Пет тренда за икономиките на общините в Стара Загора
Общините в област Стара Загора следват необикновен за България модел на развиване, в който няколко дребни общини - Гълъбово, Раднево и Казанлък - имат сходни или в доста случаи доста по-добри стопански индикатори от регионалния център. Благодарение на положителното показване на енергетиката през последните години те имат мощен растеж, положителни индикатори на пазара на труда и високи заплати, само че огромната опасност в средносрочен проект е потребността от преформатиране на локалните стопански системи в неявяване на въглища и въглищни електроцентрали. Относително ниското обучение и умения на локалното население основават спомагателни подозрения до каква степен ще е елементарен и сполучлив този преход.
Общините в област Стара Загора следват необикновен за България модел на развиване, в който няколко дребни общини - Гълъбово, Раднево и Казанлък - имат сходни или в доста случаи доста по-добри стопански индикатори от регионалния център. Благодарение на положителното показване на енергетиката през последните години те имат мощен растеж, положителни индикатори на пазара на труда и високи заплати, само че огромната опасност в средносрочен проект е потребността от преформатиране на локалните стопански системи в неявяване на въглища и въглищни електроцентрали. Относително ниското обучение и умения на локалното население основават спомагателни подозрения до каква степен ще е елементарен и сполучлив този преход.
Силните дребни общини на Стара Загора
Регионалните стопански системи на множеството области в страната се характеризират с доста огромна централизация на стопанската активност в регионалния център и от време на време 1-2 общини с промишлен фокус в техните периферии. Стара Загора обаче е надалеч от този модел - през 2021 година най-голямата локална стопанска система е била тази на Раднево, с 1.4 милиарда лева добавена стойност, а тази на регионалния център е на второ, с 1.26 милиарда лева Сред по-големите стопански системи на национално ниво са и тези на Гълъбово (600 млн. лева добавена стойност) и Казанлък (699 млн. лева.), което оформя стопански център с четири доста ясно изразени ядра.
Относително огромни са и локалните стопански системи на Чирпан (79 млн. лева.) и Павел баня (69 млн. лева.). Това систематизиране, и изключително водещата позиция на Раднево е обусловено от доста мощната динамичност в енергийния бранш, като общината записва 114% растеж на добавената стойност на годишна база. Прави усещане обаче, че другият енергиен център - Гълъбово - не трансформира позицията си по отношение на 2020 година, с растеж едвам 3%. Динамиката в останалите старозагорски общини не е изключително окуражителна обаче, като растеж 11% записва само Чирпан, а в останалите общини има спад на добавената стойност, най-видим в
Реклама
Мъглиж (22%) и Гурково (17%). В регионалния център на практика няма смяна в размера на локалната стопанска система, а спадът е с 0.7%.
В релативно изражение региона съдържа едни от най-икономически мощните общини в страната, като Раднево (81 хиляди лева добавена стойност/човек от населението) е обичайно в топ 5 в страната, а доста добре се показват и Гълъбово (55 хиляди лева./човек) и Казанлък (11 хиляди лева./човек). Малко зад тях остават и регионалният център (8.3 хиляди лева./човек) и Павел Баня (6.6 хиляди лева./човек), а единствената община с доста ниска степен на релативно стопанско развиване е Николаево, с едвам 785 лева./човек добавена стойност през 2021 година Като цяло обаче равнището на развиване на останалите локални общини е високо. Причината за това е
най-много равномерното систематизиране на мощни предприятия от разнообразни браншове - от преработващата индустрия, през рандеман до енергетика - по съвсем цялата територия на региона. Очевидната уязвимост в средносрочен проект обаче е огромната взаимозависимост на локалните стопански системи от въглищния енергиен комплекс в Гълъбово и Раднево, който е заплашен от климатичните цели на Европейски Съюз и рано или късно ще престане да действа в днешния си тип. По тази причина тук от изключително значение са проектите за икономическа промяна на района, които да не разрешат срив в производството и бърз растеж на безработицата след
затварянето на въглищните централи.
Реклама Високите вложения
И при задграничните вложения регионалният център Стара Загора остава зад една от по- дребните общини - Гълъбово, която концентрира 717 млн. евро непознати капитали към края на 2021 година, или 66 хиляди евро на човек, общината с втората най-големите централизация на директни задгранични вложения в страната след Девня. В останалите общини външните вложения не са толкоз високи - 122 млн. евро в Стара Загора, 86 млн. евро в Казанлък, 15 млн. евро в Опан, а в доста от най-малките такива като цяло отсъстват.
През 2021 година в множеството общини в района означават забележителен растеж на капиталовата активност, измерена през разноските на нефинансовия бранш за машини, земя и здания. Най-видимият растеж в разноските за тези дълготрайни активи е регистриран в регионалния център Стара Загора - 52% по отношение на предходната година, до 386 млн. лева Сходен растеж има и в Опан, само че от доста ниска база. Повечето капиталови разноски през годината отвън регионалния център са били съсредоточени в Казанлък (172 млн. лева.) и Раднево (140 млн. лева.). В някои от по-малките общини обаче - Чирпан, Раднево и Гълъбово, Гурково - през 2021 година има спад на капиталовите разноски по отношение на пандемичната година.
Няколко общини в състава на Старозагорска област се показват релативно добре в усвояването на средства от европейските фондове, като Гурково доближава 4 хиляди лева на човек от популацията от началото на европейските вложения в страната доникъде на 2022 година, а Казанлък и регионалният център надвишават 2 хиляди лева Това най-вероятно е обвързвано и с развиването на локалната инфраструктура.
Общините в област Стара Загора следват необикновен за България модел на развиване, в който няколко дребни общини - Гълъбово, Раднево и Казанлък - имат сходни или в доста случаи доста по-добри стопански индикатори от регионалния център. Благодарение на положителното показване на енергетиката през последните години те имат мощен растеж, положителни индикатори на пазара на труда и високи заплати, само че огромната опасност в средносрочен проект е потребността от преформатиране на локалните стопански системи в неявяване на въглища и въглищни електроцентрали. Относително ниското обучение и умения на локалното население основават спомагателни подозрения до каква степен ще е елементарен и сполучлив този преход.
Силните дребни общини на Стара Загора
Регионалните стопански системи на множеството области в страната се характеризират с доста огромна централизация на стопанската активност в регионалния център и от време на време 1-2 общини с промишлен фокус в техните периферии. Стара Загора обаче е надалеч от този модел - през 2021 година най-голямата локална стопанска система е била тази на Раднево, с 1.4 милиарда лева добавена стойност, а тази на регионалния център е на второ, с 1.26 милиарда лева Сред по-големите стопански системи на национално ниво са и тези на Гълъбово (600 млн. лева добавена стойност) и Казанлък (699 млн. лева.), което оформя стопански център с четири доста ясно изразени ядра.
Относително огромни са и локалните стопански системи на Чирпан (79 млн. лева.) и Павел баня (69 млн. лева.). Това систематизиране, и изключително водещата позиция на Раднево е обусловено от доста мощната динамичност в енергийния бранш, като общината записва 114% растеж на добавената стойност на годишна база. Прави усещане обаче, че другият енергиен център - Гълъбово - не трансформира позицията си по отношение на 2020 година, с растеж едвам 3%. Динамиката в останалите старозагорски общини не е изключително окуражителна обаче, като растеж 11% записва само Чирпан, а в останалите общини има спад на добавената стойност, най-видим в
Реклама
Мъглиж (22%) и Гурково (17%). В регионалния център на практика няма смяна в размера на локалната стопанска система, а спадът е с 0.7%.
В релативно изражение региона съдържа едни от най-икономически мощните общини в страната, като Раднево (81 хиляди лева добавена стойност/човек от населението) е обичайно в топ 5 в страната, а доста добре се показват и Гълъбово (55 хиляди лева./човек) и Казанлък (11 хиляди лева./човек). Малко зад тях остават и регионалният център (8.3 хиляди лева./човек) и Павел Баня (6.6 хиляди лева./човек), а единствената община с доста ниска степен на релативно стопанско развиване е Николаево, с едвам 785 лева./човек добавена стойност през 2021 година Като цяло обаче равнището на развиване на останалите локални общини е високо. Причината за това е
най-много равномерното систематизиране на мощни предприятия от разнообразни браншове - от преработващата индустрия, през рандеман до енергетика - по съвсем цялата територия на региона. Очевидната уязвимост в средносрочен проект обаче е огромната взаимозависимост на локалните стопански системи от въглищния енергиен комплекс в Гълъбово и Раднево, който е заплашен от климатичните цели на Европейски Съюз и рано или късно ще престане да действа в днешния си тип. По тази причина тук от изключително значение са проектите за икономическа промяна на района, които да не разрешат срив в производството и бърз растеж на безработицата след
затварянето на въглищните централи.
Реклама Високите вложения
И при задграничните вложения регионалният център Стара Загора остава зад една от по- дребните общини - Гълъбово, която концентрира 717 млн. евро непознати капитали към края на 2021 година, или 66 хиляди евро на човек, общината с втората най-големите централизация на директни задгранични вложения в страната след Девня. В останалите общини външните вложения не са толкоз високи - 122 млн. евро в Стара Загора, 86 млн. евро в Казанлък, 15 млн. евро в Опан, а в доста от най-малките такива като цяло отсъстват.
През 2021 година в множеството общини в района означават забележителен растеж на капиталовата активност, измерена през разноските на нефинансовия бранш за машини, земя и здания. Най-видимият растеж в разноските за тези дълготрайни активи е регистриран в регионалния център Стара Загора - 52% по отношение на предходната година, до 386 млн. лева Сходен растеж има и в Опан, само че от доста ниска база. Повечето капиталови разноски през годината отвън регионалния център са били съсредоточени в Казанлък (172 млн. лева.) и Раднево (140 млн. лева.). В някои от по-малките общини обаче - Чирпан, Раднево и Гълъбово, Гурково - през 2021 година има спад на капиталовите разноски по отношение на пандемичната година.
Няколко общини в състава на Старозагорска област се показват релативно добре в усвояването на средства от европейските фондове, като Гурково доближава 4 хиляди лева на човек от популацията от началото на европейските вложения в страната доникъде на 2022 година, а Казанлък и регионалният център надвишават 2 хиляди лева Това най-вероятно е обвързвано и с развиването на локалната инфраструктура.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ