Кметът Здравко Димитров обсъди с експерти важните проекти за...
Община Пловдив би трябвало да бъде още по-смела и дейна в построяването на нова транспортна и обществена инфраструктура и нейното финансиране през разнообразни стратегии и банкови принадлежности. Около това мнение се сплоти Градският експертен съвет, който се събра на първа среща под председателството на кмета Здравко Димитров. Големите инфраструктурни планове, за които върви обществено разискване по отношение на поемането на нов общински дълг, получиха безапелационното утвърждение на съвета.
В него съвета са поканени изявени архитекти, общественици, представители на бизнес организации и градоначалниците, които са управлявали Пловдив през последните 30 години. В първото работно съвещание присъединяване взеха Тодор Петков, арх. Валентин Маринов, арх. Емилия Божкова, арх. Александър Георгиев, арх. Димитър Балчев, арх. Илко Николов, арх. Петко Костадинов, арх. Тодор Абаджиев, предприемачът Димитър Георгиев, Христо Лазаров (АИКБ-Пловдив), Любозар Фратев (председател на Съвета по туризъм – Пловдив), Пламен Панчев (ТИЗ) и изпълнителният шеф на „ Бизнесът за Пловдив “ Александър Стайков.
„ Важно е да сътворяваме нови обществени пространства, да разширяваме опцията за пешеходно придвижване и да развиваме веломрежата, да освобождаваме центъра от коли, както е във всички огромни европейски градове. Искаме Пловдив да е град за хората, само че първо би трябвало да създадем условия за това, да изведем колите и трафика от центъра, би трябвало да доизградим вътрешния и външния кръг на Пловдив. За реализирането на тези задания би трябвало да изпълняваме капиталовата стратегия, заложена в Общия организационен проект “. Това съобщи кметът Здравко Димитров при откриването на срещата и очерта главните провокации, пред които е изправен градът в този мандат, тъй че да отговори на упованията на пловдивчани.
По думите на кмета два са главните фактора, които постановат реализирането на инфраструктурните планове. Първият е, че Пловдив е център на най-голямата и бързо растяща индустриална зона в България, в която са заети над 70 000 души. По данни на Национален статистически институт за 2019 година Пловдив изпреварва София по машинален приръст с 3,1 %, до момента в който столицата е с повишаване от 2,4%, като наклонността е устойчива. Вторият фактор е, че Пловдив е обвързван със прилежащите общини, само че остава затворен в рамките на града и провокира неговото съществено застрояване и увеличение на трафика.
Според участниците в съвета всичко това е добре за стопанската система и покачва стандарта на живот на пловдивчани, само че в това време поражда нужда от нови вложения в пътната и обществената инфраструктура. Архитектите припомниха, че има доста обекти, които са планувани в Общ устройствен план от 1968 година, които още не са осъществени и поддържаха напъните на екипа на общината за стартирането на строителството на пробива „ Модър – Царевец “.
„ Всеки месец в Пловдив влизат и излизат 5 млн. автомобила. Официално записаните са 220 000 без приходящите, а главната пътна мрежа на Пловдив е проектирана и осъществена преди повече от 50 години, като е планувано тя да обслужва сред 80 000 и 100 000 автомобила и други транспортни средства “, разяснява Здравко Димитров. Той акцентира, че в настоящия Общ организационен проект на Пловдив от 2007 година е създадена перспективна и ефикасна транспортно-комуникационна система, която е сполучливо надградена във към този момент написания нов Общ устройствен план. Ако тя се осъществя, градът няма да има проблеми със тапите и трафика.
Според плановете в новия Общ устройствен план построяването на всички планувани трасета, пътни връзки и реконструкцията на съществуващите такива ще коства над 1 милиарда лева без отчуждителните процедури.
Общото умозаключение на експертния съвет е, че транспортната конюнктура в града се утежнява. Общинският бюджет не може да обезпечи напълно нужната нова инфраструктура и озеленяване към новите жилищни комплекси.
Правилото е на 1 лева, вложен от частните вложители в жилищна повърхност, да има 1 лева от общината за инфраструктура и зелени площи. В момента частните вложения надвишават 5 пъти опциите за инвестиции от страна на Общината. Това е заключението на един от създателите на новия Общ устройствен план арх. Иван Делчев, който не съумя да участва на срещата по здравословни аргументи.
Участниците в съвета насочиха рекомендация към екипа на кмета да изготви сериозна кредитна стратегия за финансиране на планиране и създаване на нови пътни артерии и кръстовища на две равнища, сходно на София и Варна, които усъвършенстват пътната си инфраструктура с стихотворец дълг надлежно с 686 млн. и 118 млн. лева Според тях има и още доста други значими планове за града, за които би трябвало да се търси кредитиране. Сред тях, да вземем за пример, са бул. „ Ал. Стамболийски “ и продължението на бул. „ Северен “.
Кметът изясни, че препоръчаните планове по заема, няма опция да бъдат финансирани с безплатни средства от оперативните стратегии. Общината интензивно работи по подготовката на новия програмен интервал за реализацията на редица планове. Сред тях са дълго чаканата реорганизация на Голямоконарско шосе, рехабилитацията на Рогошко и Пещерско шосе.
Съветът приветства като извънредно належащо и навременно предлагането за рационализация на техниката и оборудването на общинските предприятия " Чистота " и " Градини и паркове ". Неговата индикативна стойност е 10 млн. лева.
В него съвета са поканени изявени архитекти, общественици, представители на бизнес организации и градоначалниците, които са управлявали Пловдив през последните 30 години. В първото работно съвещание присъединяване взеха Тодор Петков, арх. Валентин Маринов, арх. Емилия Божкова, арх. Александър Георгиев, арх. Димитър Балчев, арх. Илко Николов, арх. Петко Костадинов, арх. Тодор Абаджиев, предприемачът Димитър Георгиев, Христо Лазаров (АИКБ-Пловдив), Любозар Фратев (председател на Съвета по туризъм – Пловдив), Пламен Панчев (ТИЗ) и изпълнителният шеф на „ Бизнесът за Пловдив “ Александър Стайков.
„ Важно е да сътворяваме нови обществени пространства, да разширяваме опцията за пешеходно придвижване и да развиваме веломрежата, да освобождаваме центъра от коли, както е във всички огромни европейски градове. Искаме Пловдив да е град за хората, само че първо би трябвало да създадем условия за това, да изведем колите и трафика от центъра, би трябвало да доизградим вътрешния и външния кръг на Пловдив. За реализирането на тези задания би трябвало да изпълняваме капиталовата стратегия, заложена в Общия организационен проект “. Това съобщи кметът Здравко Димитров при откриването на срещата и очерта главните провокации, пред които е изправен градът в този мандат, тъй че да отговори на упованията на пловдивчани.
По думите на кмета два са главните фактора, които постановат реализирането на инфраструктурните планове. Първият е, че Пловдив е център на най-голямата и бързо растяща индустриална зона в България, в която са заети над 70 000 души. По данни на Национален статистически институт за 2019 година Пловдив изпреварва София по машинален приръст с 3,1 %, до момента в който столицата е с повишаване от 2,4%, като наклонността е устойчива. Вторият фактор е, че Пловдив е обвързван със прилежащите общини, само че остава затворен в рамките на града и провокира неговото съществено застрояване и увеличение на трафика.
Според участниците в съвета всичко това е добре за стопанската система и покачва стандарта на живот на пловдивчани, само че в това време поражда нужда от нови вложения в пътната и обществената инфраструктура. Архитектите припомниха, че има доста обекти, които са планувани в Общ устройствен план от 1968 година, които още не са осъществени и поддържаха напъните на екипа на общината за стартирането на строителството на пробива „ Модър – Царевец “.
„ Всеки месец в Пловдив влизат и излизат 5 млн. автомобила. Официално записаните са 220 000 без приходящите, а главната пътна мрежа на Пловдив е проектирана и осъществена преди повече от 50 години, като е планувано тя да обслужва сред 80 000 и 100 000 автомобила и други транспортни средства “, разяснява Здравко Димитров. Той акцентира, че в настоящия Общ организационен проект на Пловдив от 2007 година е създадена перспективна и ефикасна транспортно-комуникационна система, която е сполучливо надградена във към този момент написания нов Общ устройствен план. Ако тя се осъществя, градът няма да има проблеми със тапите и трафика.
Според плановете в новия Общ устройствен план построяването на всички планувани трасета, пътни връзки и реконструкцията на съществуващите такива ще коства над 1 милиарда лева без отчуждителните процедури.
Общото умозаключение на експертния съвет е, че транспортната конюнктура в града се утежнява. Общинският бюджет не може да обезпечи напълно нужната нова инфраструктура и озеленяване към новите жилищни комплекси.
Правилото е на 1 лева, вложен от частните вложители в жилищна повърхност, да има 1 лева от общината за инфраструктура и зелени площи. В момента частните вложения надвишават 5 пъти опциите за инвестиции от страна на Общината. Това е заключението на един от създателите на новия Общ устройствен план арх. Иван Делчев, който не съумя да участва на срещата по здравословни аргументи.
Участниците в съвета насочиха рекомендация към екипа на кмета да изготви сериозна кредитна стратегия за финансиране на планиране и създаване на нови пътни артерии и кръстовища на две равнища, сходно на София и Варна, които усъвършенстват пътната си инфраструктура с стихотворец дълг надлежно с 686 млн. и 118 млн. лева Според тях има и още доста други значими планове за града, за които би трябвало да се търси кредитиране. Сред тях, да вземем за пример, са бул. „ Ал. Стамболийски “ и продължението на бул. „ Северен “.
Кметът изясни, че препоръчаните планове по заема, няма опция да бъдат финансирани с безплатни средства от оперативните стратегии. Общината интензивно работи по подготовката на новия програмен интервал за реализацията на редица планове. Сред тях са дълго чаканата реорганизация на Голямоконарско шосе, рехабилитацията на Рогошко и Пещерско шосе.
Съветът приветства като извънредно належащо и навременно предлагането за рационализация на техниката и оборудването на общинските предприятия " Чистота " и " Градини и паркове ". Неговата индикативна стойност е 10 млн. лева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ