Какво е „градска въздушна мобилност“ и защо предлагат Бургас да я развива
Общинският съвет ще нищи дали да влезем в европейската общественост UIC2, която ще контролира пътуването с дронове и други летателни машини в градски условия
Бургас да стане първият град в България, който да развива „ градска въздушна подвижност “. Това оферират с докладна бележка към Общинския съвет от българска компания, занимаваща се най-общо казано с дронове. Амбицията е тези системи да стартират да се вкарват както за превоз, по този начин и за транспорт на пасажери, а това става, единствено в случай че има съществуваща законодателна рамка, позволяваща въздушен трафик на доста ниска надморска височина.
Предложението е входирано от шефът на компанията – Стефан Христозов, който твърди, че е добре занапред морският град да влезе в Европейската общественост UIC2, съществуваща от 2017 година насам и заформяща бъдещето на този тип услуги. Това се постанова с развиването на технологиите, с създаването на все по-мощни и все по-оптимизирани акумулатори, които могат да поддържат летателен уред във въздуха все по-дълго.
Във въпросната общественост членуват редица градове от Европейския съюз, като все още на Балканите единствено Гърция е приела предизвикването да опита да развие превоза и транспорта в градовете си и в третото измерение – по вертикалата.
Реално въздухът все още остава единствената среда, която не се употребява за комерсиални транспорти вътре в градовете. Самолетният трафик има главната функционалност за междуградски и интернационален транспорт, като включително влиза и превозът на товари. С новите технологии обаче наподобява е напълно близко едно бъдеще, в което елементарните жители, въпреки и на относително висока цена, най-малко все още, да могат да закупят транспортни средства, които да утилизират точно въздушното пространство.
Регулация за това по какъв начин би могло да се случи това към този момент няма. Интересна е концепцията за самобитни избрани „ улици “ и „ автомагистрали “ в небето, намиращи се на съответна, заложена от интернационалната общественост височина, които да работят както работи в този момент пътната система. Тази концепция към този момент звучи футуристично, само че съгласно специалисти със настоящия ритъм на развиване на технологиите и нововъведенията, тя би могла да се реализира до десетина години, когато съответните летателни апарати станат по-достъпни за елементарните хора. За да стигнем обаче до това бъдеще, е нужно занапред да сложим рамкта за развиване, която да постави началото на този дълготраен развой.
Бургас да стане първият град в България, който да развива „ градска въздушна подвижност “. Това оферират с докладна бележка към Общинския съвет от българска компания, занимаваща се най-общо казано с дронове. Амбицията е тези системи да стартират да се вкарват както за превоз, по този начин и за транспорт на пасажери, а това става, единствено в случай че има съществуваща законодателна рамка, позволяваща въздушен трафик на доста ниска надморска височина.
Предложението е входирано от шефът на компанията – Стефан Христозов, който твърди, че е добре занапред морският град да влезе в Европейската общественост UIC2, съществуваща от 2017 година насам и заформяща бъдещето на този тип услуги. Това се постанова с развиването на технологиите, с създаването на все по-мощни и все по-оптимизирани акумулатори, които могат да поддържат летателен уред във въздуха все по-дълго.
Във въпросната общественост членуват редица градове от Европейския съюз, като все още на Балканите единствено Гърция е приела предизвикването да опита да развие превоза и транспорта в градовете си и в третото измерение – по вертикалата.
Реално въздухът все още остава единствената среда, която не се употребява за комерсиални транспорти вътре в градовете. Самолетният трафик има главната функционалност за междуградски и интернационален транспорт, като включително влиза и превозът на товари. С новите технологии обаче наподобява е напълно близко едно бъдеще, в което елементарните жители, въпреки и на относително висока цена, най-малко все още, да могат да закупят транспортни средства, които да утилизират точно въздушното пространство.
Регулация за това по какъв начин би могло да се случи това към този момент няма. Интересна е концепцията за самобитни избрани „ улици “ и „ автомагистрали “ в небето, намиращи се на съответна, заложена от интернационалната общественост височина, които да работят както работи в този момент пътната система. Тази концепция към този момент звучи футуристично, само че съгласно специалисти със настоящия ритъм на развиване на технологиите и нововъведенията, тя би могла да се реализира до десетина години, когато съответните летателни апарати станат по-достъпни за елементарните хора. За да стигнем обаче до това бъдеще, е нужно занапред да сложим рамкта за развиване, която да постави началото на този дълготраен развой.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ