АКФ изработи карта на секциите под риск за купен и контролиран вот
Общо 2554 изборни секции са под риск за платен и следен избор, като 800 от тях са изключително рискови. Това сочат данните на проучване на " Антикорупционния фонд " по плана " Нарушена легитимност: следения и платен избор в България, размер и въздействие ", което е направено с поддръжката на фонд " Активни жители България ". Изследването обгръща резултатите от всички локални и парламентарни избори в интервала от 2013 до 2019 година, като задачата му е да очертае размера на следения и платен избор в България въз основата на гласуването в секциите в цялата страна. Анализът е съпроводен и с интерактивна карта на секциите, в които са се следили отклонения в гласуването през петте години, които обгръща. Тя е направена от Никола Тулечки от сдружението " Данни за положително ". Освен че показва рисковите секции, тя съдържа и информация за изборната интензивност и партията, която е получила най-вече гласове. (Картата може да видите
Според специалистите на неправителствената организация високорисковите секции засягат 5% от подадените гласове на локалните и парламентарните избори в проучвания петгодишен интервал, което възлиза на 170 000 гласа. Тези секции са избрани като високорискови, тъй като дават отговор на няколко индикатора, по които е юридически анализът. " Ако в тази оценка се включат и секциите, в които са регистрирани отклонения единствено по един от тези критерии, то секциите скачат на 2 554 или към 18.7% от подадените гласове, което се равнява на близо 700 000 гласоподаватели. ", показват от " Антикорупционния фонд ".
Изследването беше показано от криминолога Мария Карайотова, която е старши анализатор към плана и създател на разбора. Тя уточни, че " Антикорупционният фонд " е следил секциите, които през последните пет години са показвали отклонения от естественото електорално държание по няколко модела.
Висок брой недействителни гласове
Първият стъпва на хипотезата, че възможен платен избор може да докара до нетипично висока изборна интензивност спрямо регистрираната изборна интензивност на общинско ниво или пък да докара до нетипично висока ефикасност за спечелилия в секцията спрямо резултата на дадената партия на общинско ниво. При този модел се следят и други отклонения като да вземем за пример висок брой на недействителните бюлетини като показан избор, сниман избор или пък сбъркани бюлетини, както и висок брой на недействителните гласове. " При пазаруването на гласове се изисква от гласоподавателя да потвърди по какъв начин е дал своя вот и това може да докара до неговото комплициране в самия развой на гласоподаване ", сподели Карайотова. Тя даде образец с една от секциите в един от кварталите в Пловдив, където на изборите през 2017 година са дали своят вот 250 индивида като 109 от гласовете са оповестени за недействителни. Победителят в секцията Движение за права и свободи получава 56 гласа от останалите действителни 140.
Резки промени в изборната интензивност
Другият модел стъпва на хипотезата, че вероятно пазаруване на гласове може да докара до внезапни промени в изборната интензивност в две следващи изборни години. Например, в случай че на парламентарните избори през 2014 изборната интензивност в дадена секция е била ниска, а през 2017 в същата секция тя е висока, то може да се предлоложи, че секцията е купена. " Броят на разпознатите секции по този модел не е огромен, само че има доста забавни случаи ", сподели Карайотова. Тя даде образец със секция в с. Долни Цибър, община Вълчедръм, където от регистрирани 751 гласоподаватели, през 2014 година гласоподават едвам 8 души. През 2017 година обаче са дали своят вот 460 души, като забележителна част от гласовете - 295, са били за ГЕРБ.
Разлики в политическите желания
Третия модел регистрира основни разлики в политическите желания на гласоподавателите в дадена секция в две следващи изборни години. " Поради измененията в състава на партиите и обединенията този модел можеше да бъде прибавен единствено за трите партии, които са най-устойчиви през годините - ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи ", съобщи Карайотова. По думите й по този индикатор са разпознати огромен брой секции. " Този модел демонстрира във времето забележителна резистентност като 24% от секциите са съмнителни по този индикатор за изборите, които са съмнителни по тези индикатори, и на двата парламентарни вота през 2014 година и през 2017 година " Същевременно 16% от секциите по този модел попадат в критериите за рискови и по другите модели ", посочи Карайотова.
Според специалистите на неправителствената организация високорисковите секции засягат 5% от подадените гласове на локалните и парламентарните избори в проучвания петгодишен интервал, което възлиза на 170 000 гласа. Тези секции са избрани като високорискови, тъй като дават отговор на няколко индикатора, по които е юридически анализът. " Ако в тази оценка се включат и секциите, в които са регистрирани отклонения единствено по един от тези критерии, то секциите скачат на 2 554 или към 18.7% от подадените гласове, което се равнява на близо 700 000 гласоподаватели. ", показват от " Антикорупционния фонд ".
Изследването беше показано от криминолога Мария Карайотова, която е старши анализатор към плана и създател на разбора. Тя уточни, че " Антикорупционният фонд " е следил секциите, които през последните пет години са показвали отклонения от естественото електорално държание по няколко модела.
Висок брой недействителни гласове
Първият стъпва на хипотезата, че възможен платен избор може да докара до нетипично висока изборна интензивност спрямо регистрираната изборна интензивност на общинско ниво или пък да докара до нетипично висока ефикасност за спечелилия в секцията спрямо резултата на дадената партия на общинско ниво. При този модел се следят и други отклонения като да вземем за пример висок брой на недействителните бюлетини като показан избор, сниман избор или пък сбъркани бюлетини, както и висок брой на недействителните гласове. " При пазаруването на гласове се изисква от гласоподавателя да потвърди по какъв начин е дал своя вот и това може да докара до неговото комплициране в самия развой на гласоподаване ", сподели Карайотова. Тя даде образец с една от секциите в един от кварталите в Пловдив, където на изборите през 2017 година са дали своят вот 250 индивида като 109 от гласовете са оповестени за недействителни. Победителят в секцията Движение за права и свободи получава 56 гласа от останалите действителни 140.
Резки промени в изборната интензивност
Другият модел стъпва на хипотезата, че вероятно пазаруване на гласове може да докара до внезапни промени в изборната интензивност в две следващи изборни години. Например, в случай че на парламентарните избори през 2014 изборната интензивност в дадена секция е била ниска, а през 2017 в същата секция тя е висока, то може да се предлоложи, че секцията е купена. " Броят на разпознатите секции по този модел не е огромен, само че има доста забавни случаи ", сподели Карайотова. Тя даде образец със секция в с. Долни Цибър, община Вълчедръм, където от регистрирани 751 гласоподаватели, през 2014 година гласоподават едвам 8 души. През 2017 година обаче са дали своят вот 460 души, като забележителна част от гласовете - 295, са били за ГЕРБ.
Разлики в политическите желания
Третия модел регистрира основни разлики в политическите желания на гласоподавателите в дадена секция в две следващи изборни години. " Поради измененията в състава на партиите и обединенията този модел можеше да бъде прибавен единствено за трите партии, които са най-устойчиви през годините - ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи ", съобщи Карайотова. По думите й по този индикатор са разпознати огромен брой секции. " Този модел демонстрира във времето забележителна резистентност като 24% от секциите са съмнителни по този индикатор за изборите, които са съмнителни по тези индикатори, и на двата парламентарни вота през 2014 година и през 2017 година " Същевременно 16% от секциите по този модел попадат в критериите за рискови и по другите модели ", посочи Карайотова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ