Зелена светлина за повече пари за култура. Предприемачеството обаче не бива да е табу
Общият бюджет за просвета би трябвало да се усили доста от страната, само че предприемачеството в културата не би трябвало да е табу. Това разгласи в четвъртък съпредседателят на “Продължаваме промяната” Кирил Петков по време на договарянията за ново държавно управление в четвъртък. Първоначално, Демократична България предложи бюджетът за просвета да бъде повишен до 1.5% от Брутният вътрешен продукт. Любомир Каримански от “Има подобен народ” уточни, че сега държавните средства за просвета са 0.5-0.7% от Брутният вътрешен продукт. " По-добре да се стремим да стигнем 1%, което е приблизително за равнище Европейски Съюз ", сподели той.
Александър Симов от Българска социалистическа партия добави, че 1% би трябвало да е най-малко бюджет за просвета. Той обаче акцентира, че би трябвало да има има транспарантно разходване на тези средства. Финално, договарящите партии за държавно управление се сплотиха към настояването за повече средства за просвета, само че размерът ще бъде решен на срещата за финанси. Преди ден в отворено писмо до медиите.
Всички партии се сплотяват към изработването национална културна тактика. Постигнато бе единодушие за основаване на непрекъснато настоящ фонд , който да поддържа актьори и културни ортанизации при изключителни събития като локдаун.
Парите би трябвало да следват качеството
“ Парите би трябвало да следват качеството . Бил съм очевидец по света, и в Торонто и в Брюксел, по какъв начин цялата зала става на крайници когато свири Теодосий Спасов. Аз не съм експерт в тази област, парите би трябвало да са някаква оценка на качество. Предприемачеството в културата не би трябвало да е табу. Не може да се чака единствено финансиране от страната ”, сподели още Кирил Петков.
" В момента големи средства се разпределят през така наречен политически културни дейци. Трябва да махнем политиката от културата като главен приоритет ", добави Петков.
.От думите на Кирил Петков стана ясно, че партията му ще вземе ограничения за избавяне на старите - къщи монументи на културата .
" Мен ме боли за всяка една изгубена остаряла къща. Това е една загуба вечно. Никога повече няма да я забележим там. Срещу министерство на стопанската система бе остарялата постройка на първия проектант на София - към този момент я няма”, описа още Петков.
Ваучери, чекове и наложителен културен календар за възпитаници
" Идеята да инвестираш в просвета, обучение, просвета. Това е инвестиция, която в бъдеще носи възвръщаемост и това е пътят към свободата ", сподели Стоян Михалев от Демократична България. От групировката предложиха въвеждане на ваучери за млада аудитория . Подобна концепция бе стартирана и от Българска социалистическа партия, единствено че инструментът бе наименуван “културен чек” .
Идеята е чекът да се употребява от всеки юноша, навършил пълноправие, даже за закупуване на книга.
Манол Манолов от Има Такъв Народ стартира концепцията за наложителен културен календар за всяко дете в образователната стратегия . Така с финансиране от държавния бюджет, то ще може да посети спектакъл, опера, музей.
Христо Петров от Политическа партия, прочут като Ицо Хазарта , уточни, че партията му поддържа идеата за народен културен календар . Той обърна внимание, че би трябвало да се усили заплащането на държавните симфонични оркестри. В оркестъра на БНР заплатата на един музикант е 650 лв., сподели Христо Петров.
" Съвременната българска музика намира своя пазар, на мен никой не ми е пречил ", сподели още Христо Петров. Той добави, че поддържа концепцията за повече българска продукция в българските медии, като превес би трябвало да се даде на българската фолклорна музика .
По време на полемиката Христо Петров заяви и новината, че през днешния ден България е определена за член на комитета на ЮНЕСКО за международно завещание.
Повечето партии предложиха в полемиката закон за отбрана на българския език, обособени закони за обособените изкуства, а също и закон за меценатството. Демократична България предложи изваждане на фонд “Култура” от Министерство на културата и превръщането му самостоятелна транспарантна организация, тъй че да е ясно кой и за какво финансира страната.
Има Такъв Народ: Да слеем администрациите на Българска национална телевизия и БНР
Една от най-любопитните хрумвания за бъдещето на публичните медии Българска национална телевизия и БНР бе стартирана от представителя на Има Такъв Народ Любомир Каримански. Той предложи промени в Закона за радио и телевизия, като по модела на BBC и на немската АRD да се слее администрацията на БНР и Българска национална телевизия, само че не и журналистическите екипи.
“Защо би трябвало да имаме обособени администрации - финанси, ИТ, човешки запаси, сграден фонд, превоз. Какво пречи администрацията е да като BBC - център за споделена услуга. Какво пречи ние да имаме обединен център за споделени услуги, с цел да спестим от мащаба и тези пари да се върнат в творческси инициативи в БНР и БНТ”, стимулира се Каримански.
Българска социалистическа партия пък предложи концепция да се вкарат тласъци за медиите, в случай че пускат и разгласяват повече българска продукция. Бившият зам.-министър на културата в служебното държавно управление и настоящ член на “Продължаваме промяната” уточни, че регламентите на Европейска комисия не разрешават българската продукция да се фавозира от медиите по отношение на непознати продукции. В Европейски Съюз работи главен принцип на артикули, услуги и капитали.
Любомир Каримански стартира концепцията за основаване на фонд " Кино " и да се категорично разпише, че Министерство на културата е отговорно за битката с пиратството.
Очаквайте детайлности
Александър Симов от Българска социалистическа партия добави, че 1% би трябвало да е най-малко бюджет за просвета. Той обаче акцентира, че би трябвало да има има транспарантно разходване на тези средства. Финално, договарящите партии за държавно управление се сплотиха към настояването за повече средства за просвета, само че размерът ще бъде решен на срещата за финанси. Преди ден в отворено писмо до медиите.
Всички партии се сплотяват към изработването национална културна тактика. Постигнато бе единодушие за основаване на непрекъснато настоящ фонд , който да поддържа актьори и културни ортанизации при изключителни събития като локдаун.
Парите би трябвало да следват качеството
“ Парите би трябвало да следват качеството . Бил съм очевидец по света, и в Торонто и в Брюксел, по какъв начин цялата зала става на крайници когато свири Теодосий Спасов. Аз не съм експерт в тази област, парите би трябвало да са някаква оценка на качество. Предприемачеството в културата не би трябвало да е табу. Не може да се чака единствено финансиране от страната ”, сподели още Кирил Петков.
" В момента големи средства се разпределят през така наречен политически културни дейци. Трябва да махнем политиката от културата като главен приоритет ", добави Петков.
.От думите на Кирил Петков стана ясно, че партията му ще вземе ограничения за избавяне на старите - къщи монументи на културата .
" Мен ме боли за всяка една изгубена остаряла къща. Това е една загуба вечно. Никога повече няма да я забележим там. Срещу министерство на стопанската система бе остарялата постройка на първия проектант на София - към този момент я няма”, описа още Петков.
Ваучери, чекове и наложителен културен календар за възпитаници
" Идеята да инвестираш в просвета, обучение, просвета. Това е инвестиция, която в бъдеще носи възвръщаемост и това е пътят към свободата ", сподели Стоян Михалев от Демократична България. От групировката предложиха въвеждане на ваучери за млада аудитория . Подобна концепция бе стартирана и от Българска социалистическа партия, единствено че инструментът бе наименуван “културен чек” .
Идеята е чекът да се употребява от всеки юноша, навършил пълноправие, даже за закупуване на книга.
Манол Манолов от Има Такъв Народ стартира концепцията за наложителен културен календар за всяко дете в образователната стратегия . Така с финансиране от държавния бюджет, то ще може да посети спектакъл, опера, музей.
Христо Петров от Политическа партия, прочут като Ицо Хазарта , уточни, че партията му поддържа идеата за народен културен календар . Той обърна внимание, че би трябвало да се усили заплащането на държавните симфонични оркестри. В оркестъра на БНР заплатата на един музикант е 650 лв., сподели Христо Петров.
" Съвременната българска музика намира своя пазар, на мен никой не ми е пречил ", сподели още Христо Петров. Той добави, че поддържа концепцията за повече българска продукция в българските медии, като превес би трябвало да се даде на българската фолклорна музика .
По време на полемиката Христо Петров заяви и новината, че през днешния ден България е определена за член на комитета на ЮНЕСКО за международно завещание.
Повечето партии предложиха в полемиката закон за отбрана на българския език, обособени закони за обособените изкуства, а също и закон за меценатството. Демократична България предложи изваждане на фонд “Култура” от Министерство на културата и превръщането му самостоятелна транспарантна организация, тъй че да е ясно кой и за какво финансира страната.
Има Такъв Народ: Да слеем администрациите на Българска национална телевизия и БНР
Една от най-любопитните хрумвания за бъдещето на публичните медии Българска национална телевизия и БНР бе стартирана от представителя на Има Такъв Народ Любомир Каримански. Той предложи промени в Закона за радио и телевизия, като по модела на BBC и на немската АRD да се слее администрацията на БНР и Българска национална телевизия, само че не и журналистическите екипи.
“Защо би трябвало да имаме обособени администрации - финанси, ИТ, човешки запаси, сграден фонд, превоз. Какво пречи администрацията е да като BBC - център за споделена услуга. Какво пречи ние да имаме обединен център за споделени услуги, с цел да спестим от мащаба и тези пари да се върнат в творческси инициативи в БНР и БНТ”, стимулира се Каримански.
Българска социалистическа партия пък предложи концепция да се вкарат тласъци за медиите, в случай че пускат и разгласяват повече българска продукция. Бившият зам.-министър на културата в служебното държавно управление и настоящ член на “Продължаваме промяната” уточни, че регламентите на Европейска комисия не разрешават българската продукция да се фавозира от медиите по отношение на непознати продукции. В Европейски Съюз работи главен принцип на артикули, услуги и капитали.
Любомир Каримански стартира концепцията за основаване на фонд " Кино " и да се категорично разпише, че Министерство на културата е отговорно за битката с пиратството.
Очаквайте детайлности
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ