Обществото не е разделено само на две полярни групи, а

Обществото не е разграничено единствено на две полярни групи, а образува най-малко пет разнообразни категории при всяка социална обстановка. Това твърди психологът проф. Пламен Димитров. Тези групи съществуват даже в спокойно време, проучва той.

Според професора, категориите са: свои, непознати, градивна съпротива, подли другари и фенове. Проф. Димитров, който е съветник по организационно развиване и обществен психолог, има дълбоки наблюдения върху тези процеси както от клинична, по този начин и от обществена позиция.

Към групата на „ своите “ хората имат високо доверие. Те са подготвени да реализират единодушие по разнообразни въпроси. „ Своите “ са възприемани като „ положителни “, тъй като индивидът се разпознава с тях. Принадлежността към тази група дава съдружници и чувство за мощ, която може да липсва на самостоятелно равнище.

„ Чуждите “ постоянно биват демонизирани. Когато доверието и единодушието са ниски, се оформя вражеска картина. Общият зложелател сплотява, изяснява проф. Димитров. Този феномен се следи и на обществени места, където съответни хора или фигури се демонизират, с цел да се сътвори еднаквост на групата. Например, грешките на „ своите “ се простят, до момента в който същите неточности при „ непознатите “ са неоправдателни.

Конструктивната съпротива включва хора, за които има доверие, че са определени или са заслужили да съставляват друга група. Въпреки несъгласията по доста въпроси, се има вяра, че те имат настройка да способстват с градивна рецензия и наличие. Ако има разговор, тази съпротива е доста продуктивна. При липса на разговор обаче, градивната опозиционна настройка изчезва, а хората губят доверие в опцията за договаряния. Смислените митинги водят до договаряния, акцентира професорът.

„ Коварните другари “ са тези, с които има единодушие по някои въпроси, само че липсва взаимно доверие. Тези фигури се появяват в политиката, публичния живот и човешките общности. Те са възприемани като „ неприятни другари “ или „ предатели “. Дори при сключване на контракти, доверието липсва. Подобни обстановки се следят и в геополитиката, където дипломатите постоянно работят със споразумения, за които знаят, че няма да бъдат изпълнени, само че които служат за отсрочване или за активизиране на личните сили. Като образец се показва гласувана оставка, която въпреки и с болшинство, не поражда доверие, а по-скоро трансферира отговорности или дава време за консолидация.

В тази координатна система съществува и голямо болшинство от „ фенове “.

В координатната система неведнъж доста безмълвно и невидимо стои едно голямо болшинство от фенове – кибици, в случай че би трябвало да съм по-краен.

Това са хора, които първо желаят да видят какво се случва. Те не знаят дали имат доверие или дали са съгласни с нещо, само че имат потребност да са в близост, наблюдавайки в профил, както тълпата към шахматистите в градинката на Народния спектакъл.

Проф. Димитров акцентира, че тази конструкция е динамична, а не закрепена. Хората постоянно се пробват да активизират феновете, с цел да станат участници, ангажирани, съдружници или най-малко да чуят и видят опозицията. Тази динамичност се случва неумишлено във всички човешки групи. Принадлежността прелива и когато човек е деен, той сменя лагерите, което изяснява съществуването на толкоз доста „ политически номади “.

Проф. Пламен Димитров е почитан специалист в региона на логиката на психиката. Той е създател на материали по групова и организационна психодинамика, фокусирани върху достоверни водачи и консултанти, с опит в Централна и Източна Европа. Участвал е в научни изявления по трудова и организационна логика на психиката, личностна логика на психиката и екзистенциално-психодинамичен разбор. Освен това е ръководител на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България, което в допълнение акцентира неговия престиж в сферата.