Община Пловдив е на път най-после да сложи ред в

Община Пловдив е на път най-сетне да постави ред в един от най-странните проблеми към стадион „ Христо Ботев “ – кой, какво и на какво съображение употребява на Колежа. На идната сесия Общинският съвет ще гледа ново предложение от кмета Костадин Димитров, с което би трябвало да бъде прекъсната досегашната процедура целият стадион – в това число комерсиалните площи, залите, скайбоксовете и паркингът – да се третира като територия, върху която Ботев и Илиян Филипов могат да се разпореждат съвсем безотговорно, пише 

Новото в допълнение съглашение сред Община Пловдив и ПФК „ Ботев “ Пловдив би трябвало ясно да раздели спортната част от комерсиалната. Именно това бе огромният проблем в предходното предложение, което бе спряно още на комисии, откакто общинските съветници показаха неразбиране за какво дружно с терена, трибуните, съблекалните и пространствата за спортна активност в контракта се вкарват и обекти, които явно носят доходи и по Закон би трябвало да се стопанисват от Община Пловдив.

Става дума за скайбоксове и VIP кабини, мултифункционална зала, почитател магазин/кафе, музейна зона, фитнес зала, спортна зала, магазини, питейни заведения, както и големия паркинг от 17 176 кв. м. Именно върху тези площи до момента стоеше главният въпрос: за какво те да се дават на клуба против алегоричен общ наем, вместо Община Пловдив сама да ги ръководи, да организира търгове и да прибира приходите в бюджета?

Първоначалният вид предвиждаше сумата за прилагане на стадиона да бъде увеличена от 2837 евро на 6152 евро месечно. На пръв взор това изглеждаше като сериозен скок. Проблемът обаче бе различен – против тези пари Ботев щеше да получи на процедура съвсем целия стадион, дружно с комерсиалния му капацитет. А това към този момент не е прилагане на футболно оборудване за мачове и тренировки. Това е достъп до бизнес инфраструктура, строена с публични средства и общински, и държавни.

Новият вид наподобява поправя точно този проблем.. В него е записано, че клубът ще може да употребява терена от 31 хиляди кв. м и близо 12 хиляди кв. м пространства, свързани със спортната активност – трибуни, съблекални и съпътстващи пространства. Изрично отвън контракта обаче остават скайбоксовете, почитател магазините, кафенетата, музеят, фитнес залата, магазините, питейните заведения и паркингът.

Заради това и сумата, която клубът ще заплаща, пада до 2032 евро месечно. На процедура Община Пловдив споделя: стадионът може да се употребява за футбол, само че комерсиалните площи не са подарък към клуба, нито към строителя му.

Това е основният миг в цялата история.

Защото до момента Илиян Филипов – по едно и също време финансов покровител на Ботев и строител на стадиона посредством ПИМК – се държеше като човек, който има правото да ръководи целия Колеж. На процедура той се позоваваше на решение на Общинския съвет от 2022 година, което е малко, общо и с формулировки, позволяващи разнообразни тълкувания. Именно през тази малка врата започнаха да се появяват магазини, фитнес, бариери на паркинга, търговски площи и разнообразни форми на прилагане на общински актив.

Ако стадионът беше частен, това нямаше да е проблем. Собственикът взема решение, отдава, печели, губи и носи отговорност. Само че стадион „ Христо Ботев “ не е частна благосъстоятелност на Илиян Филипов. Не е и частна благосъстоятелност на ПФК „ Ботев “. Той е общински обект, построен с обществени средства. Плащат го данъкоплатците, а не предприемачът, който през днешния ден се държи като негов едноличен собственик.

И тук идва въпросът, който Общината прекомерно дълго избягваше: кой прибира приходите от комерсиалните площи на Колежа?

Кой взема решение кой ще употребява фитнес залата? Кой позволява частно сдружение като „ Атлетик “ в общински обект? На какво съображение се употребяват почитател магазините и кафенетата? Как се отдават скайбоксовете посредством „ спонсорски контракти “? Кой събира пари от паркинга, на който бяха сложени бариери? И за какво всички тези доходи не минават през ясна процедура, търг, контракт и надзор от страна на Община Пловдив?

Новото съглашение дава най-малко непълен отговор. Ако бъде признато, Ботев няма да има право да преотдава пространства на трети сдружения. Ако го направи, договорът ще предстои на преустановяване. Това е значима разлика по отношение на предходния вид, в който възбрана имаше, само че липсваше задоволително ясна глоба.

Сега към този момент логиката е друга – спортната част за клуба, комерсиалната част за Общината. Така както бе направено и със стадион „ Локомотив “. На „ Лаута “ комерсиалните площи и спортните зали останаха отвън използването от клуба и се ръководят от Община Пловдив. Същият модел явно ще бъде прибавен и за Колежа.

Това обаче значи и нещо друго – в случай че президентът на Ботев Васил Боснешки подпише новото съглашение, клубът и Илиян Филипов ще би трябвало да освободят комерсиалната част от фактическото си въздействие. Общината ще би трябвало да провежда легален ред за магазините, кафенетата, фитнес залата, скайбоксовете и паркинга. Трябва да има търгове, контракти, цени, периоди и доходи в общинския бюджет.

Точно това евентуално е същинската причина тематиката да провокира толкоз напрежение.

Защото едно е Ботев да употребява стадиона за мачове, тренировки и спортна активност. Това е обикновено, разумно и належащо. Съвсем друго е през футболния клуб или към него да се ръководят търговски активи, които са издигнати с обществени средства и би трябвало да носят доходи на притежателя – Община Пловдив.

Тук към този момент не приказваме за обич към футбола, за жълто-черната общественост или за развиването на детско-юношеската школа. Говорим за пари, пространства, наеми, паркинги, комерсиална активност и надзор върху общинска благосъстоятелност.

И тъкмо в този подтекст настояването на Ботев и Локомотив стадионите да им бъдат предоставени безплатно за 20 години наподобява още по-показателно. Само часове откакто общинските съветници желаеха да се извадят комерсиалните площи от съглашението, двата клуба желаеха не по-нисък наем, не ясни правила, не целева помощ за децата, а гратис прилагане за две десетилетия.

Това към този момент мъчно може да се показа като случайност.

Когато Общината се пробва да отдели спорта от бизнеса, отговорът е: дайте ни всичко без пари.

Когато се пита кой употребява паркинга, отговорът е: оказваме помощ на децата.

Когато се слага въпросът за магазини, фитнеси и скайбоксове, отговорът е: Ботев е емблема на Пловдив.

Само че емблемата не може да бъде оправдание за безотговорно прилагане на обществена благосъстоятелност. А децата не могат да бъдат щит, зад който да се крият търговски ползи.

Илиян Филипов от години се пробва да приказва по едно и също време от няколко позиции – като строител, като покровител, като футболен началник, като предприемач и като бранител на „ публичната идея “. Но когато строиш с обществени пари, ползваш общински актив и в това време поставяш условия към Общината, спорът към този момент е явен.

Ако пазарната стопанска система важи, когато компанията строи стадиона, тя би трябвало да важи и когато се употребяват комерсиалните му площи. Ако бизнесът има право на облага, Общината има право на наем. Ако клубът желае поддръжка за децата, дано тя бъде транспарантна, целева и идентична за всички спортни клубове в Пловдив.

Но формулата „ публичното заплаща, частното употребява, а приходите остават неразбираеми “ към този момент не може да продължава.

Затова новото предложение е значим тест за Общинския съвет. Не просто дали ще подпише следващия анекс с Ботев, а дали най-сетне ще отбрани обществения интерес. Колежа би трябвало да бъде домът на Ботев, само че не и частна територия на Илиян Филипов. Стадионът би трябвало да бъде място за футбол, само че не и безконтролна комерсиална зона върху общински парцел.

Ако Общината си върне действителното ръководство върху залите, скайбоксовете, магазините, фитнеса и паркинга, това няма да е удар против Ботев, а връщане към нормалността.