Момчето, което плати за висшето си със стотинки от дарения
Общественото финансиране или „ crowdfunding “, както му споделят на британски, при което човек събира нужната му сума посредством дребни дарения от хората, е много известно онлайн от години към този момент. Сайтове като Kickstarter и Indiegogo дават платформа, от която всеки човек може да покаже плана, продукта или услугата си пред целия свят и да получи друго количество парички, кой колкото има опция, с цел да я финансира.
Хайс приключва гимназия през 1987, когато е на 18 години, и по-късно е признат в Университета в Илинойс. От работата си в аптека съумява да изкара към 2 500 $, само че тези пари надалеч няма да му стигнат, с цел да заплати образованието си и таксите към него, което общо възлиза на 28 000 $ (около 57 000 $ днес). Семейството му е от междинната класа и майка му и татко му към този момент са изучили четири от децата си в университет. Таткото на Майк е фармацевт, а майка му е учителка и макар че могат да му оказват помощ, синът им не желае да ги вкарва в заеми.
Панорамна фотография на Университета в Илинойс
И по този начин, младежът взема решение просто да помоли 2,8 милиона души да му дадат 1 цент. За задачата се свързва с известния създател от Chicago Tribune Боб Грийн, с цел да получи помощ. Грийн стартира кариерата си като публицист, a по-късно списва колонка, която се отпечатва в над 200 вестника в цяла Америка. Той работи за Chicago Tribune от съвсем 10 години, когато Хайс се обръща към него.
Грийн харесва концепцията и на 6 септември 1987 я споделя с читателите. Той им споделя кой е Майк и за какво желае хората да му изпратят тази скромна сума. „ Само 1 цент “, споделя Хайс. „ Един цент няма никаква стойност за никого. Ако всички, които четат колонката ти, се огледат из стаята, в която са сега, ще намерят 1 цент под възглавниците на дивата или на бюрото си, или на пода. Само това желая. По 1 цент от всичките ти читатели. “
Грийн признава, че той и Хейс осъзнават най-големия проблем на интервенцията им: да накарат хората да отидат и в действителност да изпратят монетата (а не да ги убедят, че задачата е благородна и позитивна или че сумата е скромна – разбирате, че хората може да са съгласни с всичко и да желаят да изпратят пари, само че отново да не го направят). Затова журналистът подтиква читателите да оставят вестника и да извършат изпращането тоз час, незабавно, мигновено. За задачата адресът на пощенската кутия на Майк се загатва два пъти в колонката.
Майк получава и доста по-лесно преброимите чекове и банкноти – трима му изпращат чекове за по 100 $. В Пощата се получават толкоз доста писма, че чиновниците не ги преброяват, а просто ги мерят в метри. Накрая пощальонът споделя на Боб Грийн, че в пика си получават 8 метра писма за един ден.
…
Парите не престават да пълнят пощенската кутията на Хейс и в последна сметка той набира повече от еквивалента на 2,8 милиона души по 1 цент. Завършва университета през 1991 със компетентност Хранителни науки и без нито една стотинка задължения.
Когато беседва с Боб Грийн, с цел да опише по какъв начин са се развили нещата, той споделя, че му остават към 1000 $ откакто заплаща за образованието си. Хейс взема решение от своя страна да ги подари за образованието на някой различен от хората, които му изпращат пари. Той дружно с майка му и татко му пазят огромна част от получените писма, които са към 90 000, и парите ще подари като избере инцидентно писмо от всички, по-късно откри контакт с създателя му и разбере дали имат дете, което ще записва висше скоро. И по този начин, до момента в който не откри верните хора.
В края на диалога Майк споделя: „ Искам просто да изразя благодарностите си към всички… в този миг имам възприятието, че света е много прелестно място “.
