Над 500 села у нас - с 1 или никакъв жител
Общо 571 села в страната са без население или с едноцифрен брой поданици, демонстрира информация на Българска телеграфна агенция, направена в Националния указател на обитаемоте места на Национален статистически институт за броя на жителите по селища към 31 декември 2017 година.
Към 31 декември 2017 година у нас има общо 5 256 обитаеми места, от които градовете са 257, селата - 4 997, а два са манастирите със статут на обитаемо място - Клисурски и Рилски. От всички 4 997 села в България тъкмо 571 са без население или с едноцифрен брой поданици или с 5 повече спрямо миналата 2016 година, сочат данните.
Общият брой на селата с едноцифрен брой поданици е 409, а 162 са обитаемоте места, в които няма нито един непрекъснат жител. Селата без население се усилват с 5 пет спрямо 2016 година.
С един гражданин в страната са тъкмо 71 села. По двама души население има в 61 обитаеми места, а по трима - в 49 села. 48 обитаеми места в България са с по четирима поданици. С по пет души непрекъснато население са 47 села, а с по шестима поданици - 40 села. Общо 27 села имат по седем поданици, други 35 са с по осем жители, а 31 села са с деветима души население.
Най-много села без население и с едноцифрен брой жители има в област Габрово.
Селата без население са ситуирани в 11 области на страната, а тези с едноцифрен брой поданици са пръснати в 22 области. Справката в регистъра демонстрира, че най-вече села без поданици /61/ и най-вече с едноцифрен брой на популацията (112) има в Габровска област - общо 173. В Габровска област има общо 349 обитаеми места, което значи, че съвсем половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.
След Габровска област се подрежда област Велико Търново (общо 336 обитаеми места) с 58 села без непрекъснато население и 85 села с едноцифрен брой на жителите. В двете области са ситуирани повече от половината от селата в обсъжданата група. В област Кърджали има 11 села без поданици и 25 с едноцифрен брой население. В Смолянска област има 8 села без население и 32 села с едноцифрен брой на популацията. Седем обитаеми места в област Хасково са без нито един гражданин, а други 20 с едноцифрен брой на жителите.
В областите Стара Загора и София са ситуирани по четири села без население и надлежно 7 и 25 обитаеми места с едноцифрен брой на жителите си. Три села в Кюстендилска област нямат нито един гражданин, а други 25 са с население под 10 души. В Благоевградска, Бургаска и Търговищка област са ситуирани по две села без поданици и надлежно 19, 2 и 11 обитаеми места с едноцифрен брой на популацията.
С друг брой на селата с едноцифрен брой на популацията са областите Перник (15 села), Добрич (13 села), Видин (5 села)и Варна (3 села). По две села с едноцифрен брой поданици са ситуирани в областите Монтана, Пазарджик и Силистра. Във Врачанска, Пловдивска, Сливенска и Шуменска област има по едно село с едноцифрен брой поданици, демонстрира справката.
В 1 734 обитаеми места жителите са под 100 души.
Общо 1 734 обитаеми места, в това число Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на обитаемо място, са с население под 100 души при 1 708 през 2016 година. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население - 162, общият брой на обитаемоте места под 100 поданици става 1 896 или повече от една трета от всички обитаеми места в страната, в това число и градовете.
Към края на предходната година 296 села имат население сред 10 и 20 души в това число, като 44 села имат тъкмо по 10 поданици. В тази група попада и Клисурският манастир с 11 непрекъснати жители. От 21 до 30 поданици имат 187 села, а от 31 до 40 поданици - 151 обитаеми места, в това число и Рилският манастир със своите 38 жители. В 145 села популацията към края на предходната година е сред 41 и 50 души. В други 128 села живеят непрекъснато сред 51 и 60 жители.
В 118 села популацията е сред 61 и 70 души, а в 101 сред 71 и 80 души. В 122 обитаеми места популацията е сред 81 и 90 поданици, а в 77 - жителите са сред 91 и 99 души. Към края на 2017 година 7 села имат по тъкмо 100 души население.
Най-многобройна е групата на селата с население между 101 и 200 души.
Справката в регистъра демонстрира, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят сред 101 и 200 души в това число - 705 села. Следва групата на селата с население сред 201 и 300 души, в която попадат 515 обитаеми места. Трета по величина група е на селата с жители сред 301 и 400 души, в която попадат 402 села.
В 381 обитаеми места непрекъснатите поданици са сред 1 001 и 2 000. В 266 села броят на жителите е сред 401 и 500 души, а в 217 - сред 501 и 600. В 177 села популацията е сред 601 и 700 поданици. Между 701 и 800 жители имат 141 села. В 111 села популацията е сред 801 и 900 поданици, а в 78 живеят сред 901 и 1 000 души, като едно обитаемо място - Върбица, обл. Велико Търново, има тъкмо 1 000 жители.
Общо 77 села попадат в групата с население сред 2 001 и 3 000 поданици. В други 19 села живеят сред 3 001 и 4 000 души. В 4 села популацията е сред 4 001 и 5 000 души. Две села попадат в групата сред 5 001 и 6 000 поданици и още едно в групата над 6 000 поданици.
[img wide]33651986[/img]
Най-голямото българско село Лозен е по-голямо от 144 града.
И към края на предходната година, без значение че понижава с 24 души, най-голямото българско село остава Лозен (обл. София-град) с население 6 228 души. Справката демонстрира, че Лозен е по-голям от 144 града или другояче казано от повече от половината градове в страната.
Следващото по величина село е Айдемир (обл. Силистра) с население 5 651 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица (обл. София-град) с 5 040 души, Драгиново (обл. Пазарджик) с 4 695 поданици, Казичене (обл. София-град) със своите 4 633 жители, Розино (обл. Пловдив) с 4 254 поданици, Градец (обл. Сливен) с 4 128, Мало Конаре (обл. Пазарджик) с 3 993 души, Труд (обл. Пловдив) - 3 991 поданици и Калипетрово (обл. Силистра) - 3 804 поданици.
Любопитно е да се означи, че цели 2 453 села или съвсем половината в страната са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, който има 189 поданици към края на предходната година. Точно пет села - Бърчево и Стойките (обл. Смолян), Башево (обл. Кърджали), Свежен (обл. Пловдив) и Слатина (обл. Монтана), имат население колкото Мелник.
Към 31 декември 2017 година у нас има общо 5 256 обитаеми места, от които градовете са 257, селата - 4 997, а два са манастирите със статут на обитаемо място - Клисурски и Рилски. От всички 4 997 села в България тъкмо 571 са без население или с едноцифрен брой поданици или с 5 повече спрямо миналата 2016 година, сочат данните.
Общият брой на селата с едноцифрен брой поданици е 409, а 162 са обитаемоте места, в които няма нито един непрекъснат жител. Селата без население се усилват с 5 пет спрямо 2016 година.
С един гражданин в страната са тъкмо 71 села. По двама души население има в 61 обитаеми места, а по трима - в 49 села. 48 обитаеми места в България са с по четирима поданици. С по пет души непрекъснато население са 47 села, а с по шестима поданици - 40 села. Общо 27 села имат по седем поданици, други 35 са с по осем жители, а 31 села са с деветима души население.
Най-много села без население и с едноцифрен брой жители има в област Габрово.
Селата без население са ситуирани в 11 области на страната, а тези с едноцифрен брой поданици са пръснати в 22 области. Справката в регистъра демонстрира, че най-вече села без поданици /61/ и най-вече с едноцифрен брой на популацията (112) има в Габровска област - общо 173. В Габровска област има общо 349 обитаеми места, което значи, че съвсем половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.
След Габровска област се подрежда област Велико Търново (общо 336 обитаеми места) с 58 села без непрекъснато население и 85 села с едноцифрен брой на жителите. В двете области са ситуирани повече от половината от селата в обсъжданата група. В област Кърджали има 11 села без поданици и 25 с едноцифрен брой население. В Смолянска област има 8 села без население и 32 села с едноцифрен брой на популацията. Седем обитаеми места в област Хасково са без нито един гражданин, а други 20 с едноцифрен брой на жителите.
В областите Стара Загора и София са ситуирани по четири села без население и надлежно 7 и 25 обитаеми места с едноцифрен брой на жителите си. Три села в Кюстендилска област нямат нито един гражданин, а други 25 са с население под 10 души. В Благоевградска, Бургаска и Търговищка област са ситуирани по две села без поданици и надлежно 19, 2 и 11 обитаеми места с едноцифрен брой на популацията.
С друг брой на селата с едноцифрен брой на популацията са областите Перник (15 села), Добрич (13 села), Видин (5 села)и Варна (3 села). По две села с едноцифрен брой поданици са ситуирани в областите Монтана, Пазарджик и Силистра. Във Врачанска, Пловдивска, Сливенска и Шуменска област има по едно село с едноцифрен брой поданици, демонстрира справката.
В 1 734 обитаеми места жителите са под 100 души.
Общо 1 734 обитаеми места, в това число Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на обитаемо място, са с население под 100 души при 1 708 през 2016 година. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население - 162, общият брой на обитаемоте места под 100 поданици става 1 896 или повече от една трета от всички обитаеми места в страната, в това число и градовете.
Към края на предходната година 296 села имат население сред 10 и 20 души в това число, като 44 села имат тъкмо по 10 поданици. В тази група попада и Клисурският манастир с 11 непрекъснати жители. От 21 до 30 поданици имат 187 села, а от 31 до 40 поданици - 151 обитаеми места, в това число и Рилският манастир със своите 38 жители. В 145 села популацията към края на предходната година е сред 41 и 50 души. В други 128 села живеят непрекъснато сред 51 и 60 жители.
В 118 села популацията е сред 61 и 70 души, а в 101 сред 71 и 80 души. В 122 обитаеми места популацията е сред 81 и 90 поданици, а в 77 - жителите са сред 91 и 99 души. Към края на 2017 година 7 села имат по тъкмо 100 души население.
Най-многобройна е групата на селата с население между 101 и 200 души.
Справката в регистъра демонстрира, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят сред 101 и 200 души в това число - 705 села. Следва групата на селата с население сред 201 и 300 души, в която попадат 515 обитаеми места. Трета по величина група е на селата с жители сред 301 и 400 души, в която попадат 402 села.
В 381 обитаеми места непрекъснатите поданици са сред 1 001 и 2 000. В 266 села броят на жителите е сред 401 и 500 души, а в 217 - сред 501 и 600. В 177 села популацията е сред 601 и 700 поданици. Между 701 и 800 жители имат 141 села. В 111 села популацията е сред 801 и 900 поданици, а в 78 живеят сред 901 и 1 000 души, като едно обитаемо място - Върбица, обл. Велико Търново, има тъкмо 1 000 жители.
Общо 77 села попадат в групата с население сред 2 001 и 3 000 поданици. В други 19 села живеят сред 3 001 и 4 000 души. В 4 села популацията е сред 4 001 и 5 000 души. Две села попадат в групата сред 5 001 и 6 000 поданици и още едно в групата над 6 000 поданици.
[img wide]33651986[/img]
Най-голямото българско село Лозен е по-голямо от 144 града.
И към края на предходната година, без значение че понижава с 24 души, най-голямото българско село остава Лозен (обл. София-град) с население 6 228 души. Справката демонстрира, че Лозен е по-голям от 144 града или другояче казано от повече от половината градове в страната.
Следващото по величина село е Айдемир (обл. Силистра) с население 5 651 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица (обл. София-град) с 5 040 души, Драгиново (обл. Пазарджик) с 4 695 поданици, Казичене (обл. София-град) със своите 4 633 жители, Розино (обл. Пловдив) с 4 254 поданици, Градец (обл. Сливен) с 4 128, Мало Конаре (обл. Пазарджик) с 3 993 души, Труд (обл. Пловдив) - 3 991 поданици и Калипетрово (обл. Силистра) - 3 804 поданици.
Любопитно е да се означи, че цели 2 453 села или съвсем половината в страната са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, който има 189 поданици към края на предходната година. Точно пет села - Бърчево и Стойките (обл. Смолян), Башево (обл. Кърджали), Свежен (обл. Пловдив) и Слатина (обл. Монтана), имат население колкото Мелник.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ