Общо 450 хиляди българи, което е 13 процента от заетите,

Общо 450 хиляди българи, което е 13 % от заетите, ще работят по време на идните празници, сподели Атанаска Тодорова, основен специалист по пазара на труда в КНСБ.

От Българската стопанска камара (БСК) означиха, че претовареност в празничните дни нормално има в икономическите действия, в които в тези интервали имат по-висока натовареност и непрекъсваем режим. Това са в общия случай търговия на дребно, ресторантьорство, хотелиерство, туроператорска активност, превоз, производства и услуги, които ги обслужват - в това число храни, питиета и прочие

Към този лист Атанаска Тодорова прибавя и опазване на здравето, електрическа и топлинна сила и газообразни горива и ВиК, както и работещите в осведомителните технологии, чиято работа е обвързвана с бизнеси отвън страната.

От БСК прецизираха, че към непрекъсваемия режим на работа влизат: произвеждане на съществени метали (металургия); произвеждане на химични продукти; произвеждане и разпространяване на електрическа и топлоенергия и газ; търговия с автомобилни горива и смазочни материали (бензиностанции); радио и телевизионна дейност; хуманно опазване на здравето.
Този труд се заплаща на всички работещи на публични празници най-малко двойна отплата, каквито са четирите дни за отбелязването на Великден от 30 април до 3 май. При работа на неприсъствения 4 май обаче, трудът се заплаща с нарастване, единствено в случай че се явява ексклузивен, като нарастването e 75 на 100, разяснява Атанаска Тодорова.

Работа в ден, който е разгласен за формален празник, се заплаща двойно. Двойна заплата би се дължала, когато служителят по график би трябвало да работи в празничния ден. Ако обаче не е включен в графика и работодателят го извика на работа, законът изисква да му бъде платена четворна отплата. Това е по този начин, защото 100 % нарастване за ексклузивен труд се пресмята върху естествената отплата за работа в формален празник, която е удвоената дневна заплата, изясни Тодор Капитанов, народен секретар на КНСБ.

Работата по време на публични празнични дни постоянно е съпроводена и с полагане на ексклузивен труд, за който законът е планувал увеличено възмездяване. Когато служителят работи над откритото за него работно време в работен ден, работодателят му дължи заплащане с 50 на 100 нарастване за всеки час ексклузивен труд. Ако работата е в почивни дни, то нарастването е със 75 на 100. За ексклузивен труд в формален празник работодателят би трябвало да заплати нарастване от 100 %, добави Тодор Капитанов.
Двете учредения (увеличено възнаграждение за ексклузивен труд и увеличено възнаграждение за работа по време на формален празник) са разнообразни и те се кумулират, т.е. за всяко от тях служащият или служителят следва да бъде удвоено заплатен. В последна сметка излиза, че в такава обстановка се заплаща четирикратен размер на дневното заплащане - когато положеният труд е по едно и също време ексклузивен, тъй като е положен отвън откритото за него работно време и повторно - отново удвоено (100 % увеличение), тъй като трудът е положен в ден на формален празник.
Ако работодателят е въвел сумирано пресмятане на работното време, правилото е същото: за работа през дните на формалните празници, без значение дали съставлява ексклузивен труд или не, на служащия или служителя се заплаща съгласно уговореното, само че не по-малко от удвоения размер на трудовото му заплащане. А положеният ексклузивен труд (работа над законоустановеното работно време) при сумирано пресмятане на работното време се заплаща с нарастване от 50 на 100, изясни Тодор Капитанов.

От БСК показаха, че има и вид за в допълнение материално стимулиране - в пари или посредством разнообразни тласъци, прилагани от работодателите.