Обществено признание – лична тишинаИзследването е проведено сред 1006 български

Обществено самопризнание – персонална тишина

Изследването е извършено измежду 1006 български жители на възраст 25–64 години и демонстрира, че въпреки 75% от интервюираните да дефинират насилието над деца като водещ проблем, тематиката остава мъчно обсъждана в фамилията. В над една трета от случаите родителите даже не беседват с детето след случай.

Корените на експанзията: разпознати, само че неосъзнати изцяло

Насилието в фамилията, неналичието на наставнически надзор и отрицателното въздействие на връстници се дефинират като водещи аргументи за детската експанзия. Бедността обаче се загатва от едвам 23% от интервюираните, което демонстрира подценяване на социално-икономическите фактори. От фондацията акцентират, че точно средата постоянно предопределя прочувственото развиване на децата.

 

Срам, боязън, безмълвие

„ Тревожна е наклонността към затваряне на казуса в фамилията “, показва Мариета Гечева, програмен шеф „ Закрила на деца “ във фондацията. Въпреки че 59% от родителите признават, че детето им е било жертва на принуждение, а 63% – че е проявявало такова, в множеството случаи не се търси външна помощ.

Време за деяние, не за виновност

Изводите от проучването са безапелационни: нуждаем се от смяна във усещането – не кой е отговорен, а по какъв начин да помогнем. Йоана Маринова, изпълнителен шеф на фондацията, предизвестява, че неналичието на реакция основава риск от потомство, отчуждено от българските полезности като взаимопомощ, отговорност и общественост.

 

Какво следва?

Фондацията упорства за явен модел на правораздаване за деца, ново законодателство и профилирани правосъдни структури. Изследването е част от цялостната тактика на организацията за основаване на устойчива среда за протекция на децата.