи сходно относително проучване, в това число и в България. Сравнението с времето преди години ясно демонстрира, че в случай че в този момент делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е 35%, той в действителност е повишен с 12 пункта спрямо предходната регистрация.
Основен заявен източник на информация като цяло остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните показват малкия екран като първи източник на информация. Веднага по-късно идват обществените мрежи в интернет – 22,3%. Общо 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет.
Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
Като цяло, българските медии са желани пред задграничните – 39% споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32,7%. Последното значи, че или сходен въпрос пред респондентите на процедура не стои, или пък действителното доверието в медийната среда е като цяло разтърсено, разяснява " Галъп ".
Изследването е направено измежду 1003 пълнолетни българи, сред 2 и 10 юни 2022 година – посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблети измежду двустепенна гнездова извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Данните са част от самостоятелна ежемесечна изследователска стратегия. Възможно отклоняване: ±3.1% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е почти еднакъв на 54 хиляди пълнолетни българи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ