Започва възстановяването на скулптурата на Диана в Монтана
Община Монтана е подготвена да поръча нова отливка на бронзовата скулптура на Диана, заяви кметът Златко Живков. Той договаря с донори за финансиране на направата, която се пресмята на 22 хиляди лв..
Перипетиите към нея не са малко. Съществува единствено едно копие от бял цимент и мозайка, което е частна благосъстоятелност. Притежателят дълго време бил неоткриваем, а откакто се свързали с него сложил условия от през днешния ден за шест дни да бъде свалена отливката от фигурата, споделя арх. Иван Замфиров – един от основателите за възобновяване на статуята
„ Сигурно ще се наложи огромен ретуш”, счита създателят Димитър Ганчев. Собственикът на скулптурата самоуверено я „ доизкусурил “ – поставил презрамки върху тялото. Калъпите ще бъдат свалени до три до четири дни по инструкции на Ганчев. „ След това леярите си знаят работа”, споделя той. Симо Алексов и синът му са измежду най-големите майстори в страната в този поминък. Работят с фамозни български създатели като Георги Чапкънов, Величко Минеков, Богомил Живков Никола Личков.
Бронзовата скулптура на римската богиня е направена през 1973 година. Малко безконтролно я сложили без фундамент, напряко върху земята пред Ловния дом до Калето в Монтана. Там просъществувала до измененията и началото на 90-те години била открадната. С горест Ганчев споделя за разграбването на бронзовите бюстове и скулптури из цялата страна. Спомня си с какво удивление минавал около барелефа на първия български книжовен критик Нешо Бончев, изработен от скулптора Мина Иванов и подложен в Борисовата градина в столицата.
Съжалява, че не е правил всичко в камък като римляните. „ Те въпреки всичко са имали отношение към изкуството, каквото ние нямаме”, споделя Ганчев.
Той е роден в Бели мел, община Чипровци на 29 март,1929 година. Извървял е дълъг, изпълнен с не малко трудности път. До осем години живее на село. Заради учението отива във Враца. След като навършва 20 години отива в казармата за цели три години.След това кандидатства три пъти, до момента в който е признат в Художествената академия. Обича да работи с глина, доста е добър във ваенето на дърво и камък. Може да бъде и леяр на творбите си, само че гледа много сериозно на това свое умеене.В столицата Ганчев е направил няколко орелефа, един бюст и един четири метров тотемен дирек в индиански жанр с вигвам. Има комбинация, която изобразява битка сред каратисти и е сложена пред административната постройка на Националната спортна академия.
В Монтана е работил през 1983 година. Направените от него бюстове на Христо Ботев, Васил Левски, Никола Вапцаров още стоят в дворовете на три учебни заведения в града. Не такава е ориста на бюстовете, които направил на Христо Михайлов / за двора на едно шивашко предприятие/ и на Митко Палаузов.
Те са изчезнали. Пред барелефа на Дико Илиев, чиито създател също е Ганчев, още се сервират венци и цветя в памет на композитора.Ганчев е основал и паметника на военачалник Александър Арнолди, командващ на съветските войски, освободили Кутловица/ дн. Монтана/. Трудности съпътствали монтирането на монумента, изработен напълно от гранит. Още щеше да стои на части, които до момента да са раздробени, в случай че не беше заместник-кметът Марин Маринов. Той обезпечил техниката, нужна за слагането на солидните каменни парчета. Случило се във време на безредие при промяната на кмет с различен. „ Такъв е животът – при промяната на кмета си отива и пъдаря”, цитира Ганчев.
Перипетиите към нея не са малко. Съществува единствено едно копие от бял цимент и мозайка, което е частна благосъстоятелност. Притежателят дълго време бил неоткриваем, а откакто се свързали с него сложил условия от през днешния ден за шест дни да бъде свалена отливката от фигурата, споделя арх. Иван Замфиров – един от основателите за възобновяване на статуята
„ Сигурно ще се наложи огромен ретуш”, счита създателят Димитър Ганчев. Собственикът на скулптурата самоуверено я „ доизкусурил “ – поставил презрамки върху тялото. Калъпите ще бъдат свалени до три до четири дни по инструкции на Ганчев. „ След това леярите си знаят работа”, споделя той. Симо Алексов и синът му са измежду най-големите майстори в страната в този поминък. Работят с фамозни български създатели като Георги Чапкънов, Величко Минеков, Богомил Живков Никола Личков.
Бронзовата скулптура на римската богиня е направена през 1973 година. Малко безконтролно я сложили без фундамент, напряко върху земята пред Ловния дом до Калето в Монтана. Там просъществувала до измененията и началото на 90-те години била открадната. С горест Ганчев споделя за разграбването на бронзовите бюстове и скулптури из цялата страна. Спомня си с какво удивление минавал около барелефа на първия български книжовен критик Нешо Бончев, изработен от скулптора Мина Иванов и подложен в Борисовата градина в столицата.
Съжалява, че не е правил всичко в камък като римляните. „ Те въпреки всичко са имали отношение към изкуството, каквото ние нямаме”, споделя Ганчев.
Той е роден в Бели мел, община Чипровци на 29 март,1929 година. Извървял е дълъг, изпълнен с не малко трудности път. До осем години живее на село. Заради учението отива във Враца. След като навършва 20 години отива в казармата за цели три години.След това кандидатства три пъти, до момента в който е признат в Художествената академия. Обича да работи с глина, доста е добър във ваенето на дърво и камък. Може да бъде и леяр на творбите си, само че гледа много сериозно на това свое умеене.В столицата Ганчев е направил няколко орелефа, един бюст и един четири метров тотемен дирек в индиански жанр с вигвам. Има комбинация, която изобразява битка сред каратисти и е сложена пред административната постройка на Националната спортна академия.
В Монтана е работил през 1983 година. Направените от него бюстове на Христо Ботев, Васил Левски, Никола Вапцаров още стоят в дворовете на три учебни заведения в града. Не такава е ориста на бюстовете, които направил на Христо Михайлов / за двора на едно шивашко предприятие/ и на Митко Палаузов.
Те са изчезнали. Пред барелефа на Дико Илиев, чиито създател също е Ганчев, още се сервират венци и цветя в памет на композитора.Ганчев е основал и паметника на военачалник Александър Арнолди, командващ на съветските войски, освободили Кутловица/ дн. Монтана/. Трудности съпътствали монтирането на монумента, изработен напълно от гранит. Още щеше да стои на части, които до момента да са раздробени, в случай че не беше заместник-кметът Марин Маринов. Той обезпечил техниката, нужна за слагането на солидните каменни парчета. Случило се във време на безредие при промяната на кмет с различен. „ Такъв е животът – при промяната на кмета си отива и пъдаря”, цитира Ганчев.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ