Обществото продължава да бъде разделено по въпроса за приемането на

...
Обществото продължава да бъде разделено по въпроса за приемането на
Коментари Харесай

Българите остават разделени за еврото - остава страхът от скок на цените

Обществото продължава да бъде разграничено по въпроса за приемането на еврото, само че позицията в поддръжка на участието ни в еврозоната последователно " си пробива път ".

Данните от националното представително изследване за настройките на жители и бизнеса за " Присъединяване на България към еврозоната " показа в Министерски съвет социологът от " Алфа Рисърч " Боряна Димитрова. Проучването е извършено в интервала 18-22 юли посредством директно стандартизирано изявление с таблети с жители над 16-годишна възраст и бизнесът с над 500 компании.

Общо 49,2% от жителите поддържат участието на България в еврозоната против 45,8%, които са скептични. 69% от бизнесът остава високо резистентен с положителни настройки за присъединение в еврозоната.

42,5% запитаните жители правят оценка като триумф за страната влизането в еврозоната. Бизнесът е безапелационен, че влизането в клуба на богатите ще е триумф за България.

Основните терзания измежду българските жители не престават да са съсредоточени върху краткосрочните резултати, директно след въвеждане на еврото. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за следствията в близко бъдеще продължава е да е със знак минус (47% отрицателни против 39% положителни мнения). Що се отнася до дълготрайните резултати, и жителите, и бизнес имат оптимистични упования, като изключително мощно те са изразени при бизнесмените.

Позитивните резултати от приемане на еврото ще са улеснение при пътешестване, улеснение на търговията, повишение на сигурността на страната, парите ще бъдат заменени в евро гратис. Негативните резултати във връзка с еврото се коренят в това, че ще намалеят заплатите и пенсиите на хората, само че има и свръхсредоточаване в повишение на цените на храните, далавера и високи цени. Основният боязън и опасения на хората (над 70%) са от високите цени на храните измежду жителите, уточни Боряна Димитрова.

90,4% от запитаните жители са виждали оповестени артикули и услуги от лв. и евро - по този начин нареченото двойно оповестяване на цените.

" Има една доста висока част от популацията, което е осведомено с практиката на двойното обозначаване на цените в лв. и евро ", добави Димитрова.

34% стартират да привикват с цените в евро, като главното комплициране е, че се подвеждат по по-ниската цена. Важно е да има повече хора да свикнат с двойното оповестяване, с цел да може до 1 януари 2026 година доста по-висок дял от хората да се усещат по-добре боравещи с новата европейски валута, надява се социологът.

71,1% от запитаните жители избират да обменят левовете в евро през банкови клонове. Бизнесът е повече от безапелационен, че ще обменя парите точно през банките. 17.8% от запитаните жители ще обменят парите си през Българска народна банка, а през обменни бюра са подготвени да обменят средствата си малко над 11%.

Близо 1/3 (31,5%) от хората настояват, че преобладаващият дел от заплащанията на бизнеса към чиновниците си, е в брой. 77% от интервюираните жители настояват, че заплащанията на заплатите им настояват, че заплащанията им са по банков път.

Малко над 25% от запитаните хора настояват, че в околните месеци ще им се наложи да покачат разноските за труд. Натискът на пазара на труда за задържане на положителните фрагменти и на фрагментите, които са потребни за бизнеса, вършат по този начин, че не дребна част - 25 на 100 от хората считат, че още в първите месеци от въвеждане на еврото, ще се покачат разноските за труд.

Бизнесът слага висока оценка на институциите за справяне с готовността на държавни и частни институции.

Най-висок дял на доверие на бизнеса има към Българска народна банка - 91% доверие, 88% доверие получават комерсиалните банки, Национална агенция за приходите и Министерство на финансите също се радват на високо доверие. Недоверието на бизнеса се корени в общините по отношение на подготовката за работа с еврото.

" Единствените две институции, които срещат отрицателно отношение на бизнеса за еврото са Комисията за отбрана на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията ", посочи Боряна Димитрова.

Увеличава се делът на хората, които се считат за осведомени, като той към този момент е по-голям от този на хората, които не считат, че разполагат с задоволително информация по тематиката - 35,5%.

При бизнеса самооценката за ниво за осведоменост са доста по-високи - над 60% от бизнеса е осведомен за еврото. Гражданите означават, че са добре осведомени за еврото и еврозоната от малкия екран (72%), интернет уеб страниците (29%), обществените мрежи (21%), брошури и листовки (6.7%). Това, на което би трябвало да се акцентира в идващите месеци за информираността на хората от еврото, е в дребните обитаеми места, необразованите и възрастните хора.

Голям % от хората знаят и по кое време ще се вкара еврото като национална валута в България - 91.3% от запитаните знаят, че това ще стане от 1 януари 2026 година 66.8% от жителите знаят за закрепения курс за въвеждане на еврото в България, който е 1.95583. Всеки четвърти знае, че ще има 6-месечен интервал да анулира гратис левовете в еврото в банките.

Зам.-министърът на финансите Методи Методиев съобщи, че могат да се създадат два извода от направеното изследване от страна на " Алфа Рисърч ".

" Първият извод е, че има последователното разрастване на осведомителната акция на държавното управление, която стартира да основава позитивни сигнали - хората и бизнесът става все по-информирани. Още при започване на септември ще стартира масираната връзка за еврото на терен - в огромните и дребни обитаеми места. Вторият значим извод е, че от ден на ден стартира да се ускорява прагматизъм измежду обществото и жителите. Това е един дребен триумф, само че следва още доста работа до приемане на еврото ", сподели още Методиев.

Той е удовлетворен, че нараства и доверието в институциите за готовността за приемане на еврото.

 
 
Източник: lupa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР