След 10 години членство в ЕС българите остават еврооптимисти
Общо 51% от българите считат, че страната е спечелила от участието в Европейски Съюз, а 26% са на противоположното мнение. Точно половината от хората утвърждават обстоятелството, че България е част от съюза, неодобрението е 16%, а неутрална позиция имат 34%. Това демонстрират резултатите от национално-представително изследване на " Алфа Рисърч ", извършено по поръчка на представителството на Европейската комисия. Изследването е осъществено в интервала 16-25 септември 2017 година измежду 1021 души.
В персонален проект 19% от участниците в проучването считат, че участието в Европейски Съюз усилва вероятностите пред тях, а 15% се възприемат като губещи.
Обществената поддръжка за влизането на страната в Шенген е стабилно висока (53%), до момента в който приобщаването към еврозоната среща основни терзания и по-скоро отрицателна оценка (34% го утвърждават, а 45% - не).
" Най-силни еврооптимисти са по-младите български жители, жителите на столицата и огромните градове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, стопански дейните и хората с приходи над междинното ниво. И назад, по-скептични са възрастните поданици на дребните обитаеми места, по-ниско образовани, стопански неактивни или заети с неквалифициран труд ", се споделя в изводите на " Алфа рисърч ".
Социологическата организация счита, че има значително изменение в публичните настройки през миналите 10 години в оценката за резултатите от приобщаването на България към Европейски Съюз Евросъюза. Проучванията в края на 2008 година са записали поляризация сред упованията за сдържан резултат от участието и незадоволеност от неналичието на бърза забележима смяна в страната. Сега настройките са по-скоро позитивни.
Мнозинството от пълнолетните поданици на страната възприемат Европейски Съюз като либерален (63%), закрилящ (52%) и взаимен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че Европейски Съюз е бюрократичен и в по-малка степен неефикасен (32%).
Хората, които считат, че Европейски Съюз дава опция за пътешестване, нарастват от 15% през 2008 година до 49% през 2017г.. Тези, които виждат късмет да се образоват, бележат двоен растеж - от 4% до 10%. Възможностите за намиране на работа имат съвсем четворен растеж - от 6% до 22%.
Общо 40% от хората считат, че през последните 10 години България е станала стопански и политически по-стабилна, в сравнение с преди участието. Част от хората считат, че са налице са обилни промени в инфраструктурата (32%) и в обитаемоте места (28%). Една четвърт от участниците в проучването регистрират разширения достъп на българските производители до повече пазари.
Резултатите от уменията и напъните на България да извоюва позиции пред европейските си сътрудници се правят оценка по-сдържано – едвам 36% считат, че гласът на страната се зачита в Европейски Съюз, а 35% - че България има по-голяма тежест при интернационалните търговски договаряния.
" Заедно с по-ниските оценки за изгодите в персонален проект, подбудено главно от запазващото се неравноправие в приходите, са в основата на към момента ниското европейско самочувствие на българите. Факт е, че в случай че през 2007 година всеки четвърти българин се е чувствал европеец, през 2017 година по този начин се усеща всеки трети, само че 66% към момента нямат такова самочувствие ", се споделя в проучването.
Българите са почнали да гледат по друг метод на проблемите пред Европейски Съюз за последните 10 години. През 2007г. българите открояват като водещ проблем пред Европейски Съюз конкуренцията от стопански системи отвън него (47%), само че през днешния ден това тревожи доста по-малко хора (35%). Този проблем е преместен от настоящите тематики на битката против тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията Европейски Съюз – Русия (36%).
Най-големите страхове на българите през 2007 година бяха, че ще бъдат затворени предприятия поради нахлуването на непознати артикули (47%), че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда поради ограничавания достъп през първите години (39%), че български експерти ще емигрират в чужбина (37%), че чужденци ще стартират да изкупуват земя (37%).
Сега необятно дискутираният въпрос за двойните стандарти в качеството на храните за малко време съумява да заеме първо място измежду терзанията (60%), следван от понижаване на покупателната дарба (50%). Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и опиати (47%), притока на имигранти и терористичните закани (44%), се одобряват и като съществени за България.
В персонален проект 19% от участниците в проучването считат, че участието в Европейски Съюз усилва вероятностите пред тях, а 15% се възприемат като губещи.
Обществената поддръжка за влизането на страната в Шенген е стабилно висока (53%), до момента в който приобщаването към еврозоната среща основни терзания и по-скоро отрицателна оценка (34% го утвърждават, а 45% - не).
" Най-силни еврооптимисти са по-младите български жители, жителите на столицата и огромните градове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, стопански дейните и хората с приходи над междинното ниво. И назад, по-скептични са възрастните поданици на дребните обитаеми места, по-ниско образовани, стопански неактивни или заети с неквалифициран труд ", се споделя в изводите на " Алфа рисърч ".
Социологическата организация счита, че има значително изменение в публичните настройки през миналите 10 години в оценката за резултатите от приобщаването на България към Европейски Съюз Евросъюза. Проучванията в края на 2008 година са записали поляризация сред упованията за сдържан резултат от участието и незадоволеност от неналичието на бърза забележима смяна в страната. Сега настройките са по-скоро позитивни.
Мнозинството от пълнолетните поданици на страната възприемат Европейски Съюз като либерален (63%), закрилящ (52%) и взаимен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че Европейски Съюз е бюрократичен и в по-малка степен неефикасен (32%).
Хората, които считат, че Европейски Съюз дава опция за пътешестване, нарастват от 15% през 2008 година до 49% през 2017г.. Тези, които виждат късмет да се образоват, бележат двоен растеж - от 4% до 10%. Възможностите за намиране на работа имат съвсем четворен растеж - от 6% до 22%.
Общо 40% от хората считат, че през последните 10 години България е станала стопански и политически по-стабилна, в сравнение с преди участието. Част от хората считат, че са налице са обилни промени в инфраструктурата (32%) и в обитаемоте места (28%). Една четвърт от участниците в проучването регистрират разширения достъп на българските производители до повече пазари.
Резултатите от уменията и напъните на България да извоюва позиции пред европейските си сътрудници се правят оценка по-сдържано – едвам 36% считат, че гласът на страната се зачита в Европейски Съюз, а 35% - че България има по-голяма тежест при интернационалните търговски договаряния.
" Заедно с по-ниските оценки за изгодите в персонален проект, подбудено главно от запазващото се неравноправие в приходите, са в основата на към момента ниското европейско самочувствие на българите. Факт е, че в случай че през 2007 година всеки четвърти българин се е чувствал европеец, през 2017 година по този начин се усеща всеки трети, само че 66% към момента нямат такова самочувствие ", се споделя в проучването.
Българите са почнали да гледат по друг метод на проблемите пред Европейски Съюз за последните 10 години. През 2007г. българите открояват като водещ проблем пред Европейски Съюз конкуренцията от стопански системи отвън него (47%), само че през днешния ден това тревожи доста по-малко хора (35%). Този проблем е преместен от настоящите тематики на битката против тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията Европейски Съюз – Русия (36%).
Най-големите страхове на българите през 2007 година бяха, че ще бъдат затворени предприятия поради нахлуването на непознати артикули (47%), че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда поради ограничавания достъп през първите години (39%), че български експерти ще емигрират в чужбина (37%), че чужденци ще стартират да изкупуват земя (37%).
Сега необятно дискутираният въпрос за двойните стандарти в качеството на храните за малко време съумява да заеме първо място измежду терзанията (60%), следван от понижаване на покупателната дарба (50%). Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и опиати (47%), притока на имигранти и терористичните закани (44%), се одобряват и като съществени за България.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ