Глобалният суверенен дълг ще скочи до рекордните 15.8 трлн. долара тази година
Общите държавни заеми в богатите страни се чака да доближат рекордните 15,8 трилиона $ през тази година, като разноските за лихвени заплащания ще се покачат през идващите години, съгласно Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), оповестява " Уолстрийт джърнъл ".
В отчет за световния дълг основаната в Париж организация уточни, че брутните заеми, включващи рефинансиране на падежиращи облигации, както и нови излъчвания, са се нараснали до 14,1 трлн. $ през 2023 година от 12,1 трн. $ през 2022 година Тази обща сума ще нарасне по-късно през 2024 година и ще надмине предходния връх от 15,4 трлн. $ от 2020 година, когато държавните управления взеха огромни заеми, с цел да поддържат семействата и бизнеса по време на коронавирусната пандемия.
Рефинансирането на облигации ще доближи връх от 12,6 трлн. $ тази година, защото предстоя падежи на доста от облигациите, издадени по време на пандемията. Въпреки това скокът на инфлацията, последвал пандемията, докара до повишение на лихвените проценти и Организацията за икономическо сътрудничество и раз пресмята, че междинната цена на новите заеми за държавните управления се е нараснала до 4% през 2023 година от 1% през 2021 г.
В резултат на това разноските на държавните управления за осъществяване на лихвени заплащания се покачиха до 2,9% от годишния Брутният вътрешен продукт през 2023 година от 2,3% през 2021 година, като предстоят още покачвания. Организацията за икономическо сътрудничество и раз сподели, че замяната на падежиращите облигации с нови скъпи бумаги, по които ще се заплащат по-високи проценти, ще увеличи разноските за осъществяване на лихвени заплащания с още половин процентен пункт от Брутният вътрешен продукт до 2026 г.
Правителствата също по този начин ще се изправят пред предизвикването да намерят купувачи за дълга си, защото един главен източник на търсене е отдръпнат, откакто редица централни банки в този момент продават държавни облигации, които са закупили в годините след международната финансова рецесия в опит да подтикват растежа и инфлацията.
Организацията за икономическо сътрудничество и раз сподели, че централните банки в страните членки на организацията имат държавни облигации на стойност, която е равна на 30% от годишния БВП, което почти подхожда на нарастването на общия държавен дълг след финансовата рецесия.
" Тъй като централните банки стартират да свиват своите финансови салда посредством количествено стягане, чистото предложение на облигации, които ще бъдат усвоени от по-широкия пазар, ще се усили до рекордни равнища. Това ще докара до възходящ дял от облигациите, държани от по-чувствителни към цените вложители, като небанковия финансов бранш и семействата ", означи Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Базираната в Париж организация чака неизплатеният държавен дълг в нейните страни членки да нарасне до 56 трлн. $ тази година от 54 трлн. $ през 2023 година Тя също по този начин сподели, че делът на Съединени американски щати в общия дълг се е нараснал " видимо " през последните години, представлявайки съвсем половината от общия дълг през 2023 година, или двойно повече от каузи през 2008 г.
В отчет за световния дълг основаната в Париж организация уточни, че брутните заеми, включващи рефинансиране на падежиращи облигации, както и нови излъчвания, са се нараснали до 14,1 трлн. $ през 2023 година от 12,1 трн. $ през 2022 година Тази обща сума ще нарасне по-късно през 2024 година и ще надмине предходния връх от 15,4 трлн. $ от 2020 година, когато държавните управления взеха огромни заеми, с цел да поддържат семействата и бизнеса по време на коронавирусната пандемия.
Рефинансирането на облигации ще доближи връх от 12,6 трлн. $ тази година, защото предстоя падежи на доста от облигациите, издадени по време на пандемията. Въпреки това скокът на инфлацията, последвал пандемията, докара до повишение на лихвените проценти и Организацията за икономическо сътрудничество и раз пресмята, че междинната цена на новите заеми за държавните управления се е нараснала до 4% през 2023 година от 1% през 2021 г.
В резултат на това разноските на държавните управления за осъществяване на лихвени заплащания се покачиха до 2,9% от годишния Брутният вътрешен продукт през 2023 година от 2,3% през 2021 година, като предстоят още покачвания. Организацията за икономическо сътрудничество и раз сподели, че замяната на падежиращите облигации с нови скъпи бумаги, по които ще се заплащат по-високи проценти, ще увеличи разноските за осъществяване на лихвени заплащания с още половин процентен пункт от Брутният вътрешен продукт до 2026 г.
Правителствата също по този начин ще се изправят пред предизвикването да намерят купувачи за дълга си, защото един главен източник на търсене е отдръпнат, откакто редица централни банки в този момент продават държавни облигации, които са закупили в годините след международната финансова рецесия в опит да подтикват растежа и инфлацията.
Организацията за икономическо сътрудничество и раз сподели, че централните банки в страните членки на организацията имат държавни облигации на стойност, която е равна на 30% от годишния БВП, което почти подхожда на нарастването на общия държавен дълг след финансовата рецесия.
" Тъй като централните банки стартират да свиват своите финансови салда посредством количествено стягане, чистото предложение на облигации, които ще бъдат усвоени от по-широкия пазар, ще се усили до рекордни равнища. Това ще докара до възходящ дял от облигациите, държани от по-чувствителни към цените вложители, като небанковия финансов бранш и семействата ", означи Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Базираната в Париж организация чака неизплатеният държавен дълг в нейните страни членки да нарасне до 56 трлн. $ тази година от 54 трлн. $ през 2023 година Тя също по този начин сподели, че делът на Съединени американски щати в общия дълг се е нараснал " видимо " през последните години, представлявайки съвсем половината от общия дълг през 2023 година, или двойно повече от каузи през 2008 г.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ