Обществото ни днес е дотолкова разделено, че вече е трудно

Обществото ни през днешния ден е дотолкоз разграничено, че към този момент е мъчно да приказваме за единна българска нация. Затова е безсмислено даже да обсъждаме търсенето на всеобщо благополучие, обща концепция, национална идея или общи полезности.

Днес в няколко огромни града живеят повече от половината българи. В същото време над 40 % от територията ни е демографска пустиня, т.е. - на кв.км. живеят по-малко от 10 души. Това значи, че на близо 45 000 кв.км. от България живеят по-малко от 450 000. Пак демографията сочи, че единствено след 15 год. такава пустиня ще са 70 % от страната, тъй като популацията отвън огромните градове измира скоростно, а деца там съвсем не се раждат.

Манталитетът на хората в няколкото ни огромни града и главно в София към този момент доста се разграничава от манталитета на хората в останалата част от страната. Разбирането за благополучие, за бъдеще или за правдивост е безусловно друго в огромните градове и в останалата територия.

В столицата стандартът на живот е по-висок от междинния за Европейски Съюз, а в останалата част от страната вкупом е едвам 45 %.

София създава 53 000 лева Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, до момента в който в останалата част от страната са едвам 26 000 лева Средната заплата в София към март 2025 е 3600 лева до момента в който за останалата част от страната няма и 2000. Затова, само че и по доста други аргументи в столицата ни през днешния ден живеят към този момент напълно разнообразни хора.

Прословутата “столичност ” или “софиянщина ” - чувството на предимство над останалите българи постоянно я е имало - и преди 09.09. и преди 10.11. само че през днешния ден тя е по-голяма от всеки път.

И това се дължи значително на неналичието на страна индивид и оттова -на планувано развиване на районите, на господството на свободния пазар, свободната конкуренция и всичките останали гадости на неолибералния капитализъм, които трансфораха страната и обществото в джунгла, обитаема с хищници и жертви.

Факт е, че в последните 20-25 години столицата безусловно се препълни с хора от цяла България в търсене на прехранване и по-добър живот. Но това ни минимум не трансформира тази реалност. Просто доста от придошлите бързо одобряват новото си амплоа.

До огромна степен това се дължи на по-високия стандарт и по-големите благоприятни условия, които дава подобен огромен град. Но се дължи и на наложените у нас “нови полезности ” - фетиш само към парите, свободна конкуренция, индивидуализъм… които са възприети всеобщо изключително от по-младите в София, Пловдив или Варна.

По тази причина разделянето у нас към този момент е непреодолимо и продължава да се задълбочава. На огромна част от живеещите в София, а ненапълно и в Пловдив и Варна към този момент въобще не им пука за България и още по-лошо - не желаят да се одобряват за българи, с цел да не се съпоставят с “неуспешните ” изостанали техни сънародници от останалите райони и изключително от 40-те % демографска пустиня.

За тях те са “некви сеУяни ”. Умрял е духът на колектива, на националното единство. Жителят на столицата не желае да е идентичен с тези “мьекащите ” или с “онези сеУяни от Русье ”. Иска да е софиянец и европеец, само че не и българин, “ганя ”.

Това разделяне е очевадно в последните няколко години и от него се възползваха всевъзможни фондации и непознати служби, с цел да разделят още повече обществото ни. То се нажежава в допълнение и от основаните в София така наречен национални медии, които от дълго време нямат нищо общо с България. Техните послания обслужват точно " софиянците европейци ", само че не и останалите българи.

Така доста младежи в София, само че и в Пловдив или Варна, смятащи себе си за сполучливи, прегърнаха русофобията, тъй като тя още повече ги отделя от тези “ганьовци, ватници и путинисти ” в провинцията. Спорът към еврото е следващ образец за това разделяне, тъй като тъкмо в огромните градове доста поддържат влизането ни в еврозоната, а в останалата част от България е противоположното.

Нито краят на войната в Украйна, нито влизането или навлизането ни в еврозоната ще трансформират обстановката. Ще има последващи мотиви за разделяне, тъй като то идеално устройва настоящето статукво. Така статуквото си подсигурява, че няма кой и по какъв начин да го смачка.

Разбира се, и в София и в Пловдив и Варна има доста читави българи, мислещи за родината, само че наклонността е те да понижават основно тъй като това е по-възрастната част от популацията им.

Не виждам никаква светлина в тунела. Не виждам силата, която може да промени това тъмно положение точно тъй като младите, бъдещето на родината, от ден на ден ще се местят в огромните градове, а останалата България от ден на ден ще се обезлюдява. Ако не се събудим и продължим по този път, скоро ще се превърнем в територия, в която има няколко огромни града, представляващи сходства на средновековните замъци и десетки хиляди квадратни километри територия, доста рядко обитаема със старци и всевъзможни маргинали и превърната във феодални владения на разнообразни групировки и обособени бандити.

Единствен различен вид е непозната мощ да влезе тук и да ни “поправи ” по собствен метод.

Иван Спирдонов

На фотосите виждате централната софийска улица Витоша и основната улица на Габрово.

послепис - Сега чакам отново всякакви елементарни хора да ме питат за какво ненавиждам София и аз отново да им давам отговор, че никого и нищо българско не ненавиждам, а просто мисля за България.