Вековните дървета в София влизат в нов дигитален регистър
Общинският консултант от „ Синя София “ проф. Вили Лилков предлага огромна самодейност за запазване на природата. Той упорства вековните дървета в столицата да бъдат разказани в формален указател. Идеята включва основаването на просветителни и туристически направления. Проф. Лилков към този момент е изпратил предлагането си до кмета Васил Терзиев. Темата е заложена в програмата на Столичния общински съвет. Това ще бъде последната сесия преди лятната почивка на съветниците.
“В София има над 130 вековни дървета, всяко от които има своята история, която заслужава да бъде обществено разказана, а самото то – показано ”
Един от най-ярките образци е бялата черница на улица „ Искър “ 2. Историята споделя, че Васил Левски е връзвал коня си на нея. Преди век и половина там се е намирал известният Кацигра хан. Днес на това място е ситуиран гаражът на Народното събрание. В София има над 130 вековни дървета с неповторими исторически връзки. Специалистите спорят за точната възраст на тази черница. Посочват се числа сред 220 и 650 години. На самото дърво има табела, която го дефинира като предпазен тип.
Проф. Лилков възнамерява основаването на профилиран уеб страница. В него ще бъде разказана историята и положението на всяко дърво. Сайтът ще дава и точните координати на обектите. В квартал „ Лозенец “ се намира парк „ Славейковите дъбове “. Там са непокътнати към 20 дървета на възраст над 300 години. Те са били част от градината на Петко и Пенчо Славейкови. Под техните сенки се е събирал литературният кръг „ Мисъл “.
Друг значим обект е 30-метровият смърч в Борисовата градина. Той е засаден от Иван Вазов през 1885 година. Дървото се намира покрай паметника на националния стихотворец. Докторската градина също крие редки растителни типове. Там пораства вековна диворастяща сива топола, засадена през 1892 година. В същия парк може да се види и блатен кипарис. Този тип е извънредно необичаен за нашите географски ширини. Важно е да се означи, че Обявиха 4 вековни дървета в България за предпазени, което акцентира потребността от нови регистри.
В градинката пред Музея за история на София пораства столетен тис. Преди години три чинара в градинката „ Кристал “ също станаха предпазени. За страдание, един от тях падна по време на стихия. Създаването на общински регистри е планувано в закона. Нормите в Закона за биологичното многообразие обаче не са наложителни. Това води до тяхното всеобщо несъблюдение от общините.
Националният указател към Изпълнителната организация по околната среда съдържа 2403 дървета. Хасково и Софийска област водят по брой предпазени обекти. В описите обаче има грешки и се губят близо 300 дървета. Най-старото дърво в България е Гранитският дъб на 1700 години. Той се намира в село Гранит, област Стара Загора. Обиколката на дънера му е 7,45 метра. Днес дървото е подкрепено от стоманена структура поради изсъхване.
Байкушевата мура е най-известното иглолистно дърво у нас. Тя е на възраст над 1300 години. Нейният изобретател е лесовъдът Константин Байкушев. Мурата е висока 26 метра и има обиколка от 7,80 метра. В Сливен се намира Старият бряст на 1100 години. Той е знак на града, само че сега е съвсем пресъхнал. Държавата поставя грижи за неговото консервиране.
Защитеният статут не разрешава отсичането и увреждането на тези дървета. Въпреки това противозаконната сеч остава сериозен проблем. През 2024 година бяха унищожени дървета в квартал „ Малинова котловина “. Вековен дъб пострада при строителни действия в региона. Често жителите провеждат митинги против изсичане на дървета, с цел да защитят градската среда. Подобни случаи имаше в Китен и село Браниполе.
Гранитският дъб е по-стар от Байкушевата мура с цели 400 години. Проф. Лилков има вяра, че цифровият указател ще промени отношението на хората. Столичани ще могат сами да подават сигнали за скъпи типове. Специалисти ще ревизират всяко дърво в междублоковите пространства. Това ще ускори гражданския надзор върху зелената система на София. Проекторешението ще бъде импортирано незабавно след ваканцията на общинския съвет.
