Общо 408 са били ядрените реактори към 1 юли 2024

Общо 408 са били нуклеарните реактори към 1 юли 2024 година, работещи в 32 страни, което е с един блок повече от предходната година, само че 10 по-малко, в сравнение с през 1989 година, и  с 30 под пика от 2002 година от 438. в края на 2023 година  Това се показва в оповестения през днешния ден отчет за положението на международната нуклеарна промишленост (WNISR) за 2024 година направен под управлението на френския съветник по нуклеарна сила Mycle Schneider. Документът обръща внимание на дълготрайно спрените от употреба по разнообразни аргументи 34 блока - от които 21 в Япония, шест в Украйна, четири в Индия и по една в Канада, Китай и Южна Корея. Произнася се за SMR. От позиция на напредъка на нуклеарния бранш в отчетът се прави паралел с бързо разрастващата се промишленост за възобновими енергийни източници.  Към средата на 2024 година номиналният действен потенциал доближи 367,3 GW, което е с 0,2 GW повече от предходния връх в края на 2006 година от 367,1 GW, съгласно данните. Още по тематиката АЕЦ 25 авг 2024 АЕЦ 23 авг 2024 АЕЦ 21 авг 2024 Докладът за положението на международната нуклеарна промишленост (WNISR) за 2024 година разпознава съществуващите трендове и продължението им през миналата година и засяга евентуалното развиване на промишлеността и опциите за бранша. Освен това прави параленост с други браншове. Или, най-общо WNISR удостоверява трендовете от последните години във връзка с основни индикатори: нуклеарното произвеждане се е нараснало леко през 2023 година, само че остава под равнищата от 2021 година и 2019 г.; към средата на 2024 година броят на работещите блокове е 408, един повече от преди година, само че с 30 броя под пика през 2002 година, до момента в който инсталираният потенциал се е нараснал до нов връх, макар че става въпрос за незначителните ( +) 0,3 GW). Важно е обаче, че това се случва след върха от 2006 г. В частност, във връзка с произвеждане на нуклеарна електрическа енергия в отчетът за международната нуклеарна промишленост се установи, че през 2023 година международният нуклеарен флот генерирал 2602 чисти тераватчаса (TWh или милиарди киловатчаса) електрическа енергия. Производството се е нараснало с 2,2 % спрямо 2022 година — само че остава към момента под равнищата от 2021 година и 2019 г. Китай продължава и то за четвърта поредна година да създава повече нуклеарна електрическа енергия от Франция. Като се имат поради продължаващите компликации на застаряващия френски нуклеарни мощности, както и непрекъснатото разширение на китайската стратегия, на този стадий наподобява невероятно за Франция да навакса изоставането, се споделя в отчета. Това значи, че в обозримо бъдеще Китай ще се подреди на второ място след Съединените щати (САЩ) в производството на нуклеарна сила. Извън Китай нуклеарното произвеждане се е нараснало с 2,1 % през 2023 година, само че остава на равнище, следено последно в средата на 90-те години, декларират създателите на отчета. Делът на нуклеарната сила в световното произвеждане на електрическа енергия обаче е намалял леко - до 9,15 % през 2023 година спрямо 9,18 % през 2022 година, което е спад от пика от 17,5 %, регистриран  през 1996 г. Свързаните към мрежата реактори през 2023 година са били пет - по един в Беларус, Китай, Словакия, Южна Корея и Съединени американски щати. През първата половина на 2024 година към мрежата са свързани четири блока - по един в Китай, Индия, Обединените арабски Emirates (ОАЕ) и Съединени американски щати.  В същото време се установи, че тези пет нови нуклеарни реактора с обща мощ 5 GW не са задоволителни за увеличение на международния действен нуклеарен потенциал, защото други пет блока с общ потенциал от 6 GW са затворени в Германия, Белгия и Тайван. През 2023 година са затворени пет реактора - три в Германия и по един в Белгия и Тайван. През първата половина на 2024 година в Русия е закрит един реактор. На тази база отчетът установи, че тези пет нови нуклеарни реактора с обща мощ 5 GW не са задоволителни за увеличение на международния действен нуклеарен потенциал, поради затворените пет с общ потенциал от 6 GW (в Германия, Белгия и Тайван). Най-голямата страна, оперираща в света с нуклеарна сила - Съединени американски щати, няма нито един реактор в развой на създаване и никоя компания в страната не е подала молба за лиценз за строителство на огромни нуклеарни мощности. „ През двете десетилетия 2004–2023 година имаше 102 започващи компании и 104 затворени. От тях 49 започващи компании са били в Китай, които не са затворили нито един реактор. В резултат на това отвън Китай има фрапантен чист спад от 51 броя през същия интервал, а чистият потенциал е намалял с 26,4 GW “ се отбелязва в отчета. Съобщава се също, че 59 нуклеарни централи, равняващи се на 60 GW, са били в развой на създаване в 13 страни в края на юни, което се съпоставя с 64 плана през 2023 година На Китай падат към 46% от общия брой с 27 плана в развой на създаване. Докладът за положението на международната нуклеарна промишленост разяснява и закъсненията при построяването на мощности. Средно строителството на едни реактор надвишава 6 години.  „ Всички реактори в развой на създаване в минимум девет от 13-те страни, в които се строи са имали закъснения, постоянно с над година “, споделиха създателите на отчета. „ От 23-те реактора, документирани като изостанали от графика, най-малко за 10 са обявени закъснения, а два -  забавяниа за първи път през последната година. В отчетът се обръща внимание на преобладаващата роля на Китай и Русия. От декември 2019 година доникъде на 2024 година е даден старт на 35 строителни действия на нуклеарни мощности в света, от които 22 в Китай и 13  от страна Русия, само че в разнообразни страни. Докладът обрисува провокациите пред нуклеарната енергетика на фона на мощния напредък на слънчевата и вятърната сила, съпроводено със  съхранението в акумулатори и при очакване за намаляването на разноските за тях още през 2025 година под равнищата въглищните и атомните електроцентрали. „ Засилването на мощността към този момент е значимо и възходящо допълнение към променливите възобновими енергийни източници “, показват създателите на отчета във връзка с батериите. Авторите не икономисват данните. „ Междувременно през годината слънчевият потенциал набъбна с 30 % до 15,8 GW, допринасяйки със 7,25 % за националното ползване на сила, което е и 17-кратно нарастване за четири години “, декларират те. „ В Съединените щати има 374 хибридни електроцентрали, работещи в края на 2022 година, като се изключи помпено-акумулиращите хидроцентрали. Те включват повече от 40 GW генериращ потенциал, от които повече от половината са PV плюс предпазване. Повечето от тези съоръжения са от 2020 година насам, което е показателно за бързите усъвършенствания в жизнеспособността и пазарната прелест на батериите за комунални услуги. През последните месеци съхранението на акумулатори в американския щат Калифорния от време на време покрива повече от 20 % от пиковото търсене на мощ, допринасяйки за мрежата с към 7 GW, еквивалента на седем огромни нуклеарни реактора “, се споделя още в документа. В международен мащаб добавените и акумулатори за предпазване за обезпечаване на комунални услуги скочили значително – от добавени 10 GW през 2022 година до  25 GW през 2023 година (нетните нуклеарни мощности са с -1 GW). Слънчевата сила плюс съхранението към този момент е доста по-ниска от нуклеарната сила на множеството пазари през днешния ден, както и мощно конкурентна на други източници на електрическа енергия с ниски излъчвания, които се оферират в комерсиалната мрежа, се показва още в отчета. Позовавйки се  на изследвания на МАЕ, капиталовата банка Lazard и други източници, създателите показват, че слънчевата сила плюс съхранението към този момент може да бъде по-евтина и от газа и и от нови нуклеарни мощности, което се дължи и на опцията за бързо мащабиране в комбиниране с опциите за предпазване. Докладът  анализира и опциите за дребни модулни реактори (SMR), върху които се подчертава в последно време с обещанията за централи от последващо потомство. В отчетът се отбелязва, че действителността във връзка с SMR е много надалеч от поръчките изключително политическите. Все още няма нито лицензи, нито документи за планиране, а още по-малко и строителни действия изключително на запад, а планове за дребни модулни реактори не престават или да се забавят,  или да се анулират. Докладът дава задоволително сведения и данни за всяка страна с нуклеарни мощности и с промишленост, имаща упоритости в нуклеарната енергетика. Всъщност анализът наподобява задоволително отрезвяващ, макар че е мъчно да се прави съпоставяне на другите технологии. По-скоро прочитът сочи, че това е документ, опитващ се да приземи всички възхвалявания във връзка с нуклеарната енергетика, само че и освен, употребени от политиците единствено и само за техни цели.