Близки на загинала до Крушунските водопади осъдиха община да плати 300 000 лева
Община Летница ще би трябвало да заплати 300 000 лв. на фамилията на Катя Павлова, която преди 7 години почина при свлачище на екопътека до Крушунските водопади. Решението е на Окръжния съд в Ловеч, представен от.
Още по темата
Съдът призна общината за отговорна за случая, заради което подреди тя да заплати по 100 000 лв. на брачна половинка на умрялата и на двете ѝ деца.
Случаят е необикновен, тъй като до преди две години Върховен касационен съд нямаше процедура за приложение на закона при сходни проблеми, защото става дума за благосъстоятелност върху просторен парцел и за вреди от естествено събитие като срутището. Тогава до висшия съд стигна делото против община Летница, заведено от родителите и дъщерята на починалия с Павлова в свлачището англичанин Йън Джонсън. Те бяха завели частични искове за неимуществени вреди, а цялостните им размери бяха по 300 000 лв..
Първоначално съдът в Ловеч отхвърли исковете, като одобри, че сриването е непреодолима мощ, само че по-късно Апелативният съд във Велико Търново анулира решението и осъди общината да заплати общо 100 000 на околните на Джонсън. Делото стигна до Върховен касационен съд, който одобри, че " непреодолима мощ като събитие, освобождаващо от отговорност по чл.50 от Закон за задълженията и договорите притежателя на движимостта за породените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последствията от него не могат да бъдат предотвратени, чрез общоприложимите все още средства и благоприятни условия на науката и техниката ".
Член 50 от Закона за отговорностите и договорите визира вредите, произлезли от каквито и да са движимости, за тях дават отговор солидарно притежателят и лицето, под чийто контрол те се намират.
Върховните съдии Емил Томов, Драгомир Драгнев и Геновева Николаева взеха решение, че самото сриване е било непредвидимо и непредотвратимо, само че не и последствията от него. Експерти заключиха, че това са периодически и присъщи за напукани скални масиви процеси и биха могли да се вземат ограничения за обезопасяването им. Такива са обрушване на рискови парчета, подсилване с мрежи или подпорни стени. Друг вид е да се направи защитна козирка или просто пътеката да бъде преместена надалеч от ската. Общината в Летница е подхванала такива ограничения и е построила безвредна екопътека, само че го е направила едвам след случая.
След решението на Върховен касационен съд, дело против общината заведе и фамилията на Катя Павлова. Исковата молба е била подадена електронно на 6 ноември 2020 година, тъкмо 5 години след гибелта на дамата. По този мотив общината е желала делото да бъде прекъснато заради изтекла отминалост за погасяване на всички вземания, воден е и правосъден спор, защото Павлова е умряла на 6 ноември 2015 година, само че в акта за гибелта ѝ е била записана дата 8 ноември, когато тялото ѝ е открито. В последна сметка Върховен касационен съд реши, че щом исковата молба е подадена на 6 ноември 2020 година, давностният период не е изминал.
Трагедията на екопътеката в естествения парк " Маарата " в Крушуна се е случила, до момента в който Павлова, Джонсън и тяхна другарка минавали по едно от мостчетата по пътеката. Тогава голяма скална маса се срутила и ги затрупала. Единствено приятелката им оживяла, тя е била затисната от канара, само че избавена от минаващ наоколо човек. Телата на Павлова и Джонсън бяха открити чак след два дни. Според лекарите те не са имали никакъв късмет да оцелеят.
От материалите в заведеното от околните на Павлова дело излиза наяве, че те живеели в Лондон и 45-годишната тогава жена пристигнала в България няколко дни преди случая, с цел да възобнови документите си за идентичност. Планирали даже брачният партньор ѝ да пристигна с нея, само че решили, че е по-добре той да остане при децата, защото 16-годишната им щерка била още ученичка. Във съдбовния ден брачният партньор ѝ няколко пъти не успявал да се свърже нито с нея, нито с приятелката ѝ. Едва на идващия ден научил от дъщерята на ранената при случая жена, че се е случило нещо, само че тя не му споделила тъкмо какво, защото телата на затрупаните още не били открити. След това незабавно отлетял за България с щерка си и отпътувал непосредствено за Крушуна, където към този момент схванал какво е станало.
Семейството на Катя Павлова споделя, че тя е била жизнерадостна майка и брачна половинка, опората в фамилията, а нейната гибел поставила завършек на домашния уют и благополучие на тримата, разяснява lex.bg. Показания са дали и двама нейни другари, като единият е посрещнал фамилията ѝ, когато пристигнали след случая в България. Те описват, че момичето плачело непрестанно, а момчето единствено мълчало. Животът им по-късно радикално се трансформирал, синът станал нападателен, спрял да оказва помощ на татко си в фамилния ресторант, а момичето се затворило в себе си и не желало да върви на учебно заведение.
За да почете желае на фамилията, арбитър Иваничка Константинова написа, че община Летница не оспорва, че е притежател на парцела, в който е настъпил случаят, а повода за него е неочакваното сриване на скалите - тези обстоятелства са признати за безспорни.
" Поради това Община Летница носи отговорност за породените на ищците вреди, на съображение чл.50 от Закон за задълженията и договорите, защото срутището, зародило на 6 ноември 2015 година в естествената забележителност " Марата ", благосъстоятелност на общината, се дължи на свойствата и качествата на движимостта ", пише в решението. В него съдът приема за потвърдени и претърпените вреди от фамилията на Павлова, само че е решил, че справедливото обезщетение е по 100 000 лв. за всеки и отхвърля исковете им до цялостния размер от по 300 000 лв..
Решението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Апелативния съд във Велико Търново.
Още по темата
Съдът призна общината за отговорна за случая, заради което подреди тя да заплати по 100 000 лв. на брачна половинка на умрялата и на двете ѝ деца.
Случаят е необикновен, тъй като до преди две години Върховен касационен съд нямаше процедура за приложение на закона при сходни проблеми, защото става дума за благосъстоятелност върху просторен парцел и за вреди от естествено събитие като срутището. Тогава до висшия съд стигна делото против община Летница, заведено от родителите и дъщерята на починалия с Павлова в свлачището англичанин Йън Джонсън. Те бяха завели частични искове за неимуществени вреди, а цялостните им размери бяха по 300 000 лв..
Първоначално съдът в Ловеч отхвърли исковете, като одобри, че сриването е непреодолима мощ, само че по-късно Апелативният съд във Велико Търново анулира решението и осъди общината да заплати общо 100 000 на околните на Джонсън. Делото стигна до Върховен касационен съд, който одобри, че " непреодолима мощ като събитие, освобождаващо от отговорност по чл.50 от Закон за задълженията и договорите притежателя на движимостта за породените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последствията от него не могат да бъдат предотвратени, чрез общоприложимите все още средства и благоприятни условия на науката и техниката ".
Член 50 от Закона за отговорностите и договорите визира вредите, произлезли от каквито и да са движимости, за тях дават отговор солидарно притежателят и лицето, под чийто контрол те се намират.
Върховните съдии Емил Томов, Драгомир Драгнев и Геновева Николаева взеха решение, че самото сриване е било непредвидимо и непредотвратимо, само че не и последствията от него. Експерти заключиха, че това са периодически и присъщи за напукани скални масиви процеси и биха могли да се вземат ограничения за обезопасяването им. Такива са обрушване на рискови парчета, подсилване с мрежи или подпорни стени. Друг вид е да се направи защитна козирка или просто пътеката да бъде преместена надалеч от ската. Общината в Летница е подхванала такива ограничения и е построила безвредна екопътека, само че го е направила едвам след случая.
След решението на Върховен касационен съд, дело против общината заведе и фамилията на Катя Павлова. Исковата молба е била подадена електронно на 6 ноември 2020 година, тъкмо 5 години след гибелта на дамата. По този мотив общината е желала делото да бъде прекъснато заради изтекла отминалост за погасяване на всички вземания, воден е и правосъден спор, защото Павлова е умряла на 6 ноември 2015 година, само че в акта за гибелта ѝ е била записана дата 8 ноември, когато тялото ѝ е открито. В последна сметка Върховен касационен съд реши, че щом исковата молба е подадена на 6 ноември 2020 година, давностният период не е изминал.
Трагедията на екопътеката в естествения парк " Маарата " в Крушуна се е случила, до момента в който Павлова, Джонсън и тяхна другарка минавали по едно от мостчетата по пътеката. Тогава голяма скална маса се срутила и ги затрупала. Единствено приятелката им оживяла, тя е била затисната от канара, само че избавена от минаващ наоколо човек. Телата на Павлова и Джонсън бяха открити чак след два дни. Според лекарите те не са имали никакъв късмет да оцелеят.
От материалите в заведеното от околните на Павлова дело излиза наяве, че те живеели в Лондон и 45-годишната тогава жена пристигнала в България няколко дни преди случая, с цел да възобнови документите си за идентичност. Планирали даже брачният партньор ѝ да пристигна с нея, само че решили, че е по-добре той да остане при децата, защото 16-годишната им щерка била още ученичка. Във съдбовния ден брачният партньор ѝ няколко пъти не успявал да се свърже нито с нея, нито с приятелката ѝ. Едва на идващия ден научил от дъщерята на ранената при случая жена, че се е случило нещо, само че тя не му споделила тъкмо какво, защото телата на затрупаните още не били открити. След това незабавно отлетял за България с щерка си и отпътувал непосредствено за Крушуна, където към този момент схванал какво е станало.
Семейството на Катя Павлова споделя, че тя е била жизнерадостна майка и брачна половинка, опората в фамилията, а нейната гибел поставила завършек на домашния уют и благополучие на тримата, разяснява lex.bg. Показания са дали и двама нейни другари, като единият е посрещнал фамилията ѝ, когато пристигнали след случая в България. Те описват, че момичето плачело непрестанно, а момчето единствено мълчало. Животът им по-късно радикално се трансформирал, синът станал нападателен, спрял да оказва помощ на татко си в фамилния ресторант, а момичето се затворило в себе си и не желало да върви на учебно заведение.
За да почете желае на фамилията, арбитър Иваничка Константинова написа, че община Летница не оспорва, че е притежател на парцела, в който е настъпил случаят, а повода за него е неочакваното сриване на скалите - тези обстоятелства са признати за безспорни.
" Поради това Община Летница носи отговорност за породените на ищците вреди, на съображение чл.50 от Закон за задълженията и договорите, защото срутището, зародило на 6 ноември 2015 година в естествената забележителност " Марата ", благосъстоятелност на общината, се дължи на свойствата и качествата на движимостта ", пише в решението. В него съдът приема за потвърдени и претърпените вреди от фамилията на Павлова, само че е решил, че справедливото обезщетение е по 100 000 лв. за всеки и отхвърля исковете им до цялостния размер от по 300 000 лв..
Решението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Апелативния съд във Велико Търново.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ