Обществото в РС Македония продължава да се облъчва с пропаганда,

Обществото в районен съд Македония продължава да се облъчва с агитация, сътворена още преди края на Втората международна война в партизанските щабове на Тито.
Иван Николов, издател и познавч на Балканите
Отворете който и да е вестник, издаван в Скопие, влезте в който и да е електронен уебсайт, проследете телевизионните излъчвания и ще попаднете на лавина от думи, схващания и изказвания, които не водят към прояснение на мисълта и духа, а те хвърлят в мрачна невъзможност.

За страдание по този начин е за просветените, за тези, които все пак, са запазили достолепие и се съпротивляват, въпреки и безмълвно, на тази буря, непозната на никое място по света.

И това е единствено поради упоритото и фанатично упорствуване на елитите в тази страна да признаят простата истина, че МАКЕДОНСКАТА НАЦИЯ, ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА, НА КОЯТО ТАКА ДЪРЖАТ, Е ПОЛИТИЧЕСКА, че езикът е основан с указ от Белград през 1945 година, и съзнателно сърбизиран с петте букви на Вук Караджич. А за какво няма падежи, никой не разсъждава. Защото, в случай че разсъждава, ще би трябвало да направи извода, че единствено българският и македонската езикова норма нямат падежи, измежду останалите сродни езици. Какво значи това, дано корифеите на етнопропагандата в Скопие да отговорят.
" Българските национални песни " на братя Миладинови
Нормалният мозък не може да изясни тази обърната пирамида на македонистичното „ знание “. Здравият разсъдък не схваща, за какво, сборникът с национални песни, издадени в Загреб с автентично заглавие „ Български национални песни “ и името на създателите, изписано Братья Миладиновци, в Скопие се преиздава по този начин:

Брака Миладиновци

Димитриjа и Константин

З Б О Р Н И К

НА НАРОДНИ ПЕСНИ

ЗЛАТНА КНИГА

НА МАКЕДОНСКАТА ПРЕРОДБА

В името на какво се прави това? Нека експертите по история, просвета, фолклор, езикознание да обяснят. Как бруталното „ пресътворяване “ на самоличността на създателите, които собственоръчно са изписали имената си и заглавието на сборника, през днешния ден претърпява тази необяснима метаморфоза…

И тъй като тук е злоупотребено с името „ Български национални песни “, надзъртаме още веднъж в днешната реалност в страната около Вардара, с цел да преоткрием простата истина, че думата „ българин “ е изконният зложелател на тази страна и той би трябвало да се затрива в книгите, да се сатанизира в пропагандата, да се насища с омерзение в съзнанието на народа…
Заради своя български дух Братя Миладинови са наклеветени от гърците и умират в Цариградските тъмници през 1862 година
Случаят с побоя над българина Християн Пендиков от Охрид на 19 януари т.г. удостоверява тази психическа и политическа особеност. И всичко това се прави, за какво? За да се „ утвърждава “ идентичността. Каква е тази еднаквост, че толкоз се трепери над нея? Паническата угриженост за идентичността не издава ли нейната неестественост, или в най-хубавия случай, нейната политическа генетика. ЗАЩО ГОСПОДАТА, ПРИЗВАНИ ДА съдебна експертиза РАЗПОРЕЖДАТ СЪС СЪДБИНИТЕ НА ТАЗИ ДЪРЖАВА, НЕ СИ ПРИЗНАЯТ: „ ДА, НИЕ съдебномедицинска експертиза ПОЛИТИЧЕСКА НАЦИЯ, СЪТВОРЕНА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, С ЕЗИК СЪЩО СЪТВОРЕН ТОГАВА… “ И всичко ще си отиде по местата. Няма да се постанова те да фалшифицират нито Миладиновци, нито Методи Шаторов – Шарло, както прави проф. Виолета Ачковска и всички пропагандисти на държавна хранилка…

На 15 януари 2023 година в. “Денешен “ високопарно афишира: “…На денешен ден во 1909 година во Солун е образувана Народна федеративна партиjа…Мегу наjпознатите македонски револуционери – припадници на ова партиjа се… Jане Сандански … Димо Хаджи Димов и др… “ Но за какво вестникът не загатва, че в брой 1 от 17 януари 1909 година на в. „ Народна воля “, орган на тази партия, на чист български език написа: “Партията и нейният вестник си слагат за цел да съставляват ползите на….българското население… “
Над 150 години след издаването им в районен съд Македония не знаят по какъв начин наподобяват даже оригиналите на сръбските учени
Това е казусът: идентитетът, който не желаят да бъде наименуван – политически.

А наше право е да споделяме това, което в Скопие не желаят да чуят, с цел да вървим, колкото е допустимо, по-бързо напред. /БГНЕС

--------------------------------

Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.