Доминик Хамерс на „Булевард 2044“: Прогресът е невъзможен без рудодобив
„ Обществото би трябвало да разбере, че в случай че желае напредък, без рудодобив това няма по какъв начин да се случи. Ние в Група ГЕОТЕХМИН и по-конкретно в Елаците-Мед се стремим да добиваме от ден на ден мед от по-малко естествени запаси, като използваме по-малко вода, по-малко сила и имаме по-малък отпечатък върху околната среда ", сподели изпълнителният шеф на Геотехмин ООД Доминик Хамерс на събитието „ Булевард 2044 ", част от поредицата „ Пилоти на бъдещето " на списание BGlobal.
Той описа за голямата роля на медта в прехода към чиста, нисковъглеродна стопанска система и за провокациите, пред които е изправен рудодобивът. В света има все по-малко нови огромни открития, както и планове за рандеман на висококачествена мед. В допълнение наличието на мед в рудата е все по-ниско, има дефицит на работна ръка, популистки митинги и геополитическа неустойчивост. От първия сондаж до производството минават приблизително 16 години - т.е. процесът за издаване на разрешителни за нови рудници и за разширение на съществуващи е комплициран и времеемък.
За да се оправим с провокациите, свързани с добива и преработката на мед, ще са нужни ограничения. Доминик Хамерс изясни, че най-важните от тях са няколко. Необходимо е държавните управления да подтикват изследването на медни находища и да поддържат нови планове за медни рудници. Трябва да се усили преработването - да се извлече 100% от медта в медния скрап, като се има поради, че преработването лишава по-малко сила и не оставя спомагателен отпечатък върху околната среда. Необходимо е създаване на технологии, които разрешават добиване на мед от руди с по-ниско наличие и така нататък
В представянето на Група ГЕОТЕХМИН в „ Булевард 2044 " взе участие и студентката Йоанна Марковска от компетентност „ Хидрогеология и инженерна геология " в МГУ „ Св. Иван Рилски ". В диалог с Доминик Хамерс за бъдещото на добива тя описа, че дълбоководният рандеман е един от методите за произвеждане на мед, която е нужна за зеления преход. „ Опитът на международно равнище и многочислени изследвания на водещи компании в дълбоководния рандеман демонстрират, че бъдещето на добива на потребни изкопаеми е ориентирано главно към морското дъно. Трябва да имаме поради и че рудата на морското дъно е с доста по-висока централизация, в сравнение с сушата ", изясни Йоанна Марковска. Според нея неналичието на метали би лимитирала напредването на хората по суша, въздух и вода. „ Металите са нужни в редица промишлености, в семейството, медицината и колкото и да желаеме да ограничим тяхното потребление, всекидневието ни е немислимо без тях. Добивът на метали няма да спре, защото вторичният рандеман посредством преработването на акумулатори и други материали не би бил задоволителен ", заключи студентката от МГУ.
Той описа за голямата роля на медта в прехода към чиста, нисковъглеродна стопанска система и за провокациите, пред които е изправен рудодобивът. В света има все по-малко нови огромни открития, както и планове за рандеман на висококачествена мед. В допълнение наличието на мед в рудата е все по-ниско, има дефицит на работна ръка, популистки митинги и геополитическа неустойчивост. От първия сондаж до производството минават приблизително 16 години - т.е. процесът за издаване на разрешителни за нови рудници и за разширение на съществуващи е комплициран и времеемък.
За да се оправим с провокациите, свързани с добива и преработката на мед, ще са нужни ограничения. Доминик Хамерс изясни, че най-важните от тях са няколко. Необходимо е държавните управления да подтикват изследването на медни находища и да поддържат нови планове за медни рудници. Трябва да се усили преработването - да се извлече 100% от медта в медния скрап, като се има поради, че преработването лишава по-малко сила и не оставя спомагателен отпечатък върху околната среда. Необходимо е създаване на технологии, които разрешават добиване на мед от руди с по-ниско наличие и така нататък
В представянето на Група ГЕОТЕХМИН в „ Булевард 2044 " взе участие и студентката Йоанна Марковска от компетентност „ Хидрогеология и инженерна геология " в МГУ „ Св. Иван Рилски ". В диалог с Доминик Хамерс за бъдещото на добива тя описа, че дълбоководният рандеман е един от методите за произвеждане на мед, която е нужна за зеления преход. „ Опитът на международно равнище и многочислени изследвания на водещи компании в дълбоководния рандеман демонстрират, че бъдещето на добива на потребни изкопаеми е ориентирано главно към морското дъно. Трябва да имаме поради и че рудата на морското дъно е с доста по-висока централизация, в сравнение с сушата ", изясни Йоанна Марковска. Според нея неналичието на метали би лимитирала напредването на хората по суша, въздух и вода. „ Металите са нужни в редица промишлености, в семейството, медицината и колкото и да желаеме да ограничим тяхното потребление, всекидневието ни е немислимо без тях. Добивът на метали няма да спре, защото вторичният рандеман посредством преработването на акумулатори и други материали не би бил задоволителен ", заключи студентката от МГУ.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ