Обществото е станало изключително толерантно към употребата на наркотици, което

Обществото е станало извънредно толерантно към използването на опиати, което в допълнение усложнява казуса. В същото време има стигма към подвластните. Расте цяло потомство, което ще има проблеми с преодоляването на страстите си и с прочувствената си просветеност, поради регулирането на настроението си с опиатите. По-лесният достъп до всевъзможни субстанции и неналичието на същинска връзка „ дете – родител “, тъй като постоянно нямаме време за диалог и време дружно, са единствено част от аргументите за все по-разпространената приложимост на опиати измежду младежите. Младежкият протест през днешния ден е доста по-опасен, а да станеш подвластен от синтетичен стимулант лишава 2 месеца.

Психологът и ръководител на Българска асоциация на експертите по зависимости Сирма Георгиева споделя за неравната борба с бързо развиващия се пазар на опиати, аргументите за взрива в България, до какво води това и какви са методите да разпознаем дете, което е „ закачено “.

Лесен достъп до отрова с незнаен край

В рамките на националната акция " Знам за опиатите, само че не използвам! ", специалистът по зависимости акцентира, че през днешния ден децата имат извънредно улеснен достъп до опиати, изключително до синтетични, които могат да се създават даже в домашни условия. „ Този взрив не се случва единствено в България, само че и в чужбина и този проблем не е добре решен на никое място ", споделя тя. Тийнейджърската възраст е интервал на любознание и протест, когато младежите търсят способи да се откъснат от фамилията и да се причислят към групата на връстници.

„ Тийнейджърите са податливи, тъй като това е интервалът, в който сме извънредно любопитни към света. Групата на връстниците е и нашето обществено огледало по това време и там изпробваме всичко ново и друго, което не е част от фамилията, а в противен случай, опонира на порядките в него. Младежкият протест би трябвало да го има, той е натурален, само че в днешно време методът, по който се бунтуват децата е извънредно рисков “, показва Сирма Георгиева.

Дори не можем да измерим риска от приготвените в домашни лаборатории синтетични опиати – сигурно е в пъти повече от този при познатите до момента наркотични субстанции. „ Не знаем какъв е съставът им, а веществото всекидневно е с по-силен резултат, което го прави и по-отровен. Има синтетични разновидности както на стимулантите, по този начин и на депресантите и халюциногените. “

Зависим от веднъж?

Зависимостта не се случва от една приложимост, само че могат да се случат доста други неприятни неща. В днешно време единствено един от рисковете е насърчаване на взаимозависимост – синтетичните опиати крият доста висок риск от инсулти, инфаркти и трайна неуравновесеност и съдбовен край, даже единствено след една приложимост.

Колко време и приложимост е належащо, с цел да се развие взаимозависимост към опиатите е въпрос, който зависи от доста фактори – биологични и психични. Най-бързо се развива взаимозависимост към синтетичните стимуланти – те са с извънредно висок адиктивен фактор, доста мощно пристрастяващи. Зависимостта може да се случи единствено за 2-3 месеца – от първата приложимост досега, в който индивидът осъзнава, че опиатите му вредят, само че не може да спре да ги използва.  

Младежите не съумяват да развият умения за контролиране на страстите си

Много хора – и деца, и възрастни, употребяват веществата за прочувствена регулация, само че това са недобре работещи тактики за справяне с прочувствената регулация. Тук и в този момент то свършва работа, само че в дълготраен проект вредите са големи. Заради позитивния резултат все още, на употребяващия му харесва и по този начин стартира да контролира настроението си. Така подрастващите не съумяват да развият други положителни умения за регулация на страстите си - опиатите стават единственият метод. Без тях употребяващите младежи не могат да преодоляват напрежението даже от любовна тръпка или стихия в връзките. Това въздейства извънредно зле върху прочувствената просветеност на младото потомство.

Какви са признаците, че детето взима нещо?

Рязка смяна в настроението, навиците и държанието, несдържаност и по дребни мотиви, отбягване на по-продължителен контакт с най-близките, смяна на средата и приятелския кръг, желанието за спорт и други интензивности изчезва, триумфът в учебно заведение се трансформира – това са единствено част от признаците, че младежът може би има проблем.  Рязка превъзбуда последвана от по-дълъг сън също може да бъзе признак.

„ Има спиране на диалога сред деца и възрастни. Факт е - на родителите несъмнено не им е елементарно. По метода, по който живеем, гоним кариери, финансов триумф и желаеме да осигурим на децата си обучение, технологии и други, не прекарваме качествено време със фамилията. Не ни остава сила за диалог. Начинът, по който се свързват сега децата – през обществените мрежи е друг. Те имат потребност от друг метод. Това основава навиците на мозъците на децата през днешния ден – всичко би трябвало да става бързо, шумно и шарено, с цел да ги заинтригува. Скуката през днешния ден е неналичието на задоволително мощни тласъци. А това е доста друго от метода, по който техните родители са научени да усвояват информация. “

Грешката „ Аз съм другар на детето си “

Експертът акцентира, че хубавичко доверителна връзка сред родители и деца е от основно значение за предварителната защита на използването на опиати.  „ Тази връзка обаче стартира много по-рано от тийнейджърската възраст - би трябвало да приказваме с детето. Трябва да създадем положителни здравословни привички, да спортуват, да имат обществена среда, която ги увлича към други активност. Обратното на зависимостта е свързаността с другите и уменията да имам качествена връзка с моите близки и другари “.

Родителите би трябвало да бъдат ролеви модели и да слагат ясни граници, с цел да опазят живота и здравето на децата си.

„ Трябва да има правила у дома. Ние не сме другари на децата си - би трябвало да имаме открит разговор, само че нашата роля е да слагаме граници и да опазим живота и здравето им “.

Толерантни сме към опиатите, само че не и към подвластните

Обществото е станало извънредно толерантно към използването на опиати, което в допълнение усложнява казуса. Не би трябвало да се не помни и че децата наблюдват възрастните.

„ Колко хора съгласно вас се тормозят, че в заведенията се използва? Изключително толерантни сме към използването, това е проблем, до момента в който сме толерантни към използването, всички сме в този риск. Едновременно сме толерантни към използването, а в това време има стигма към зависимостите. Много родители не одобряват казуса и отхвърлят, че децата им са тръгнали по стъпките “, споделя ръководителят на Българската асоциация по зависимости.

90-92% от хората, които са развили взаимозависимост, умират от зависимостта или от затруднения, свързани с нея – това е доста повече от всевъзможен вирус. Част от аргументите статистиката да е такава, са стигмата или изчерпаните финансови запаси на фамилията, което не може да заплати на рехабилитационната стратегия на подвластното си дете.

Ролята на акции като „ Знам за опиатите, само че не използвам “  е голяма, тъй като колкото повече информация има, толкоз по-вероятно е тя да бъде чута и осъзната, счита експертът.

*Материалът е създаден в границите на план, изпълняван с финансовата поддръжка на Национална стратегия за юношески действия по член 10а от Закона за хазарта (2023-2025) на Министерството на младежта и спорта по контракт № 25-00-53/21.11.2024 година