Психолог: Обществото ни реагира неадекватно към психично болните хора, станали сме резистентни
Обществото ни е резистентно към проблемите на психологично болните хора. Вместо обаче да посочваме с пръст страдащите, би трябвало да се научим на чувствителност, която ще ни прави съответни в застрашаващи обстановки. Защото този вид проблеми са колкото личностни, толкоз и обществени, споделя психологът Биляна Караджова в изявление пред TrafficNews . Поводът за изявлението ѝ са два непосредствени случая в столицата, при които жена наръгва с нож на инцидентен принцип трима души, а мъж бе сниман да се хвърля под гумите на коли на многолюден бул.. До момента е известно, че и двамата са страдащи от психологично разтройство, само че заради погрешно лекуване са станали заложници на личното си заболяване.
Прочетете още
Правилна ли е реакцията на социума, какви са компликациите пред околните, полагащи грижа за хора в сходни положения и по какъв начин институциите се намесват в тази ситуация, вижте в диалога с психолога:
– Двата случая са разнообразни, изключително в случай че съдим по крайния резултат. Но има ли нещо общото сред тях?
– Това, което е ясно, че и първият, и вторият случай са резултат от липса на лекуване. При случая с дамата, приказваме за човек с диагностицирано заболяване, с патология. Тя е спряла да пие медикаментите, което е подбудител да се възвърне цялата клиника на положението. Вторият случай, както се оказва, също е разследване на нелечение на психологично разстройство.
Така че общото сред тях е това – прекъсване на лекуването, липса на надзор от страна на фамилията. Ангажимент на околните е да се погрижат болният да пие медикаментите си, тъй като очевидно не може да бъде виновен самичък за този развой. Ако те не могат да се оправят, могат да се извърнат към експерти и да търсят разновидности, в които тези медикаменти да бъдат одобрявани постоянно. Защото ето го образецът, в който казусът излиза отвън фамилията.
– Можем ли да преглеждаме това като обществен проблем?
–Много е значимо по какъв начин обществото реагира на една такава обстановка, която се трансформира в проблем. Дали реакцията на близките ще бъде съответна. За страдание, публичната реакция в тази ситуация с мъжа, който се хвърля под колите, като че ли е разграничена на две. Има и некомпетентност, има и адекватност. Адекватността е, че въпреки всичко някой е пуснал сигнал, обещано е предизвестие, че на въпросното място се случва нещо, което заплашва живота на този човек, само че също по този начин заплашва и ориста на хората в колите. Само по себе си, това е една непредвидена обстановка за водача и е причина за случай с тежък край.
Но не можем да си затворим очите за цинизма, съпътстващ реакцията на близките. В клипа се чуват обиди, които не желая да изтъквам. Важно е да осъзнаем, че човек в такова положение не схваща смисъла на думите, той няма и да реагира на тях. Евентуално би реагирал на държанието ви, само че и това е подозрително. Саморазправа сигурно не дава резултат. При тежко заболяване, личността не може да запази достолепието си, само че без значение от това има право на хуманно отношение.
– Каква е вярната социална реакция в един подобен миг?
–Не бива да сме резистентни към това, които се случва към нас. Обществото ни би трябвало да стане по-чувствително към проблемите, които засягат психологичното здраве. Забелязвам, че няма задоволително публикувана и налична информация – аз, като човек, който върви по улиците, какво да направя, когато стана очевидец на една такава обстановка. На кого да се обадя, къде да подам сигнал?
Наблюдателите би трябвало да бъдат съпричастни – да се обадят на Спешен телефон 112 за сигнал, да се огледат дали инцидентно в близост има полицейски патрул. Полицаи и медици са хората, които са подготвени по какъв начин да отработят сходни обстановки, като по едно и също време предпазят страдащия от психологично разтройство от следващо пострадване, само че и да запазят здравето и живота на присъстващите.
– Всъщност наблюдавайки в профил, като че ли не обръщаме задоволително внимание на проблемите, засягащи психологичното здраве. Така ли е?
–Менталното здраве е също толкоз значимо, колкото и физическото. С тази разлика, че ние виждаме болестта тогава, когато то придобие такива измерения – държанието стане извънредно несъответстващо или животозастрашаващо. Целият този развой, достигането в този миг, остава прикрит вътре в индивида. Много значима функционалност на целия наш социум е да бъде сензитивен към знаците на тези проблеми. Но не да посочваме с пръст, а да даваме поддръжка. Не би трябвало да се пропуща предварителната защита, даже при видимо дребни признаци, да се обърне нужното внимание. Да се вземат ограничения, когато към момента не се е стигнало до болестно положение.
– А каква оценка бихте дали на институциите, ангажирани в процеса по поддръжка на болните от психологични болести?
–Не доста позитивна, за жалост.
– На какво се дължи този институционален проблем?
– Ресурсите, с които разполагаме, са в основата му. В страната ни има непълен брой медицински заведения, в които да бъдат настанявани хора с психологични проблеми, да бъдат държани задоволително дълго време на лекуване и когато бъдат изписани за лекуване в домашна среда, да бъде проследявано тяхното положение. В някои случаи по какъв начин протича възобновяване, до момента в който в други – дали не се развива заболяването. Това е слаборазвитото звено – следенето в домашни условия.
Тук е значимо да отбележим, че потребност от поддръжка имат освен страдащите от психологично заболяване, само че и тези, които се грижат за тях. Слабо застъпена е професионалната поддръжка, не се дават препоръки какво следва да е отношението им, по какъв начин да построяват дневния режим и изобщо проекта на деяние, когато в фамилията им има човек със сходни проблеми.
Понякога, тези, полагащи грижи за хора с психологични разтройства, изпадат в безтегловност, мъчно се оправят сами със своя болен непосредствен изключително когато той отхвърля да пие медикаментите или стартира да буйства. Те употребяват някакви способи на въздействие, които от време на време не дават задоволително добър резултат, както в тази ситуация с младата жена, изпадат в обезсърчение и в беззащитност.
Подходът на институциите би бил по-полезен, в случай че е повсеместен – да се провеждат центрове за поддръжка и работа със фамилии, в които има психологично болен човек. Да се откри съпътстваща грижа за близкия кръг от хора на болния. Пример за това са групите за взаимопомощ, в които участва наложително и експерт, където се реализира продан на потребни практики. А те са оставени в безтегловност.
Прочетете още
Правилна ли е реакцията на социума, какви са компликациите пред околните, полагащи грижа за хора в сходни положения и по какъв начин институциите се намесват в тази ситуация, вижте в диалога с психолога:
– Двата случая са разнообразни, изключително в случай че съдим по крайния резултат. Но има ли нещо общото сред тях?
– Това, което е ясно, че и първият, и вторият случай са резултат от липса на лекуване. При случая с дамата, приказваме за човек с диагностицирано заболяване, с патология. Тя е спряла да пие медикаментите, което е подбудител да се възвърне цялата клиника на положението. Вторият случай, както се оказва, също е разследване на нелечение на психологично разстройство.
Така че общото сред тях е това – прекъсване на лекуването, липса на надзор от страна на фамилията. Ангажимент на околните е да се погрижат болният да пие медикаментите си, тъй като очевидно не може да бъде виновен самичък за този развой. Ако те не могат да се оправят, могат да се извърнат към експерти и да търсят разновидности, в които тези медикаменти да бъдат одобрявани постоянно. Защото ето го образецът, в който казусът излиза отвън фамилията.
– Можем ли да преглеждаме това като обществен проблем?
–Много е значимо по какъв начин обществото реагира на една такава обстановка, която се трансформира в проблем. Дали реакцията на близките ще бъде съответна. За страдание, публичната реакция в тази ситуация с мъжа, който се хвърля под колите, като че ли е разграничена на две. Има и некомпетентност, има и адекватност. Адекватността е, че въпреки всичко някой е пуснал сигнал, обещано е предизвестие, че на въпросното място се случва нещо, което заплашва живота на този човек, само че също по този начин заплашва и ориста на хората в колите. Само по себе си, това е една непредвидена обстановка за водача и е причина за случай с тежък край.
Но не можем да си затворим очите за цинизма, съпътстващ реакцията на близките. В клипа се чуват обиди, които не желая да изтъквам. Важно е да осъзнаем, че човек в такова положение не схваща смисъла на думите, той няма и да реагира на тях. Евентуално би реагирал на държанието ви, само че и това е подозрително. Саморазправа сигурно не дава резултат. При тежко заболяване, личността не може да запази достолепието си, само че без значение от това има право на хуманно отношение.
– Каква е вярната социална реакция в един подобен миг?
–Не бива да сме резистентни към това, които се случва към нас. Обществото ни би трябвало да стане по-чувствително към проблемите, които засягат психологичното здраве. Забелязвам, че няма задоволително публикувана и налична информация – аз, като човек, който върви по улиците, какво да направя, когато стана очевидец на една такава обстановка. На кого да се обадя, къде да подам сигнал?
Наблюдателите би трябвало да бъдат съпричастни – да се обадят на Спешен телефон 112 за сигнал, да се огледат дали инцидентно в близост има полицейски патрул. Полицаи и медици са хората, които са подготвени по какъв начин да отработят сходни обстановки, като по едно и също време предпазят страдащия от психологично разтройство от следващо пострадване, само че и да запазят здравето и живота на присъстващите.
– Всъщност наблюдавайки в профил, като че ли не обръщаме задоволително внимание на проблемите, засягащи психологичното здраве. Така ли е?
–Менталното здраве е също толкоз значимо, колкото и физическото. С тази разлика, че ние виждаме болестта тогава, когато то придобие такива измерения – държанието стане извънредно несъответстващо или животозастрашаващо. Целият този развой, достигането в този миг, остава прикрит вътре в индивида. Много значима функционалност на целия наш социум е да бъде сензитивен към знаците на тези проблеми. Но не да посочваме с пръст, а да даваме поддръжка. Не би трябвало да се пропуща предварителната защита, даже при видимо дребни признаци, да се обърне нужното внимание. Да се вземат ограничения, когато към момента не се е стигнало до болестно положение.
– А каква оценка бихте дали на институциите, ангажирани в процеса по поддръжка на болните от психологични болести?
–Не доста позитивна, за жалост.
– На какво се дължи този институционален проблем?
– Ресурсите, с които разполагаме, са в основата му. В страната ни има непълен брой медицински заведения, в които да бъдат настанявани хора с психологични проблеми, да бъдат държани задоволително дълго време на лекуване и когато бъдат изписани за лекуване в домашна среда, да бъде проследявано тяхното положение. В някои случаи по какъв начин протича възобновяване, до момента в който в други – дали не се развива заболяването. Това е слаборазвитото звено – следенето в домашни условия.
Тук е значимо да отбележим, че потребност от поддръжка имат освен страдащите от психологично заболяване, само че и тези, които се грижат за тях. Слабо застъпена е професионалната поддръжка, не се дават препоръки какво следва да е отношението им, по какъв начин да построяват дневния режим и изобщо проекта на деяние, когато в фамилията им има човек със сходни проблеми.
Понякога, тези, полагащи грижи за хора с психологични разтройства, изпадат в безтегловност, мъчно се оправят сами със своя болен непосредствен изключително когато той отхвърля да пие медикаментите или стартира да буйства. Те употребяват някакви способи на въздействие, които от време на време не дават задоволително добър резултат, както в тази ситуация с младата жена, изпадат в обезсърчение и в беззащитност.
Подходът на институциите би бил по-полезен, в случай че е повсеместен – да се провеждат центрове за поддръжка и работа със фамилии, в които има психологично болен човек. Да се откри съпътстваща грижа за близкия кръг от хора на болния. Пример за това са групите за взаимопомощ, в които участва наложително и експерт, където се реализира продан на потребни практики. А те са оставени в безтегловност.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ